Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12980 от 02.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31677/2024
Вид
Решение № 12980
Подписан
02.07.2025
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.298 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 12980 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110131677 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 179689/03.06.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу двамата ответници Д. А. Д. и М. Х. Д. положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно (при равни квоти от по 1/2 всеки) на ищеца сумата от 5928.87 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****** аб.

№ 110566, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023г. в размер на 549.05 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 63.91 лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. в размер на 12.15 лв.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ******, за който през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. е доставил топлинна енергия, остойностена в общ размер на 5928.87 лв., като поради неплащане била начислена и лихва за забава в общ размер на 549.05 лв. за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023 г. Твърди се, че ответниците са съсобственици на процесния имот и през процесния период при равни квоти от по 1/2 идеална част и в това им качество се явяват клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в 1 сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на по ч.гр.д. № 18912/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците чрез назначения особен представител, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържат, че липсват доказателства относно реалното потребление на топлинна енергия, както и относно нейното правилно начисляване и годишно отчитане. Липсвали и доказателства относно изправността на измервателните уреди. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, който счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 18912/2023г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 98496/07.04.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците Д. А. Д. и М. Х. Д. да заплатят разделно (при равни квоти от по 1/2) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 5928.87 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******** аб.№ 110566, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023 г. в размер на 549.05лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 63.91 лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. в размер на 12.15 лв., държавна такса в размер на 131,08 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. За така издадената заповед длъжниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 09.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Д. А. Д. и М. Х. Д., като е представил такива на дата 03.06.2024г.

По делото е приет препис от договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2003г., обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег. № 3456, дело № 115/2003г., от който се установява, че на посочената дата двамата ответници са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 2, находящ се в ******. Представен е и препис от заявление - декларация от 19.05.2004г. на ответника Д. А. Д. за разкриване на партида на негово име, досежно процесния недвижим имот. В заявлението се съдържа и декларация на ответника, че ще използва посочения недвижим имот за жилищни нужди на членове на семейството си, с посочен 1 брой потребител.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 03.09.2002г. и договор от 24.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1014147411/31.07.2021г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 1902,84 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1021663566/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 4178,44 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния 2 период – от 26.08.2021г. и от 26.06.2022г., от които е видно, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия за отопление, за подгряване на топла вода, както такава, отдадена от сградната инсталация.

Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди **** действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца, ТР ** и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за отопление, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. това е ставало въз основа на отчети на ИРРО, а за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. енергията е начислена служебно, поради липса на уреди за отчет. Освен това е начислявана и енергия за отоплително тяло без разпределител по максимален специфичен разход за сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през процесния период е начислена въз основа на брой ползватели (3 лица) поради липсата на отчет, като е уточнено, че липсват монтирани водомери за топла вода.

Начислена е също така и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съобразно отопляемите обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и общият водомер в абонатната станция са преминали метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 6156,86 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.