Решение № 230 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200071 по описа за 2024 година Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационна жалба на адвокат М. Г. от САК – защитник на подсъдимата Р. М. С. и адвокат Е. Б. от АК- гр.Благоевград – повереник на частните обвинители В. В. В. и Д. В. Ф., срещу въззивно решение № 390 от 16.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 893/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1- 3 НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за опорочена доказателствена дейност на въззивния съд поради нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и неизясняване на фактите по делото, дължащо се на непълен доказателствен анализ на събраните доказателства и неправилен отказ за повторен разпит на свидетелката Д. С.

К., която е единственият очевидец на ПТП и чиито показания пред първостепенния съд, според касатора, били игнорирани от въззивния съд при постановяване на решението му. Навежда се довод за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неотчитане наличието на 1,9 промила алкохол в кръвта на пострадалия пешеходец, както и че е налице съпричиняване на ПТП поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл.108, ал.1 и ал.2, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 от ЗДвП.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на 1 материалния закон) се обвързва главно с отказа на съда да приеме, че е налице случайно деяние по съображения, че подсъдимата не е имала обективна възможност да възприеме движението на пострадалия по пътното платно и не е била длъжна да предполага евентуалното неправомерно негово поведение, което изключва да е допуснала нарушение на правилото по чл.20, ал.2 от ЗДвП. За касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание) не се излагат конкретни доводи и подкрепящи данни освен, че наказанието в определения от въззивния съд размер било „недоказано“. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да оправдае подсъдимата, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допълнително съдебно следствие.

В касационната жалба на повереника на частните обвинители В. В. В. и Д.

В. Ф. - адвокат Е. Б. се поддържа касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК във връзка с определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК от предходните съдебни инстанции и с доводи за явната му несправедливост и несъответствие с обществената опасност на деянието и отегчаващите вината обстоятелства. Прави се искане ВКС да измени обжалваното решение и да увеличи наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право подсъдимата да управлява МПС, като се увеличи и изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата и защитникът се явяват лично, поддържат жалбата по изложените в нея съображения и искания и не изразяват становище по касационната жалба на частните обвинители. В последна дума пред ВКС подсъдимата моли да бъде оправдана.

Частните обвинители В. В. В. и Д. В. Ф. не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призовани. Повереникът им адвокат Е.

Б. се явява лично и заявява, че оспорва основателността на касационната жалба на защитника, като пледира същата да не бъде уважавана, съответно поддържа и моли да бъде уважена подадената от името на частните обвинители касационна жалба.

Представителят на Върховната прокуратура намира двете касационни жалби за неоснователни и мотивирано предлага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационните жалби и становищата на страните в съдебно заседание и като извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 07.03.2023 г., постановена по НОХД № 635/2020 г., СГС е признал подсъдимата Р. С. за виновна в това, че на 26.07.2018 г. в гр.София, при управление на МПС – лек автомобил „*****“ с рег. № *****, нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца Е. В. В., настъпила на 2

27.07.2018 г., поради което и на основание чл.343, ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и на основание чл.343г от НК я лишил от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата СГС е осъдил подсъдимата да заплати деловодните разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимата (също с искане да бъде оправдана поради случайно деяние) и въззивна жалба от повереника на частните обвинители (също с искане за увеличаване на наложените наказания и изпитателния срок на условното осъждане) е било образувано въззивно производство пред САС, приключило с обжалваното решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба на защитника на подсъдимата:

Направените възражения като цяло са идентични с тези пред първата инстанция, във въззивната жалба и в писменото допълнение към нея и са получили пространен и нетърпящ основателни критики отговор във въззивното решение. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са базирани на законосъобразно събрани и приобщени доказателствени материали, които са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, а не превратно, както се твърди в касационната жалба. Поради това настоящата инстанция не намира за основателен довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказването. За да приеме, че при управление на лекия автомобил подсъдимата е имала пряка видимост на 89, 59 метра от мястото на удара с предприелия неправилно пресичане на платното за движение пострадал пешеходец, което разстояние е значително повече от установената опасна зона за спиране от 48,47 метра, както и че тя е могла да предотврати произшествието и при управление на МПС с избраната от нея скорост на движение от 55 км/ч, въпреки неправомерното навлизане на пътното платно от пострадалия В., въззивният съд е направил убедителен и щателен самостоятелен анализ на всички събрани доказателствени материали, в който е изложил съответни на закона собствени доказателствени изводи по всички относими към обвинението и защитната теза факти, включително за най - спорните (според защитата) въпроси: механизма на ПТП и неговата предотвратимост от страна на подсъдимата независимо от неправомерното поведение на пострадалия като участник в движението. Причинната връзка между допуснатото от подсъдимата нарушение на правилото по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, с което е обвързано измененото (валидното) обвинение, задължаващо я да намали скоростта и при възникналата опасност от появата на пешеходеца да спре лекия автомобил и настъпилото ПТП и вредите от него (смъртта на пострадалия), не са изведени на предположения или от изолирано и превратно анализирани доказателства, а на база съвпадащите експертни 3 заключения на повторна и допълнителна АТЕ, изготвени в първоинстанционното съдебно следствие след анализ на гласните доказателства, включително изводими от показанията на свидетелката очевидец Д. К. в кредитираната им част, а също и данните от протокола за оглед и видеозаписа на местопроизшествието. На стр.8-10 от въззивното решение изключително подробно и в съответствие със законовите изисквания за мотивиране на въззивния акт при противоречия в доказателствените материали САС е аргументирал съгласието си с аналитичния извод на първоинстанционния съд да се довери на тези две заключения за сметка на невъзприетото заключение на КМАТЕ от досъдебното производство, а именно поради използваните от вещите лица в повторната и допълнителната АТЕ много по - прецизни научни методи, както и непосредствен оглед и директно измерване на мястото на ПТП за разлика от другите вещи лица, които са работили по писмени данни в ДП и не са направили толкова задълбочено изследване на съответните кадри от видеозаписа на местопроизшествието. При изслушването им пред СГС вещите лица от възприетите експертни заключения са потвърдили, че при своевременна реакция от страна на подсъдимата с аварийно спиране, което според изчисленията им е било обективно възможно и при скорост на движение в рамките на избраната от нея от 55 км/ч, подсъдимата е могла да пропусне пешеходеца и по този начин да предотврати удара на МПС с него, тъй като „от момента, в който пешеходецът е навлязъл от тротоара на платното, той е бил извън опасната зона….Просто водачката е реагирала по-късно“ (вж. л.384 от НОХД № 635/2020 г. на СГС). Тези отговори на вещите лица категорично опровергават възражението в касационната жалба, че изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието почиват на неизяснен механизъм на ПТП.

Важно е да се отбележи, че за да отговорят на поставените задачи, вещите лица са анализирали и конкретното поведение на пострадалия като участник в движението, като не са изключили приноса му за настъпилото ПТП, но са защитили, включително при непосредственото им изслушване пред съда, изводите си, че съгласно базираните изчисления на закрепени по съответния процесуален ред обективни находки и директните измервания на място, отнесени към специални формули, в които са взети предвид точно установените от видеозаписа на ПТП особености на пътния участък, степента на осветеност и точното отстояние на управлявания от подсъдимата лек автомобил до мястото на удара в момента на навлизането на пострадалия пешеходец на пътното платно, това поведение на пешеходеца е било обективно видимо за подсъдимата на разстояние, от което тя е могла да предотврати ПТП с негово участие. Доводът в касационната жалба, че контролираната инстанция е игнорирала съпричиняването от страна на пострадалия е неоснователен, тъй като въпреки коректно отчетените от въззивния съд неправилни действия на пострадалия пешеходец, допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение също е в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, което правилно е прието от предходните съдилища като пречка за оправдаването й.

Вярно е, че въззивният съд не е акцентирал върху наличието на 1,9 4 промила алкохол в кръвта на пострадалия В., което не се оспорва от страните, но този факт няма правно значение за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, защото не може да изключи допуснатото от подсъдимата нарушение на инкриминираното правило за поведение по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, което както вече се изтъкна е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и не се изключва от допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение поради неправилно пресичане. Освен това няма нормативна забрана лица, които са употребили алкохол, да участват в движението по пътищата като пешеходци, поради което оплакването, че в мотивите на обжалваното въззивно решение отсъства коментар на посоченото обстоятелство и оправдателен за подсъдимата извод на това основание е несъстоятелно. Още повече, че въпросът за скоростта на движение на пешеходеца е нарочно изследвана от вещите лица в повторната АТЕ чрез анализ на видеозаписа. Съгласно заключението им тя е била 5,12 км/ч, което не разкрива някаква необичайност или обърканост в поведението на пешеходеца, защото съответства „на характер на движението спокоен към бърз ход“ (вж. л.363 от НОХД №635/2020 г. на СГС).