Решение № 5112 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110207004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Б. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5416173, издаден от СДВР, с което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен като се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.

Пред СРС, НО, 14 състав жалбоподателят Б. Б. М., редовно призован, не се явява лично пред съда и не взема становище по спора.

Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС, който да вземе становище по спора.

По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Христо Христов. С тях се иска съдът да остави без уважение жалбата поради нейната неоснователност и недоказаност.

Иска се също така съдът да потвърди обжалвания Електронен фиш като законосъобразен и правилен. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

От доказателствата се установявало, че жалбоподателят е извършил административното нарушение. Процесуалният представител на СДВР се позовава на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира се за законосъобразно прилагане на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , като се твърди, че наказанието е правилно индивидуализирано и в законоустановения му размер. В писмените бележки се твърди, че административното обвинение е доказано от обективна и субективна страна, както и че са спазени изискванията 1 н а Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изтъква се обществената опасност на деянието и се иска СРС да потвърди процесния Електронен фиш, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Лек автомобил, марка *** е собственост на Б. Б. М..

На 10.11.2021 г. в 11:13 часа в гр. София по , бул. "Акад. Иван Евст. Гешов" след бензиностанция "ОМВ", с посока на движение от ул. "Гюешево" към бул. "Цар Борис III" лек автомобил, марка *** се движил със скорост от 69 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCС CORDON M2 MD1192, работеща на стационарен режим, позиционирана на пътното платно.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К, № 5416173, срещу Б. Б. М. за налагане на глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 10.11.2021 г. в 11:13 часа с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 69 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към представената разпечатка е приложено и точно местоположение на техническото средство, съобразно вписаните географски координати.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба, свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш; , протокол за проверка на техническото средство, удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване; протокол за използване на АТСС; снимка за позициониране на техническото средство; ежедневна форма на отчет; извадка деловодна система ОПП-СДВР справка за нарушител; справка за организация на движението в района.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за 2 движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП Електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че нарушението е описано в 3 достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба /в размер на 50 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Поради това правилно е бил издаден Електронен фиш, а не Акт и Наказателно постановление. Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обстоятелствата дали Електронният фиш подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и дали нарушителят има право на възражение пред Директора на СДВР не са реквизит на Електронния фиш, поради което и тяхната липса не съставлява съществено процесуално нарушение.

Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш.

Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл. 34, чл. 40 – 44, чл. 52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание.

Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . В случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не общото правило на чл. 42 от ЗАНН или чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от 4

СДВР и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това е СДВР.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.

189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.