Решение № 34 от 27.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600345 по описа за 2024 година Производството е образувано по протест на прокурор от ОП-Силистра срещу присъда 6/28.08.2024г. на ОС-Силистра, с която М. И. Р. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 04.01.2024г. в с.Средище, обл.Силистра, в лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер В 5669 РТ, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата № 293/27.10.2011г. за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно 3,4 метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази) с процентно съдържание на активния компонент МДМА 2,5 % тегл., нетно тегло 484,06 грама, на стойност 24 203 лева, поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 и чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а ал.1 от НК редуцирал с 1/3 и му наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

На основание чл.59 ал.1 от НК ОС зачел предварителното задържане на подсъдимия, произнесъл се по разноските и ВД.

Производството пред ОС се развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

1

Оплакванията в протеста на прокурора са относно справедливостта на наказанието. На анализ са подложени заключенията на съда относно тежестта на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Иска се увеличение на наказанието.

Адв.Г. А., назначен за служебен защитник за въззивното производство, моли да не се уважава протеста на ОП-Силистра, излага съображения – извънпроцесуални самопризнания, тежко семейно и материално положение.

Подс.Р. в лична защита пледира за по-лека присъда.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, акцентирайки на предходната съдимост на подсъдимия и високата стойност на забраненото вещество.

В последната си дума подс.Р. моли за справедливост.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, намери за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, подаден в срока за обжалване от надлежна страна. Разгледан по същество, се преценява като частично основателен.

Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено в условията на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от него изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2.

„цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК.“

Съобразно горното и при извършена такава проверка, възззивният съд установи процесуална издържаност в действията на ОС в изпълнение на предписанията в Глава 27 от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите към присъдата приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовал на признанията на подсъдимия относно тези факти, както и на останалите доказателства и доказателствени 2 средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите - К., И., Я., К., П. и А., заключенията по ФХЕ и СОЕ, както и писмените доказателства по делото - протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, справка съдимост, характеристични данни, ВД и др. – всички приобщени по реда на чл.283 и 284 от НПК, чрез прочитането и предявяването им.

Въззивният съд приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

На 04.01.2024г. л.а.„Опел Зафира“ с peг. номер В 5669 РТ управляван от св.И. пътувал в посока Силистра-Варна. В автомобила на предна дясна седалка седял подс.Р..

На същата дата, в сектор „Криминална полиция“ при РУ-МВР Силистра, постъпила оперативна информация за това, че лицата, придвижващи се с този лек автомобил, държат наркотични вещества.

По този повод бил сформиран екип в състав: свидетелите С. К., К. Я. и Н. И. (служители в РУ – Силистра). Първият екип заел секретен пост в началото на с.Средище, обл.Силистра, в посоката Силистра - Варна.

Вторият екип от служители на ПУ - Кайнарджа – свидетелите К. К. и Я.

Я., заели контролно пропускателен пункт в центъра на същото село, на главната улица „Добруджа“.

Около 15.15ч. екипът на Я., К. и И. забелязал автомобила, за който се отнасяла получената оперативна информация. Л.а. навлязал в селото, а полицейските служители го последвали, забелязвайки, че в него имало две лица. Автомобилът продължил в посока Варна, като в центъра на с.Средище бил спрян от полицейските служители К. и Я..

Виждайки полицейската кола и подаденият знак за спиране, подс.Р. извадил от вътрешността на якето си черна торба и я поставил под седалката още преди спирането на л.а.

Непосредствено след това последвала проверка на лицата намиращи с в него. Полицейските служители установили самоличността на водача - И.

Юсуф А., от Варна, както и тази на пътуващия на предно пасажерско място подс.Р..

Последвала проверка и на лекия автомобил по реда на ЗМВР, при която св.Я. установил под предна дясна седалка черен на цвят полиетиленов чувал.

Отворил го и видял, че съдържа втори прозрачен плик, в който имало две помалки торби. Св.Я. ги разкъсал и видял съдържанието им: множество на брой таблетки в кафяво-червен цвят. Лицата, пътуващи в л.а. били задържани за срок от 24 часа по ЗМВР.

На въпрос на св.Я. към задържаните какво представляват установените таблетки, подс.Р. отговорил, че това са бонбони и са негови, които бил закупил за 15 лева. Действията на св.Я. били непосредствено възприети от св.Н. И..

Водачът на л.а. - св.А. бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като пробата отчела употреба на такива - бензодиазепини 3 и амфетамин.

При последвалото претърсване, автомобила бил заварен с отворена предна дясна врата. На предна пасажерска седалка бил установен черен полиетиленов чувал, а в същия - по-малък прозрачен полиетиленов плик, съдържащ два броя прозрачни полиетиленови пликове, с разкъсвания, които от своя съдържали множество таблетки в неправилна форма и с червено-кафяв цвят. Извършените полеви наркотестове дали реакция на метамфетамин.

Вещите били иззети. Таблетките от всяка торба били прехвърлени в отделни такава с клипс, означени като обект 1 и обект 2. Черният чувал и трите прозрачни торбички били поставени в отделен плик с клипс и обозначен като обект 3.

По делото били извършени следните експертизи:

1/Дактилоскопната експертиза установила, че по представеното за изследване ВД обект 3 (чувал) се намерили две годни за идентификация следи, съвпадащи отпечатъци от ляв показалец и от ляв палец на подс.Р..

2/ФХЕ установила, че в обекти 1 и 2, представляващи множество оранжево-кафяви таблетки с форма и лого на символа „пика“, се доказало съдържанието на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази) с процентно съдържание на активния компонент МДМА в тях 2,5 %; с нетното общо тегло е 484,06 грама. Според оценката на намерените НВ (съгласно Постановление на МС за определяне цените на НВ за нуждите на съдопроизводството, стойността на намереното била в размер на 24 203 лв.

(л.126 от ДП).

3,4-метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази) (солите и препаратите му) е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 ЗКНВП.

3/извършената Техническа експертиза не установила факти, относими към делото.

От правна страна:

Както бе отбелязано горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият Р. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това било сторено в присъствието на упълномощен защитник, който сам отправил до съда искането за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съобразно изискванията на НПК съдът спазил изискванията на процедурата по чл.369а-374 от НПК и дал нужните разяснения на подс.Р., който бил представляван и от надлежно упълномощен защитник.

4

В производството, проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, съдебният състав не извършва типичната дейност по анализ на доказателствата, насочена към възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в тази насока е единствено по отношение решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното производство. За тази цел, първостепенният съд преценил доказателства, които не събрал непосредствено в хода на типично съдебно следствие, а такива, събрани на досъдебното производство при спазване на изискванията за тяхната процесуална годност, т.е. била сторена необходимата положителна констатация, че те са събрани по предвидения от НПК ред и подкрепят самопризнанието.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че първостепенният съд извършил правилна и обоснована преценка на посочения въпрос, която изложил в мотивите на атакуваната присъда и посочил доказателствената основа, послужила му да стори тази преценка.

По възраженията за явна несправедливост на наказанието:

С оглед реда, по който протекло съдебното производство, свързан с привилегията на чл.58а ал.1 от НК, наказанието лишаване от свобода било определено по реда на общите правила, след което било намалено с една трета.

Рамката на наказанието лишаване от свобода, съгласно специалната норма на чл.354а ал.1 от НК е от ДВЕ ДО ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА ОТ ПЕТ ДО ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

Съдът наложил наказанието около и малко над минималния му размер – в размер на две години и шест месеца, като го намалил с 1/3 - на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ определил по аналогичен начин: малко над предвидения в закона минимум – 6 000 лв.

Правилно и законосъобразно първостепенният съд не приложил условно осъждане, поради отсъствието на една от изискуемите предпоставки - деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.