Определение № 4780 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4780 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501934 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24483/26.03.2026 г. по описа на ВРС, подадена от П. К. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Ц. С. Д., срещу Решение № 675/23.02.2026 г., постановено по гр. д. №11057/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XVIII състав, с коeто е отхвърлен предявеният от П. К. К. срещу А. В. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2556.46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 5000 /пет хиляди/ лева – главница по неформален договор за паричен заем от 06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 28.08.2023 г. до окончателното и изплащане, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ с вземанията на А. В. М., ЕГН **********, както следва: за сумата от 1022.58 евро /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/, представляваща равностойността на 2000 /две хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания в резултат от извършена от ищеца злоупотреба с права, изразяваща се в реализиране на права по нищожна сделка, а именно въвод във владение на имота, предмет на прогласената впоследствие за нищожна сделка, обективирана в Нотариален акт № 59, том I, per. № 892, дело № 49 от 06.04.2020 г. на Нотариус **********; и за сумата от 2556.46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 5000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания в резултат от извършена от ищеца злоупотреба с права, изразяваща се в реализиране на права по същата нищожна сделка, а именно – спиране на електричеството и водоподаването в имота.

С решението П. К. К. е осъден да заплати на адв. Д. Х. Т. сумата 1000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е приел за установено съществуването на 1 заемното правоотношение, реалното предаване на сумата и липсата на доказано връщане, но неправилно е отхвърлил иска поради прихващане с недоказани насрещни вземания за неимуществени вреди. Оспорва се доказаността на твърдените вреди, техният интензитет, продължителност, причинната връзка и размерът им. Въззивникът излага доводи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Д. М. като показания на незаинтересовано лице, въпреки данните за близки и професионални отношения между свидетелката и въззиваемата. Поддържа се, че липсват медицински документи, съдебномедицинска, психологична или психиатрична експертиза, които да установяват твърдените депресивни, здравословни или психоемоционални последици. Изтъква се и че представеният документ от Медицински университет – Варна е бил оспорен, като назначената експертиза не е потвърдила автентичността на подписа поради липса на сравнителен материал. В жалбата се сочи още, че не е осъществен реален въвод във владение, тъй като изпълнението е било спряно с обезпечителна заповед, както и че по делото са събрани доказателства за продължаващо ползване на имота от А. М.. Поддържат се доводи за неправилна и избирателна оценка на свидетелските показания. Навежда се и оплакване за неяснота на диспозитива относно обема на приетото прихващане, тъй като в диспозитива са посочени насрещни вземания в общ размер 7000 лв. (3 579,04 евро), при положение че самият първоинстанционен съд е изчислил сбора от главницата и законната лихва към приключване на съдебното дирене на 6661,01 лв. (3 405,72 евро).

Според въззивника това създава неяснота относно погасителния ефект на прихващането и предметните предели на произнасянето. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на възраженията за прихващане и уважаване на иска за сумата 2556,46 евро, представляваща равностойността на 5000 лв. (2 556,46 евро), ведно със законната лихва. В условията на евентуалност се иска намаляване на приетите насрещни вземания до минимален размер и уважаване на иска за разликата. Претендират се разноски за двете инстанции. Сторено е и възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 , ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от А. В. М. чрез адв. Д. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и справедливо. Излага становище, че неимуществените вреди могат да бъдат доказвани с всички допустими доказателствени средства, включително свидетелски показания, без медицинските документи да са задължително условие за установяването им.

В отговора се поддържа, че по делото са установени обективни факти за продължително прекъсване на водоснабдяването от м. септември 2020 г. до м. юли 2022 г. и електрозахранването от м. декември 2020 г. до м. юни 2023 г., които по естеството си са годни да причинят значителни неимуществени вреди. Поддържа се, че действията на въззивника представляват злоупотреба с право, тъй като са предприети въз основа на впоследствие прогласена за нищожна обезпечителна сделка, като чрез тях са създадени реална заплаха от отнемане на жилището и продължително лишаване от нормални битови условия. Въззиваемата оспорва твърденията за неяснота на диспозитива и поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел наличие на предпоставките за прихващане поради установяване на насрещните вземания по основание и размер. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 56790/15.07.2026 г. от П. К. К. чрез адв. Ц. С. Д. срещу Определение № 8334/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20233110111057/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XVIII състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 24480/26.03.2026 г. за изменение на Решение № 675/23.02.2026 г. в частта за 2 разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно.

Излагат се доводи, че вземането му по договора за заем е прието от първоинстанционния съд за съществуващо, изискуемо и неизпълнено, а искът е отхвърлен единствено поради съдебно прихващане със спорни и неликвидни насрещни вземания за неимуществени вреди. Поддържа се, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е върнала доброволно заемната сума и е поддържала недоказано възражение за плащане. Иска се отмяна на Определение № 8334/17.06.2026 г. и изменение на Решение № 675/23.02.2026 г. в частта за разноските, като А. В. М. бъде осъдена да заплати на П. К. К. сумата 3240 лв. (1 656,59 евро), представляваща направени разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК. При условията на евентуалност се иска съразмерно разпределение на разноските с оглед твърдения действителен изход от отделните спорни въпроси.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от А. В. М. чрез адв. Д.

Т., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че при изцяло отхвърлен иск правилно е приложен чл. 78, ал. 3 ГПК, че разноските се разпределят съобразно крайния резултат, обективиран в диспозитива, и че съдебното прихващане обуславя отхвърляне на иска. Излага се становище, че изборът на ответника да упражни правото си чрез възражение за прихващане не може да бъде основание за санкционирането му с разноски. Иска се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в законовия срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 13:00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати копие от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС – Нора Великова: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4