Решение № 603 от 22.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Варна, 22.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110204429 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Г. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0819-004072 от 09.09.2022 г., издадено от Началник на Група при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания глоба в р азмер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаела, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото собственика не е бил уведомен, съответно и въззивникът твърди, че не е знаела.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП и претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2022 г. около 09.45 ч. в гр. Варна, по път без име от кв. Боровец, посока кв. Аспарухово, на кръстовище с път I–9, като водач на лек автомобил, между управляваното от въззивника Д. И. МПС – л. а. „Фолксваген голф“, рег.*, собственост на Н.

П. и друго МПС, възникнало ПТП. На място били изпратени служители на сектор ПП при ОД на МВР Варна – свидетелите П. В. и А. М., при което било констатирано, че управлението от въззивника на процесното МПС се извършва при наличие на отразено в 1 автоматизираната информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците им“, прекратяване на регистрацията без ГО, при което свид. П. В. съставил спрямо въззивника АУАН серия GA номер 681188 от 08.07.2022 г., в който било отразено, че въззивникът Д. И. е управлявала съответния лек автомобил, собственост на Н. В. П., ЕГН **********, чиято регистрация била прекратена от 29.03.2022 г. съобразно чл.143, ал.10 ЗДвП, с което е осъществила нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. В последствие преписката била изпратена до РП Варна за преценка относно престъпление по чл.345, ал.2 НК и с Постановление №10429/2022 от 15.08.2022 г. прокурор при РП Варна издал отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, НК поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е собственик и на превозното средство, не е знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация.

Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на Сектор ПП при ОД на МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача на автомобила.

Въз основа на постановлението на РП Варна било издадено обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени и взаимнодопълващи се в резултат на непосредствени възприятия показанията на свидетелите П. В. и А. М., така и от приобщените документи – НП №22-019-004072 от 09.09.2022 г., АУАН Серия GA №681188 от 08.07.2022 г., справка относно регистрация на МПС, Постановление на РП Варна №10429 от 15.08.2022 г., справка за сключена застраховка “Гражданска отговорност” към 29.03.2022 г., 26.04.2022 г., 29.06.2022 г., 29.07.2022 г., сведение от 08.07.2022 г., докладна рег.№ ЗИ – 294 от 11.07.2022 г., мотивирана резолюция номер 22-0819-М000277 от 12.07.2022 г., докладна записка рег.№819р-18619 о т 14.07.202 2 г. и рег. №819р-20925 о т 02.08.202 2 г., сведения от Боян Митев от 08.08.2022 г. и Николай Панделиев от 18.07.2022 г., писмо 09-00842 от 03.08.2022 г., писмо от 27.02.2022 г., справка рег.№ЗИ–294 от 06.08.2022 г., справка нарушител водач.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група в ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявала процесното МПС, със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143, 2 ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. От приобщените документи е видно, че въззивникът Д. Г. И. не е собственик на процесното МПС, съответно, на собственикът му Николай В. Панделиев е било изпратено увдомление от „Гаранционен фонд“ по чл.574, ал.10 КЗ, за чието получаване няма доказателства. Тази информация е била установена и подробно описана в Постановлението на РП Варна, като съдът я приема изцяло. По-важно обаче е друго. Дори въпросното уведомление да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок). А по делото няма и доказателства, собственикът Николай Панделиев да е бил надлежно уведомен от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за осъществено прекратяване на регистрацията на съответното МПС.

При изложените съображения съдът намира, че към момента на проверката нито собственикът Николай Панделиев, нито въззивникът Д. И. не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията на автомобила. Данни в тази насока не са представени от въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване.

Следователно, след служебното прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на С „ПП“ при ОД на МВР Варна не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват доказателства собственикът да е бил уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор "Пътна полиция" за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината и на водачът, комуто той е предоставил управлението на процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7, ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус, не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 3

ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка "Гражданска отговорност". За разлика от хипотезата по чл.143, ал.15 ЗДВП, прекратяването на регистрацията на това основание не се осъществява служебно по силата на закона, без да е необходимо уведомяване на собственика. Разпоредбата на чл.143, ал.10 не урежда правно задължение на заинтересованото лице, само да следи за това, дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява изрично задължение на надлежните органи, да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на което, както собственикът на автомобила, така и водачът, комуто той е представил неговото ползване и управление, не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага се извод, че вмененото на въззивника нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, при служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.1 ЗДвП, би могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице, нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане и представения договор за правна защита, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в минималния размер от 300.00 лв, който съответства на параметрите по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0819-004072 от 09.09.2022 г., издадено от Началник на Група при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на Д. Г. И., ЕГН *, са наложени административни наказания глоба в р азмер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.