Решение № 3253 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20091/2024
- Вид
- Решение № 3253
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3253 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330120091 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. П., чрез пълномощник – адв. К. А., против Н. П. П., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на *** г. с Нотариален акт № ***** г. на ******, вписан вх. рег. № ** *** г., акт № *********** г. на СВ – гр. Пловдив, с който ответницата продава сама на себе си като пълномощник на А.И.П., съгласно пълномощно с рег. № 7242/05.10.2024 г. за заверка на подписа и рег.
№ 7243/05.10.2024 г. за заверка на съдържанието на ******, с район на действие – ПРС, собствения на А.И.П. поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Ц., о. Р., обл. П., ул. "В.Л." с площ от 2175 кв. м., ведно с построените в него сгради с идентификатори *****, *****, *****, ***** и *****, е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради липса на съгласие/правно валидна воля при овластителната сделка – пълномощно.
В исковата молба се твърди, че ищецът И. А. П. е единствен наследник на баща си А.И.П., починал на 21.10.2024 г. Няколко години преди смъртта си последният е страдал от алкохолна зависимост, довела до множество заболявания и психични разстройства. През есента на 2024 г. състоянието му се обострило, като в периода от 19.09.2024 г. до 04.10.2024 г. и от 15.10.2024 г. до смъртта си бил хоспитализиран. Сочи се, че на 05.10.2024 г. било издадено процесното пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което А.И.П. упълномощавал ответницата Н. П.. На *** г. бил сключен 1 процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата продавала сама на себе си като пълномощник на А.П. собствения му имот в с. Ц. за сумата в размер на 9500 лева. Изложени са съображения, че продажната цена е значително занижена спрямо пазарната цена, като е налице нееквивалентност на престациите. Наред с това се твърди, че с оглед здравословното си състояние А.П. не е могъл да разбира съдържанието и значението на подписаното пълномощно, както и да формира правно валидна воля. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. П. П., чрез пълномощник – адв. Д.А., в който е изразено становище за недопустимост на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация и правен интерес. По същество се твърди неоснователност на претенциите, като се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Поддържа се, че ищецът не е комуникирал с покойния си баща и не е полагал грижи за него. Възразява се срещу твърденията относно здравословното състояние на покойния А.П.. Посочва се, че същият е бил в добро състояние и се е грижел за себе си, като ответницата и партньорът й го посещавали периодично и го подпомагали. Изтъква се, че атакуваната сделка е извършена в изпълнение на съществувалото от няколко години намерение на покойния да прехвърли имота на ответницата.
Последната подготвила необходимите документи и предала на продавача уговорената помежду им продажна цена. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
С определение № 8724 от 04.07.2025 г., постановено по делото, съдът е върнал исковата молба в частта на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на съгласие/правно валидна воля при овластителната сделка – пълномощно, като е прекратил производството по делото в тази част. Определението е влязло в сила на 29.07.2025 г. като необжалвано от страните по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 66, то. 1, дело № 113/1992 г. на нотариус при ПРС, от който се установява, че на 08.01.1992 г. И.С.П. и съпругата му Г.С.П. продали на сина си А.И.П. собствения си недвижим имот: застроено и незастроено дворно място от 2155 кв. м., находящо се в с. Ц., П.о., съставляващо парцели *** и *** в кв. *** по плана на с. Ц., общ. Р., П.о., с неуредени регулационни сметки за придаваемо държавно място от улица от 95 кв. м., заедно със застроените в парцел *** едноетажна жилищна сграда с изба, застроена на 80 кв. м. площ, стопанска постройка – навес и всички останали подобрения в имота.
2
Видно от представена по делото скица, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив, процесният поземлен имот е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ц., общ. Р, обл.
П., одобрени със Заповед № РД-18-305/30.12.2020 г. на ИД на АГКК, като поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Ц., ул. В.Л., с площ от 2175 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с попадащи върху имота сгради, както следва: сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 82 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 4 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване; сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 48 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване; сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 55 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 25 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване.
От представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***** г. на нотариус при ПРС, се установява, че на *** г. А.И.П., действащ чрез пълномощника си Н. П. П., е продал на последната, упълномощена да договаря сама със себе си горепосочения недвижим имот с идентификатор *****, ведно с построените в имота сгради, за сумата в размер на 9500 лева, заплатена от купувача на продавача при подписване на пълномощното за сделката. В нотариалния акт е посочено, че към момента на продажбата данъчната оценка на имота е в размер на 12 466,40 лева. По делото е изискан и приложен препис от нотариално дело № 667/2024 г. на ******, с район на действие – ПРС. Видно от съдържащото се в нотариалното дело пълномощно с рег. № 7242/05.10.2024 г. за заверка на подписа и рег. № 7243/05.10.2024 г. за заверка на съдържанието на ******, с район на действие – ПРС, А.И.П. е упълномощил Н. П. П. с правото да се разпореди както намери за добре и при цена и условия каквито прецени, включително да прехвърли сама на себе си процесния имот, във връзка с което да подпише нотариален акт и да го представлява пред съответните институции, като упълномощителят е декларирал, че няма да има финансови претенции към упълномощената.
По делото е представена справка за пролежаванията в болница на А.И.П. за периода от 01.01.2020 г. до 21.10.2024 г., издадена от РЗОК – Пловдив, видно от която се установява, че за периода 19.09.2024 г. – 04.10.2024 г. е лекуван в УМБАЛ Пловдив АД по клинична пътека: „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт при лица над 18 години“, с диагноза: „Стомашночревен кръвоизлив, неуточнен“; за периода 15.10.2024 г. – 17.10.2024 г. е лекуван в УМБАЛ Пловдив АД по клинична пътека: Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, с диагноза: „Друг вид запушване на червата“; за периода 17.10.2024 г. – 21.10.2024 г. е лекуван в МБАЛ – Пловдив към ВМА София по клинична 3 пътека: „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума при лица над 18 години“, с диагноза: „Запушване на дуктус холедохус“.
От прието като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници на А.И.П. се установява, че същият е починал на 21.10.2024 г., като е оставил за свой наследник по закон ищецът – И. А. П..
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля П. И. Д. се установява, че е от с. Ц., като познава ищеца и неговия баща А.П., както и имота на последния, представляващ голям двор с площ над 2 дка с къща на два етажа и други постройки. Разказва, че А.П. работел като учител и преди 3-4 години се пенсионирал. Впоследствие станал затворен и необщителен, като заедно с друго лице в инвалидна количка си купували и пиели ракия пред имота. Свидетелят е възприемал тези обстоятелства отивайки до магазина, разположен в близост до имота на А.П.. Споделя, че от съседи знаел, че А.П. е постъпвал в болница, включително и преди смъртта си.
Свидетелят сочи, че последният и сина му не били в добри отношения, като живеели в близост един до друг. От показанията на свидетеля С.Й.Б. се изяснява, че стопанисва магазин за хранителни стоки в с. Ц., в съседство с имота на А.П.. Свидетелят не знаел какви били отношенията между последния и неговия син, но не виждал същия в имота. Сочи, че за А.П. бил интелигентен и възпитан човек, като ежедневно посещавал магазина, от където си закупувал хранителни стоки, не алкохол. През последните 2 -3 месеца бил приет в болница, като след изписването му бил отслабнал. Свидетелят разказва, че грижи за А.П. полагали ответницата Н. П. и съпругът й А., който бил негов племенник. От последния узнал, че А.П. е починал.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебноикономическа експертиза с вещо лице инж. Б. Г., от чието заключение се установява, че пазарната стойност на процесния имот към *** г. /с неподвеждащо закръгляне/ възлиза на 196 000 лева. В съобразителноконстативната част експертът е посочил, че предвид вида на конструкцията на постройките от кирпич - паянтова, възрастта и състоянието им, липсата на пазарен интерес към самото застрояване, се приема, че сградите не оказват съществено положително влияние върху пазарната стойност на имота и се отчитат с нулева или символична стойност, като тяхното наличие не променя определящата стойност на недвижимия имот. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави. Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК 4 на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
В константната практика на ВКС се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. Поддържа се становището, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече, че Законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави /в този смисъл Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, Решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, Решение № 65/21.03.2017 г. по гр. д. № 639/2016 г. на ВКС, Решение № 29/22.03.2017 г. по гр. д. № 2955/2016 г. на ВКС, Решение № 156/10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г. на ВКС, Решение № 222/18.12.2023 г. по гр. д. № 589/2023 г. на ВКС и др./.