Решение № 16026 от 26.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64526/2024
- Вид
- Решение № 16026
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 16026 гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110164526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Р. Т., с ЕГН: **********, адрес: гр. С, чрез адв. Б.Й., съдебен адрес: гр. София, бул. Св. Наум №55, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г.
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД. Посочва, че съгласно чл.4, ал. 1 от договора за кредит е следвало да представи обезпечение, а съгласно чл. 4, ал. 2 е било посочено, че ако не предостави обезпечение, щяло да се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено и съответно договорът нямало да породи действие. Договорът за кредит бил със срок 24 месеца, като сумата следвало да бъде върната на 24 вноски. Твърди, че на същата дата 28.02.2024 г. е сключил договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като е следвало да заплати възнаграждение по договора в размер на 4187,26 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като нямал посочени възнаградителна лихва; годишен процент на разходите (ГПР) и размер на общо дължимата сума по кредита. Посочва, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е бил заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че сумата в размер на 4187,26 лв. е била сигурен доход по кредита, поради което е следвало да бъде включена към ГПР. Твърди, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД го е въвел в заблуждение, доколкото е посочил по-нисък размер на ГПР от действителния. Счита, че поради нищожността на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Посочва, че двамата ответници са свързани дружества, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД, поради което ответникът „Кредисимо“ ЕАД е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение към момента на сключването на договора. Сочи, че в договора е било посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се 1 разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за поръчителство. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е в много голям размер съпоставено с главницата на отпуснатия кредит, поради което в противоречие с чл.
143 ЗЗП. С оглед гореизложеното моли за прогласяването на недействителността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и за прогласяването на недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо” ЕАД не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Не оспорва, че предоставената сума е усвоена от ищеца, като 4000,00 лева от главницата е била усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 526,52 лева е била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи, че в частта за сумата от 526,52 лева кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Сочи, че в приложението към договора ГПР е бил ясно посочен. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Освен това твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на „Кредисимо” ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че съгласно условията на договора кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че за кредитополучателя е била предвидена възможност в случай, че избере да предостави обезпечение за промяна на първоначалните условия по кредита, както и възможност за анулирането на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, поради което „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор не е страна. Твърди, че кандидатстването за кредита ставало в сайта на „Кредисимо“, като след попълването на заявката и при избор на поръчител потребителят се препращал към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където се извършвало сключването на договора за поръчителство. Поради това ответникът „Кредисимо“ ЕАД, нямайки достъп до сайта на поръчителя, е нямал информация относно параметрите на договора за поръчителство. Не оспорва, че е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет и дейност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Счита, че дори да е налице свързаност на лицата и наличие на скрито обогатяване, то би довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия 2 договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск спрямо него и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Твърди, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименуван „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Посочва, че вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Твърди, че лицето което желае да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика", тъй като не било налице предоставяне на неясна информация или скрита информация. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че дружеството предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД, като имал свой персонал и имущество. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: 1) че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Б. Р. Т.; 2) при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва; 4) кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 11.06.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство към него 28.02.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е приложено Приложоение № 1; приети по делото са и приложимите Общи условия.
По силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 4000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 24 месеца, с посочена падежна дата за всяка вноска 10-то число на месеца. Видно е, че са били уговорени общо 24 погасителни вноски.