Присъда № 2 от 11.03.2026, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 151/2025
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 2 от 11.03.2026 г. по НОХД № 151/2025 г. по описа на Районен съд – Котел
Гр. Котел, 01.04.2026г.
РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Р. И. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7 вр. чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 от НК.
По делото няма предявени граждански искове.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и изтърпяно при първоначален общ режим, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия адв. Т. от АК-Ямбол не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимален размер, което да бъде намалено с една трета, като предоставя на съда да реши приложението на чл.66 от НК или при какъв режим да бъде изтърпяно.
Съдът прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
Пострадалата М. К. Л. живеела в с. Г., общ. Котел, ул. „Д. Г.“ № **. Тя била известна в селото с името „М.“, поради което повечето й съселяни я наричали така. Преди време М. Л. работила в чужбина, с оглед на което имала спестени пари в лева и евро.
На 31.08.2024 г., около 18.30 ч., постр. М. Л. трябвало да излезе от дома си в с. Г, общ. К., ул. Д. Г. № **. Преди да тръгне, тя оставила вкъщи портмонето си, в което имало 2500,00 лева и 240,00евро, които били нейна собственост. Портмонето с парите в него М. Л. сложила в дамската си раница, 1 която окачила на закачалката, намираща се в дясно от входната врата в къщата.
След това М. Л. излязла от дома си.
Малко по-късно, около 19.30 ч., покрай имота и минал подс. И. И.. Той знаел, че М. Л. има пари, поради което решил да открадне част от тях. В резултат на взетото решение подс. И. И. прескочил оградата (дувара) на имота в част, която била по- ниска.
Подс. И. И. се приближил до входната врата на къщата. В дясно от нея имало прозорец, който се състоял от две стъкла - вътрешно и външно.
Външното било отделено от дограмата, поради което обвиняемият го хванал с две ръце и го издърпал. Докато било в ръцете му, то се счупило и той го оставил на земята. Подс. И. И. видял, че има вътрешно стъкло на прозореца, което е здраво. По тази причина той се насочил към прозореца, който бил от лявата страна на входната врата на къщата. Този прозорец се състоял от две плъзгащи крила. Бутнал дясното крило и то се отворило, тъй като не било заключено. През него подс. И. И. влязъл в къщата и започнал да търси пари, които да открадне. Той видял на закачалката в дясно от входната врата дамската раница на М. Л.. Подсъдимият бръкнал в нея и намерил портомоне.
Подс. И. И. отворил портмонето и намерил парите в него. Той взел сумата от 2500 лева, която се състояла в банкноти с различен номинал, и я прибрал у себе си. След това обвиняемият затворил портмонето, сложил го в дамската раница, която оставил на закачалката. След кражбата напуснал имота по начина, по който влязъл - през прозореца и като прескочил оградата (дувара) на двора. След известно време М. Л. се прибрала и установила кражбата и сигнализирала РУ МВР Котел, където било започнато настоящото досъдебно производство.
Подс. И. И. се похвалил в с. Градец, че е откраднал пари от пострадалата М. Л. (М.). Парите обвиняемият изхарчил за различни свои нужди.
В хода на делото с разписка от 01.04.2025 г. подс. И. И. предал сумата от 400,00 лева, за да възстанови част от нанесената щета. С разписка от 02.06.2025 г. парите били върнати на пострадалата М. Л..
По делото била изготвена видео-техническа експертиза, която на хартиен носител снела съдържанието от един оптичен носител, съдържащ записи от видеокамери, показващи действията на подсъдимия по време на кражбата.
Подсъдимият И. Р. И. с ЕГН ********** е роден на ************ в гр. А., живущ в с. Г., общ. К., ул. С. В. № **, бълг. гражданин, грамотен (има завършен четвърти клас), безработен, неженен, осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
2
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Даде вяра на назначените по делото експертизи.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. Р. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 31.08.2024 г. в с. Градец, общ. Котел, в условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 2500,00 лв., от владението на собственика М. К. Л. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно деянието си подс.
И. е извършил в условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Безспорно е установено, че случаят е немаловажен, с оглед начина на извършване на престъплението и доколкото не е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.
Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното съдействие на досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Съдът определи наказание на подсъдимия И. Р. И. при условията на чл. 58а от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната 3 разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Ето защо съдът наложи на подсъдимия И. Р. И. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК – наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМ месеца, което на основание чл. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в присъдата в сила.
Съгласно правилата на процеса подс. И. Р. И. бе осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 114,28 евро лева по сметка ОД МВР – Сливен, направени в хода на ДП № 194/2024 г. по описа на РУ Котел.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4