Решение № 1044 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330108732 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Д. З. К., че последният дължи на ищеца сумата от 1360,19 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2019 г. – 24.10.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № *, както и мораторна лихва в размер на 244,08 лева за периода 31.03.2019 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 8579/08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 18074 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като било начислявано количество за двама обитатели в размер на 10 куб. Доколкото от страна на ответника не било 1 изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2019 г. – 24.10.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 18074 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.

К. чрез назначения му особен представител – адв. К. Г., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Възразява се, че между страните не е възникнало облигаторно задължение по договор за доставка на вода, доколкото ответникът не живее на адреса и на негово име липсва открита партида. Вземането се оспорва и като недоказано, доколкото по делото не са представени карнети, които да носят подписа на ответника. Възразява се, че вземанията са погасени по давност.

Приложените към исковата молба писмени доказателства се оспорват по същество. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и в полза на особения представител да бъде издаден РКО.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18074 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 8579/08.12.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за 2 изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. „**” № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот бе изискана декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана от ответника. От писмо вх. № 9792/27.01.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирано от Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“, се установява, че за имот, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. По делото са приобщени и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника, издадени от Община **, от които е видно, че нито един от двата регистрирани адреса на ответника не е гр. **, ул. „**” № *. Предвид разминаването в административните адреси по твърденията за притежаван имот на ответника и декларираните от негова страна като постоянен и настоящ, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът се явява собственик, респ. клиент на ищцовото дружество.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик именно на посочения в исковата молба недвижим имот, находяща се в гр. **, ул. „**” № 3

*.

Изводът за неоснователност на главната претенция, води до извод и за неоснователност на акцесорната претенция. Предвид изложеното и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК. Такива не са извършени от същия, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу Д. З. К., ЕГН: **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1360,19 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2019 г. – 24.10.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № *, както и мораторна лихва в размер на 244,08 лева за периода 31.03.2019 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 8579/08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 18074 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Г., за сумата в размер на 463,43 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4