Решение № 468 от 29.12.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Несебър, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100323 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В. и К.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. Вл. В.“ № *, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. П. А. против Р. Р. гражданин на И., роден на **.**.****г. с Булстат – ******** със заявен адрес на територията на Р.България пред Регистър Булстат в гр.Н., к.к.С. б. к/с Р. С., вх.* ет.*, ап.*.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати парично задължение за доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения му водоснабден имот в гр.Н., к.к.С. б., к/с Т., бл.*, ет.*, ап.* на стойност от общо 140,35лв. по издадени фактури за периода 24.06.2022г.25.04.2023г. с отчетен период по фактури 04.02.2021г.-04.04.2023, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 12.03.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 42,79лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.07.2022г. до 11.03.2025г..

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, който отговаря на съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК и с който предявените претенции се оспорват като неоснователни. Сторено е възражение за недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и е отправено искане исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото-прекратено. Липсата на пасивна процесуална легитимация е се твърди с аргументи, че макар „ответникът да е 1 собственик на имота и de lege lata конституиран като потребител на ВиК услуги, то исковата молба не съдържа данни, нито ясно изявления, от които да се направи извод за пасивната легитимация на посочения като длъжник в облигационното правоотношение Р. Р.. Липсват каквито и да е данни за негово непосредствено или косвено участие, или връзка, при възникване и осъществяване на индивидуалното облигационно отношение, от динамиката на което се формират именно процесните задължения.“ Наежда, че ответникът не е идентифициран като адресат на каквото и да е съобщение/уведомление от или към оператора на ВиК услуги в хода на доставка, отчитане и остойностяване на тези услуги.

В о.с.з. чрез представено писмено становище предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се моли за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з. се явява особения представител на ответника и дава становище, че исковата молба е неоснователна и пледира за отхвърляне на предявените претенции като недоказани.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.№ 80/11.12.2017г., том XV, рег.№ 18279, дело № 2657/2017г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната камара/ л.10,11 по дело/ на 11.12.2017г. ответника по делото е закупил СОС с идентификатор № ****.***.****.***.* по КККР на гр.Несебър с административен адрес в гр.Несебър, съвпадащ с посочения по-горе.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество на името на собственика на имота с аб.№ 741173. От справкаизвлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 1715/301/с потребител ответника Р. Р. са правени отчитания на 04.02.2021г. и 27.05.2022г., като за този период е отчетено количество от 18куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 2,71куб.м.; на 02.11.2022г. с отчетено количество от 16куб.м. и начислени от разпределение 5,41куб.м. и на 04.04.2023г. с отчетено количество от 1куб.м. и от разпределение 0куб.м.. Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени ф а к т у р а № 0043641299/24.06.2022г. за думата от 57,13лв., фактура № 0044430767/25.11.2022г. на стойност от 78,96лв. и фактура № **********/25.04.2023г. на стойност 4,20лв./л.18л.20 по дело/. Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.

2

Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва: Решение № Ц-46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г. и Решение № Ц-32/30.12.2022г./л.12-л.17 по дело/.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на 3 водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан по размер, но частично, с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност от особения представител на ответника касателно вземането възникнало след 4

12.03.2022г..

Действително както се установява задължението е възникнало, но е погасено по давност, тъй като се касае за вземания за периодични плащания, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Не се възприема и от настоящия съдебен състав становището на ищеца, че давността започва да тече от датата на издаване на фактурата за потребената вода, обосновано с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество. Това становище е неоснователно, тъй като правните норми, които уреждат института на погасителната давност, включително началния й момент, имат императивен характер, като на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тази разпоредба е нормативен израз на принципа, че началото на погасителната давност е моментът, в който възниква правото на иск в материален смисъл. Настоящият съдебен състав споделя становището, че не може да се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на носителя на субективното право, защото по този начин би се създала възможност за отлагането й/какъвто е настоящия случай/, а законодателят не допуска тя да бъде скъсяване или удължавана по желание на страните по правоотношението. Още повече, че в конкретния/и пореден случай/ ищецът е нарушил чл. 33, ал. 1 от общите условия, който предвижда издаването на ежемесечни фактури както при наличие на консумация, така и при служебно начисляване. След като ищецът не е начислил служебно суми на основание чл. 23, ал. 3 от общите условия, съответно не е издавал фактури, то той не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение. С правилото на чл. 33, ла. 2 от ОУ се дава възможност на кредитора да определи падежа на задължението, като издаде фактура, но тази разпоредба не следва да се тълкува в разрез с хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД/ при тълкуване в противоречие следва да се съобрази разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА като се приложи нормата от по-висок ранг/.