Решение № 3827 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100510977 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение №15367/11.08.2025 г., постановено по гр. д. №63459/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД”ЕАД, ЕИК: 130277958, против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД , ЕИК : 831609046, обективно съединени осъдителни искове по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 597,50 лв.

(петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща сбор от стойността на електроенергията (531,50лв), служебно начислена от ответното дружество по фактура № 0003471254/05.05.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – абонатна станция на сграда , находяща се в град София , ул. „********, за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г.; разходи за проверка на електромера по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв.) и по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв), и 26,01 лв. (двадесет и шест лева и една стотинка), представляващи сбор от мораторни лихви върху всяка от трите главници– 25,24 лв. върху сумата по фактура № 0003471254/05.05.2023г. (531,50 лв.) за периода от 17.05.2023г. до 1

02.10.2023г., 0,42 лв върху сумата по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г. и ., 0,35 лв върху сумата по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв.) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от дружеството искове да бъдат уважени. Счита, че съдът неправилно е приел, че преизчислението следва да се извърши по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, а не по чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ, тъй като имало индикация за външна намеса. Излага, че това води то ситуация, в който ответникът черпи права от собственото си неправомерно поведение. Излага, че вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза изчислява стойността по реда на чл. 50, ал. 1, б. „А“ от ПИККЕ като нула, тъй като в процесния период е нямало потребление. Това било, защото обектът на проверката е абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД и извън отоплителния сезон същата не работела. Ответникът се бил възползвал от това, че СТИ не отчита правилно, в неясно колко дълъг период, включващ вероятно и много на брой отоплителни сезони, когато стойността на ел. енергията би била положително число. Решението противоречало и на практиката на ВКС, според която дори при липса на специална уредба, купувачът по договор за продажба дължи заплащането на цената за доставената стока.

В жалбата няма заявени доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правна квалификация чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумите, както следва: 597,50 лв, представляващи сбор от стойността на електроенергията (531,50лв), служебно начислена от ответното дружество по фактура № 0003471254/05.05.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – абонатна станция на сграда, находяща се в град София , ул.

2

„********, за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г.; разходи за проверка на електромера по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв) и по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв), и 26,01 лв, представляващи сбор от мораторни лихви върху всяка от трите главници – 25,24 лв върху сумата по фактура № 0003471254/05.05.2023г. (531,50 лв) за периода от 17.05.2023г. до 02.10.2023г., 0,42 лв върху сумата по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г. и ., 0,35 лв върху сумата по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023г. до окончателното плащане.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел за установено, че процесното корекционно вземане, за което ищецът е издал фактура, е изчислено по реда на чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ, т.е. на база отчетен период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване.

Намерил е, че доколкото по делото се доказва, че по отношение на процесното СТИ е осъществяван достъп, т.е. наличие на външна намеса, то преизчисляването на дължимата сума следва да бъде извършено по правилата на чл. 50, ал. 1, буква „а“ ПИККЕ. Като е кредитирал заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, е приел предявеният иск за неоснователен.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.

Видно от Справка за преизчислени количества електрическа енергия от 05.05.2023г. корекцията на неотчетеното количество електрическа енергия за процесния период от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. е определено математически вярно според правилото на чл.52, ал.1,т.3 ПИККЕ. От представения по делото Констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 453/18.11.2022г. на БИМ се установява, че по отношение на процесния електромер е осъществяван достъп до вътрешността му, като през пробития отвор на гърба на електромера е нарушена изолацията на токовата бобина на фаза Т, като през отвора са прекъснати намотките на бобината. Предвид констатираното външно въздействие на измервателното устройство, което обстоятелство се установява и от неоспорената от страните съдебнотехническа експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно изготвена, обоснована и пълна, се налага извод, че в процесния случай преизчисляването на дължимата стойност за доставена електрическа енергия следва да бъде определена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, както правилно е приел и районният съд.

3

От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършване на изчисленията по реда на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ се получава дължима сума от 0,00 лв.

Неоснователни са оплакванията на въззивника относно направените от вещото лице изчисления, доколкото същият не е оспорил приетото по делото заключение, а и още повече, че по делото се установява безспорно, че през процесния период 08.08.2022 г. до 07.11.2022 г. абонатната станция не е работила, обстоятелство, което и въззивникът признава.

Предвид изложеното се налага извод за недоказаност на основанието за начисляване на претендираните от ищеца суми, за които са издадени процесните фактури, поради което предявените от него искове правилно са отхвърлени като неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 евро, дължими от въззивника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №15367/11.08.2025 г., постановено по гр. д.

№63459/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД”ЕАД ,

ЕИК: 130277958, гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 , район „Младост”, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД , ЕИК : 831609046, гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 евро, представляваща разноските пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5