Решение № 19889 от 02.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19889 гр. София, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110167331 по описа за 2022 година

Предявен е от Е. Г. М. срещу „С. К.“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза, регламентирана в чл. 6.2 от договор за потребителски кредит № 720511/12.08.2022г., е нищожна.

Предявени са насрещни осъдителни искове от „С. К.“ ООД срещу Е. Г. М. за заплащане на следните суми: 18,83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г., 221,27 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г. и сумата от 78,73 лева, представляваща непогасен остатък от главница по непадежирала вноска № 6, ведно със законна лихва от подаване на насрещната исковата молба -23.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 720511 от 12.

08.2022г., сключен с ответника. Съгласно чл. 3 от договора трябвало да върне сума по кредита в размер на 345,46 лева при сума на получаване 300 лева, при ГПР 47,59 %, ГЛП[1]40,05 % при срок на кредита от 6 вноски. Съгласно чл. 6. 2 от договора трябвало да плати неустойка в размер на 206,54 лева, разсрочена на 6 вноски, като общо задължението по кредита ставало 552 лева. Счита, че уговорената неустойка е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира с нея е в размер на 80 % от отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на неустойка, която била 1 необосновано висока. Счита, че уговорката прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката излизала извън присъщите си функции, както и заобикаляла чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза на чл. 6. 2 от договора в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. В който смисъл била и т.3.2 от Протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката била добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора. Счита, че клаузата е неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че с предвиждането на такива разходи, посочени в чл. 6. 2 от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Поддържа, че събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да се включи в годишния процент на разходите. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР същият не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна искова молба, с която е посочено, че на 12.08.2022г. Е. М. е подал заявление за сключване на договор за паричен заем чрез средство за комуникация по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Потребителят бил въвел трите си имена, ЕГН, телефонен номер, адрес на електронна поща, желаната сума на кредита и броя на погасителните вноски. Бил прочел и приел Общите условия на дружеството, като изрично бил декларирал, че приема и се съгласява с посочените. Потребителят бил посочил адрес на електронна поща за кореспонденция с кредитора, като на посочения адрес било изпратено СЕФ, договор за потребителски кредит К. № 720511, погасителен план към него и приложимите към договора ОУ. Всички действия на потребителя във връзка със сключването на договора били записани в лог-файл. Заемната сума от 300 лева била усвоена в деня на подписване на договора, като до датата на подаване на насрещния иск било извършено едно плащане на стойност 25 лева, които са погасили първа вноска. Сочи, че кредитополучателят е в пълно неизпълнение на вноска № 2 с падеж 12.10.2022г., вноска № 3 с падеж 14.11.2022г., вноска № 4 с падеж 12.12.2022г. и вноска № 5 с падеж 12.01.2023г.

Поради което считано от 12.10.2022г. за ищеца възникнало право да направи кредита предсрочно изискуем. С насрещната искова молба обявяват за предсрочно изискуем непадежиралия остатък от задължението по договора за вноска № 6 с падеж 13.02.2023г.

Твърди, че към момента на предявяване на иска възнаградителната лихва е в размер на 18,83 лева и не е платена от потребителя. Претендира следните суми: 18,83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г., 221,27 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 12.09.2022г. до 12.01.2023г. и сумата от 78,73 лева, представляваща непогасен остатък от главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба. Поддържа, че вземането за неустойка не е предмет на насрещните искове. Искането към съда е да уважи предявените 2 искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от Е. М., с който е посочено, че сключеният договор има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че в договора бил посочен ГПР- 47,59 % и ГЛП в размер на 40,05 %, като липсвали условия за прилагането му, както и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Липсвало посочване в договора какви разходи са включени в ГПР. Не ставало ясно защо има разлика между ГЛП и ГПР в размер на 9 %, доколкото ищецът заявявал, че в ГПР се съдържала единствено и само лихвата. Поддържа, че в случая имало погасителен план, но той не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Освен това с договора се претендирала неустойка, която била нищожна. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Нарушено било и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, същият не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва. Прави искане за прихващане на заплатените от него суми за лихва и неустойка към дължащата се главница. Сочи, че не е заплатил претендираните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 6.2 от договора е индивидуално уговорена.

По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „С. К.“ ООД е да докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: : 1) че на 12.08.2022г. между тях е бил сключен Договор за паричен заем № 720511 от 12.08.2022г. за главница от 300 лева при ГПР от 47,59%, ГЛП от 40,05% и срок на погасяване 6 месеца; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата от 25 лева по договора. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия препис от договор за паричен заем.

3

По първоначалния иск.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Процесната неустойка е уредена в чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора за кредит и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на „С. К.“ ООД за заеми „К.“. Съгласно чл. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заетата сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 206,54 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.

Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора страните могат да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.