Решение № 962 от 18.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201586 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от ОБЩИНА ВАРНА, Булстат 00003442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Б.К. - кмет на Община Варна, депозирана чрез процесуален представител П.Р. - главен юрисконсулт против Наказателно постановление № 05/08.03.2024 год. издадено от Председателя на Комисия за защита на личните данни, с което на Община Варна е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл. 32, §1, буква „б" и §2 във връзка с чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.86, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

С жалбата се молим за цялостна отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че същото е неправилно и издадено в противоречие с материалния закони и при нарушаване на процесуалните правила.

На първо място се излагат пространни аргументи, че процесният акт, поставил начало на административнонаказателното производство е издаден в нарушение на процесуалните правила и по конкретно на тези по чл. 34, чл. 57 и чл. 43, ал. 6 от 1

ЗАНН.

На следващо място, в жалбата се сочи, че НП е издадено при противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗЛД.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея доводи. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Наказващият орган – Председателят на Комисията за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата като моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023г. в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ постъпил сигнал с вх. № ППН-01-49/23.01.2023 г. от И.БЦЦ., , живущ на адрес: гр. Варна, ж. к.

„Възраждане“, бл. 2, вх. 6, ап. 9, в който се съдържали твърдения, че на 19.10.2022 г. на предното стъкло на личното си МПС е намерил Уведомление по реда на чл. 186 ал. 3 от ЗДвП, че е извършил нарушение на чл. 98 ал. 1, т. 1 от ЗдвП и му е наложена глоба с фиш серия ОВ №1006210387 в размер на 20,00 лева. В законоустановения срок подателят на сигнала възразил срещу съставената глоба с фиш, като след това му е съставен АУАН № 00002045/15.11.2022 г. Впоследствие на 11.01.2023 г., служител на „Български пощи“ ЕАД връчил на Ц. писмо срещу подпис на обратна разписка. След отварянето на писмото, подателят на сигнала констатирал, че в него се съдържат Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., съдържащо лични данни на друго лице, друг АУАН, съставен за друго нарушение. На плика на писмото, бил изписан номер различен от номера на наказателното постановление, съдържащо се в плика.

Подателят на сигнала Ц. счел, че с тези действия на Община Варна се целяло да му се отнеме възможността на защита срещу издадено срещу него наказателно постановление, което не му било връчено, за да не може да упражни правата си на защита. Ц. преценил, че с действията си служителите на структурно звено - сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна и Т.В.И., на длъжност заместник - кмет на Община Варна или друго длъжностно лице, създавали предпоставки за злоупотреба с личните данни на лицата, за които имат задължение в качеството си на обработващи лични данни да ги съхраняват и обработват единствено и само във връзка с тяхната дейност.

Така постъпилият сигнал от гражданина Цветков бил възложен за проверка на св. Л.

2

М., работещ на длъжност държавен инспектор в отдел “Контрол и административнонаказателни производства“ към Дирекция „Правни производства и надзор” в КЗЛД.

Във връзка с проверката на сигнала , с писмо с изх. № ППН-01-49#1/30.01.2023 г. от Община Варна било изискано становище относно изнесените твърдения в сигнала на Ц.. В отговор от Община Варна в КЗЛД било депозирано становище с вх. № ППН-0149#2/15.02.2023 г., съдържащо информация, че на лицето И.Ц. е издадено Наказателно постановление от сектор „Общинска полиция”, отдел ОП МВР — Варна с № 568/30.11.2022 г. АУАН серия ОВ № 0002045/1511.2022г., ведно с Наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. бил получен в дирекция „Финансово -счетоводни дейности“ на Община Варна с писмо ЗК22002656ВН/07.12.2022 г., за връчване на лицето - нарушител. При подготовка на документите за изпращане по пощата била допусната техническа грешка като в плика адресиран до И.Ц. било приложено Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., издадено на лицето Н.Й..

Наказателното постановление № 568/30.11.2022 г., издадено на И.Ц. не било изпратено на друг адресат.

В становището на общината било посочено, че на служителя на Община Варна, допуснал техническата грешка, е обърнато внимание за прецизност при изпълнение на задължения, свързани с работа с лични данни. В становището се сочело още, че до момента подобни пропуски не са били допускани при изпълнение на дейността на общината.

При горните констатации, св.Л. М., преценил, че от събраните писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че на 11.01.2023 г., в гр.

Варна, Община Варна, в качеството на обработващ лични данни, съгласно чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679, при осъществяване на дейността си не е отчел естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, като не е приложил подходящи технически и организационни мерки, гарантиращи постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни (три имена, ЕГН, адрес, номер на СУМПС) на едно физическо лице нарушител на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и лични данни (три имена, ЕГН, регистрационен номер на лично МПС) на друго физическо лице, собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, съдържащи се в Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., с което е нарушен чл. 32, §1, буква „б“ и §2 във връзка с чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

Поради горното , с писмо с изх. № ППН-01-49#4/22.03.2023 г. кметът на Община Варна - И.П. бил поканен да се яви лично или да изпрати надлежно упълномощено за 3 целта лице на 20.04.2023 г. в 14:00 часа в КЗЛД за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Писмото било получено в Община Варна на 24.03.2023 г., но на посочения ден и час представител на Община Варна не се явил в КЗЛД. Поради това на 20.04.23г. св.М. съставил АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН- в отсъствието на представител на нарушителя.

В последствие, св.М. преценил, че предвид липсата на месни структури на КЗЛД съставеният АУАН следва да бъде изпратен за връчване на нарушителя чрез Областния управител на Варна М.С., тъй като счел, че връчване на основание чл. 43, ал.4 от ЗАНН е неприложимо поради конфликт на интереси. С писмо № ППН-0149#6/16.05.2023 г. г-н М.С. в качеството си на областен управител отказал да връчи АУАН.

С писмо ППН-01-49#7 от 05.06.2023 г. било поискано съдействие от директора на ОД на МВР – Варна. С писмо с № ППН-01-49#8/21.06.2023 г. от ОД на МВР - Варна информират КЗЛД, че съгласно разпоредбите на Закона на МВР, ЗЗЛД И ЗАНН не са налице законови основания за връчването на АУАН от служители на МВР.

В резултат на неуспешните опити за връчване на АУАН № 5 на 26.06.2023 г. св.М. преценил, че са налице основанията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, поставил резолюция върху акта с отбелязване „на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН спирам производството“ и изписал дата 26.06.2023г.

АНП било възобновено във връзка с посещение на св.М. в гр.Варна и АУАН бил връчен на 30.01.2024 г. , на лице с имена П.Д.П. без отбелязване в качеството на какъв на същия е връчен АУАН съставен срещу Община Варна. В АУАН било вписано, че се връчва на пълномощник, но по АНП отсъства приложено пълномощно.

В законовият срок постъпило възражение срещу акта. Същото било преценено за неоснователно.

АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката, на 08.03.2024г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на въззивното производство е разпитана актосъставителят- св. Л. М., която с показанията си потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 4 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.03.2024г.-видно от приложената по АНП товарителница от куриерска фирма/ от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на КЗЛД съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗЛД . АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗЛД и Заповед № РД-15-342/05.10.2022г. на председателя на КЗЛД.

Въпреки горното, при цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

На първо място, съдът напълно споделя възражението в жалбата, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 20.04.2023г. в отсъствието на нарушителя, а НП е издадено почти една година покъсно – на 08.03.2024г. АНО се позовава на наличие на основания за спиране на АНП в хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Последната гласи, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Няма спор в теорията и съдебната практика, че е допустимо административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. Върховният съд, а впоследствие и Върховният касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, сочи че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на 5

МВР." В конкретният случай, АНО не ангажира каквито и да било доказателства, че нарушителят не е открит след щателно издирване. Напротив, нарушителя и неговото седалище са били известни на органите на КЗЛД, но същите са счели, че не биха могли да изпратят АУАН за връчване в Община Варна, чрез нейния представляващ я кмет, поради конфликт на интереси. Поради това са прибегнали до Областната администрация- орган нямащ никаква компетентност във връзка с приложение разпоредбите на ЗАНН, а в последствие и до органите на МВР. Всъщност целта на ЗАНН при АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е той да бъде връчен, с оглед ненарушаване правото му на защита. Видно от съдържанието на чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, каквато настоящата хипотеза, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Т.е. АУАН съвсем законосъобразно е можело да се изпрати в Община Варна- на съответната служба за запознаване /предявяване/ на представляващия я кмет, подписване и връщане в КЗЛД.