Определение № 138 от 20.03.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. В., 17.03.2023 г.

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500112 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба на В. М. И. чрез адв.М.К. против Определение №2 от 03.01.2023г. по гр.д.№1338/2022г. на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по делото направени от него разноски в размер на 1 500лв.

Излага оплаквания ,че неправилно съдът е присъдил разноски,тъй като ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК,а съдът не е изпълнил задълженията си по чл.129 и чл.130 ГПК като е следвало да се произнесе относно допустимостта на иска и едва след това да изпрати препис от ИМ за отговор.

Иска от съда да отмени обжалваното определение като приеме,че молбата по чл.248 ГПК,подадена от ответника е недопустима,а при условията на евентуалност-неоснователна.Претендира направени по делото разноски.

Ответникът по жалба „А.-Н“ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от

В. М. И. чрез адв.М.К. е предявил иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.3-то от ЗЗД във вр. с чл.576 ГПК срещу „А.-Н“ЕООД като 1 иска да бъде прогласен за нищожен НА №182,т. I,рег. №19891н.д. №148 от 28.03.2019г.,издаден по обстоятеилствана проверка,с който ответникът е признат за собственик на поземлен имот,подробно описан,находящ се в с.

Новоселци,общ.В. ,поради нищожност на нотариалното удостоверяванечл.576 ГПК и липса на изискуема от закона форма-чл.26,ал.2 ЗЗД.Твърди,че той е собственик на процесния имот.

В изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от ИМ и приложенията на ответника,който е подал отговор чрез адв. С. И. като е оспорил иска и е претендирал присъждане на разноски по делото.С отговора е представен Договор за правна помощ и съдействие,с който ответникът „А.Н“ЕООД е упълномощил адв. С. И. за защита по гр.д. №1338/22г. на ВРС,изготвяне,подписване и депозиране на отговор на ИМ по делото.Договорено е възнаграждение в размер на 1 500лв.,за която сума е отбелязано,че е внесена в брой от упълномощителя.

С Определение №1709 от 05.11.22г. по същото дело ВРС е прекратил производството по делото,като е приел,че ищецът не е страна по нотариалното производство и при наличие на спор за собственост ищецът следва да защити правата си като предяви иск по чл.124 ГПК.С това определение съдът не се е произнесъл по разноските по делото.

Ответникът е уведомен за прекратяването на производството на 24.11.22г. и с молба от същата дата адв. С. И. като пълномощник на ответника е подала молба по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските.При спазване процедурата на чл.248 ГПК ищецът е уведомен за направеното искане и е подал становище,с което моли молбата по чл.248 ГПК да бъде оставена без уважение.

ВРС е постановил обжалваното определение като е приел искането по чл.248 ГПК за основателно и го е уважил.

Настоящият състав на ВОС намира изводите на ВРС за правилни.

Не се установиха твърдените от жалбоподателя нарушения при постановяване на обжалваното определение.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок от ответника по делото и ВРС е спазил процедурата при разглеждането на молбата.

Твърденията,че съдът не е спазил задълженията си по чл.129 и чл.130 2

ГПК са несъстоятелни,тъй като съдът може да се произнесе по допустимостта на ИМ и след подаване на отговор от ответната страна,а и в хода на производството.

В представеният Договор за правна помощ и съдействие,с който ответникът „А.-Н“ЕООД е упълномощил адв. С. И. за защита по гр.д.

№1338/22г. на ВРС,изготвяне,подписване и депозиране на отговор на ИМ по делото изрично е посочено,че договореното възнаграждение в размер на 1 500лв.е изплатено в брой от упълномощителя.Задължението за представяне на списък по чл.80 ГПК е до приключване на последното заседание в съответната инстанция и очевидно няма такова задължение да се представи още с отговора на ИМ.

В чл.78,ал.4 ГПК изрично е посочено,че ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството,какъвто е настоящият случай и правилно такива са присъдени от първоинстанционния съд.

ВРС се е произнесъл и по възражението за прекомерност на адв. възнаграждение като се е обосновал,че предвид измененията в НМРАВ ,в сила от 08.11.22г. минималният размер на адв. възнаграждение за такъв вид дела е 1 500лв.

По настоящото дело няма данни ответникът по жалба да е направил разноски,поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2 от 03.01.2023г. по гр.д.

№1338/2022г. на В.ски районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3