Решение № 268 от 08.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Ихтиман, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100325 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от * - изпълнителен директор и * - председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ 23Б против М. Т. * /с фамилно име по справка в НБД Население, направена по заповедното производство – Д./, ЕГН **********, с адрес по искова молба: гр. София, н.к. 1324, обл. София, общ. *, ж.к.„*“, бл.981, вх.Ж, ет.9, ап. 186 и с настоящ адрес по справка н НБД Население: гр. Ихтиман, ул.

„*“ № 41. Посредством исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове, с които се настоява спрямо ответника да бъде признато за установено, на основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, че дължи на ищеца следните суми: 1482,99 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, 298,07 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., 25,68 лева - главница за дялово разпределение за периода от м. 12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 5,44 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г.

Конкретизирано е, че за тези суми е издадена Заповед № 93/23.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 120/2023 г. по описа на РС – Ихтиман /което първоначално е било образувано като ч.гр.д. № 542 от 2023 г. по описа на Районен съд – София, но поради спазване на правилата за местна подсъдност частното гражданско дело е било изпратено на Районен съд – Ихтиман/. С исковата молба се претендират и съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответната страна, като в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. В хода на заповедното производство препис от заповедта за изпълнение е връчен на задълженото лице, където, обаче, своевременно е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Във възражението, освен печатния текст, който отразява, че не се дължи вземането, на ръка е изписано „Няма радиатори в апартамента. От повече от 20 г. не ползвам услугите на ТЕЦ – г. София“.

1

Като трето лице помагач, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, по искане на ищеца е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Проф. Г. *“ № 3, като до това дружество също е изпратен препис от исковата молба, във връзка с което, обаче, не е постъпил отговор или становище.

В проведеното последно открито съдебно зесадание ищцовото дружество не изпраща представител.

В последното съдебно заседание ответницата се явява лично. В деня на последното съдебно заседание /08.11.2023 г./ е постъпила молба от адвокат С. Г., пълномощник на М. *, в която молба се сочи, че не се възразява по даване ход на делото. С молбата е отправено и възражение за настъпила погасителна давност.

Третото лице помагач не изпраща представител.

Съдът намира депозираната искова молба за допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество исковата молба се явява за частично основателна, а съображенията за това са следните:

Предявените искове са за заплащане на цена на доставена и използвана топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. София. Правното основание на исковете за дължимостта на сумите, представляващи главници, е чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД. Правното основание на исковете за дължимостта на лихвите е л. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно текста на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

В разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ е разписано, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. В настоящия случай ищецът е представил такива общи условия от 2016 г.

По делото не се спори, а и събраните доказателства го установяват, че ищцовото дружество е доставчик на топлинна енергия в процесния имот, а именно: ап. 108, находящ се в гр. София, ж.к. „*“, бл. 981, вх. Ж, ет. 9.

Също така от приложените преписи от нотариален акт и от удостоверение за наследници се налага извод, че ответницата е собственик на процесния имот. В същото време това обстоятелство не се оспорва от нея.

От съдържанието на приложените преписи от Договор от 15.08.2002 г. между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес гр. София, ж.к. „*“, бл. 981, вх. Ж, Протокол от общо събрание и Декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяване се установява, че топлинното счетоводство по отношение на сградата, в която се намира жилището, е водено от „Техем сървисис“ ЕООД.

От съдържанието на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че за процесния имот редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД, а така също и че за процесни период отчетните показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Вещото лице е отразило и че за имота на ответника сумите за 2 топлинна енергия са редовно начислени, като са посочени и какви са били изравнителните сметки.

Според съдържанието на изготвената съдебно-счетоводна експертиза начислените суми за доставена топлинна енергия, които не са били изплатени на ищеца във връзка с топлоснабдяването на въпросното жилище, са: главница за периода от 05.2019 г. до 04.2020 г. на обща стойност от 1021.98 лева, като в нея са включени задължения по дванадесет броя фактури и изравнителна сметка, главница за периода от 05.2020 г. до 04.2021 г. на обща стойност от 461.01 лева, като за този период е конкретизирано, че за този времеви интервал са издадени 12 фактури на обща стойност от 871.11 лева и една изравнителна фактура, като крайната сума за плащане е 461.01 лева. Вещото лице е посочило и че законната лихва върху главницата от 1021.98 лева към 14.12.2022 г. /датата, до която според исковата молба лихвата е начислена/ възлиза на 239.02 лева, а законната лихва върху главницата от 461.01 лева към 14.12.2022 г. е 59.05 лева. В счетоводната експертиза е отразено и че общото дялово разпределение за процесния период възлиза на 25.68 лева, а законната лихва върху него е на стойност от 5.44 лева. От поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, може да се направи извод, че използваната топлинна енергия и топла вода са били фактурирани всеки месец на прогнозни цени, а в края на отчетния период се издава изравнителна сметка.

Като част от писмените доказателства са и представените от ищеца общи условия на същия от 2016 г.

За да се приеме в производство като настоящото, че ответникът дължи суми във връзка с доставена топлинна енергия, следва по делото да се установи, че ищецът и ответникът са /или са били/ обвързани от валидно възникнало облигационно отношение помежду си.

В случая безспорно се установява, както бе отразено и по-горе, че въпросното жилище по време на процесния период е било снабдявано с топлинна енергия от ищеца. В същото време става ясно и че ответникът и титуляр на правото на собственост върху тази недвижима вещ.

Доказателствения материал дава възможност да се приеме, и че в процесния имот е изразходвана топлинна енергия и топла вода.

Изложеното дотук налага извод, че претенциите за 1482,99 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. /когато е инициирано заповедното производство пред Районен съд – София/ до изплащане на вземането и 25,68 лева - главница за дялово разпределение за периода от м. 12.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. /когато е инициирано заповедното производство пред Районен съд – София/, са основателни и подлежат на уважаване.

За пълнота трябва да се отбележи, че направеното от процесуалния представител на ответницата с молбата от 08.11.2023 г. възражение за погасителна давност е извършено несвоевременно. Подобно възражение, според нормата на чл. 133 от ГПК, може да се направи най-късно с отговора на исковата молба. В случая отговор не е подаден, което означава, че стореното на по-късен етап подобно възражение не следва да се взема предвид.

Трябва да се посочи и че във възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано по заповедното производство, също не се съдържа позоваване на изтекла давност. В него, наред с бланкетния печатния текст, който отразява, че не се дължи вземането, на ръка е изписано „Няма радиатори в апартамента. От повече от 20 г. не ползвам услугите на ТЕЦ – г. София“.

По отношение на претенцията за дължимост на лихвите, начислени върху посочените по-горе главници, съдът намира, че същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

3

Спрямо настъпването на забава върху вземанията за главница, представляваща цена на топлинна енергия, са предвидени изрични клаузи в Общите условия на ищцовото дружество. Препис от Общите условия, приети през 2016 г., е представен с исковата молба.

Според текста на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването – на базата на прогнозно количество, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача /ал. 1/, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването - на база реален отчет, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача /ал. 2/.

В чл. 32, ал. 3 от Общите условия е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 на същия член и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33.

От доказателствения материал по делото става ясно, че на потребителя ответник е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, тоест - приложим е чл. 32, ал. 3 от Общите условия. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 /общите фактури по настоящото дело, касаещи процесните периоди/, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия няма как да се приложи, тъй като отчитането на изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения 45-дневен срок. Това е така, понеже от приложените по делото два броя съобщения към фактура е видно, че фактурите са издадени след повече от 45 дни след крайната дата на съответния отчетен период, който приключва в последния ден на месец април. Поради тези съображения не е налице възможността да се приложи уговореното в Общите условия и намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след покана. За такава покана ищецът не сочи да е била отправяна, нито от доказателствата по делото се установява да е била получена от ответника. Поради тези съображения претенцията за сумата от 298,07 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., подлежи на отхвърляне. В горния смисъл са мотивите към Решение № 4283 от 28.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14923/2021 г.