Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 06.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 352/2022
Вид
Решение № 197
Подписан
06.07.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600352 по описа за 2022 година С присъда № 4 от 07.02.2022 г. на ОС-Благоевград, 8 наказателен състав, постановена по НОХД № 519/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият А. А. С., с установена по делото самоличност, роден на ******** г. в гр.Благоевград, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., около 19:50 часа, в гр.Благоевград, в близост до детска площадка, между заведения „Шери“ и „Дива“, в лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, с рег.№ ******* без надлежно разрешително, което се изисква при условията и по ред, уреден в чл.32 от ЗКНВП, съгласно който „производството, преработването, съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадено от министъра на здравеопазването при условия и ред, определен с Наредба на Министерски съвет“, е разпространил на Н. Е. С. от гр.Благоевград високорисково наркотично вещество кокаин с нето тегло 0,20 грама с процентно съдържание на активен компонент кокаин база 28,69 % на стойност 18 лева, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, във вр. с чл.54 от НК му наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева.

Срещу така постановената осъдителна присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. А. С. с оплаквания, че е незаконосъобразна и несправедлива. Заявява, че окръжният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен като такъв по реда на 1 въззивното производство, а самият той /като подсъдим/ да бъде оправдан по предявеното обвинение. Твърди, че предявеното му обвинение е недоказано както от обективен, така и от субективен характер. Сочи, че от събраните в процеса доказателства не се е доказало по едни безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение, описано в обвинителния акт, отнасящо се за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК, както и че не се е доказало авторството на това деяние в негово лице. Предвид така изложеното подсъдимият счита, че атакуваната присъда следва да бъде отменена като незаконосъобразна и като несъобразена с доказателствения материал по делото и че следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В заседанието пред въззивния съд прокурорът от САП изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна. Моли да бъде прието, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна. Твърди, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин; че първоинстанционният съд е квалифицирал деянието правилно и че законосъобразно е постановил осъдителна присъда.

Сочи, че престъпното деяние, предмет на делото, е със завишена степен на обществена опасност. По тези съображения моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

В заседанието пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия С. в лицето на адвокат Й. П. изтъква, че в показанията си св. С. в нито един момент не е могъл да разпознае или да посочи подсъдимия като лицето, от което е закупил наркотика, както и че предоставеното от този свидетел описание на лицето, от което е закупил наркотично вещество, отговаря на лице, несъвместимо с визията на С.. В тази връзка се сочи, че доколкото описаното от св. С. лице е със слабо телосложение, късо подстриган, 170 см., е видно, че визията на С. не отговаря на така предоставеното описание, както и че на практика в нито един момент С. не е посочил, че е видял марката и модела на автомобила, откъдето е закупил наркотично вещество.

Твърди, че не е в корелация с показанията на св. С. твърдението на полицейския служител П., че още отдалече е разпознал именно С., без да посочва конкретни данни в тази насока, като лицето, от което е бил закупен наркотика, независимо, че е бил на много по-голяма дистанция в сравнение със С., който е практическият купувач, а именно - на около 20 метра, между колите, привечер, и е разпознал лицето, без лицето да е излизало от автомобила.

Прави и оплакване, че без никакви данни по делото първоинстанционният съд цитира като отегчаващи вината обстоятелства многобройни данни и сигнали в системата на МВР, касаещи подсъдимия С.. Сочи, че в материалите по делото обаче липсват каквито и да било доказателства в тази насока, но че дори и да е имало такива по своята същност те сами по себе не могат да обосноват противоправно поведение на С..

Заявява също, че видно от извършените в хода на досъдебното производство претърсвания и изземвания от дома, автомобила и гаража на С., у него не са открити и респективно иззети каквито и да било наркотични вещества или други предмети, които да го уличават и да обосновават инкриминираното му обвинение. В този ред на мисли се изтъква, че не са открити и везни, пликчета, прекурсори или парични суми, от които обстоятелства да може 2 да се направи извод или да е налице индиция за противоправно поведение на С. и в частност за негово поведение по разпространение на наркотици.

Защитникът адвокат Й.П. обосновава и извод, че св. П., заявявайки многократно наличието на сигнали за незаконна дейност на С. по разпространение на наркотични вещества, е амбициран именно той да е лицето, което да допринесе за осъдителната присъда на подсъдимия, тъй като на неговите свидетелски показания се крепи цялото обвинение, но че същевременно е видно от показанията на останалите свидетели, че те дори изключват показанията на св. П.. В тази връзка прави и оплакване, че окръжният съд изцяло е кредитирал показанията на полицейския служител П., без да прояви никаква критичност към същите. Счита обаче, че в случая такава следва да е налице, тъй като, според защитника, това са единствените данни, уличаващи С..

Претендира, че от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 305 ал.3 от НПК, тъй като не е спазил изискването на цитираната норма и не е изложил подробни, конкретни, ясни и непротиворечиви и отговарящи на действителната фактическа обстановка и обективната истина мотиви към произнесената присъда. Твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на цитираната норма не е изложил реалната фактическа обстановка по делото в съответствие със събрания доказателствен материал; не е анализирал задълбочено събрания от него в хода на проведеното съдебно следствие по делото доказателствен материал; не е обсъдил подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, а обсъдените са тълкувани превратно, в ущърб на подсъдимия; не е посочил обоснован правен извод относно възприетото за осъществено престъпно деяние по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от НК, като не са посочени никакви констатации или изводи за авторството на деянието, които по безспорен начин да сочат за престъпна деятелност на С.. Заявява, че всичко така изложено обосновава извод за липса на мотиви на присъдата и води до ограничаване на процесуалните права на страните по делото. В подкрепа на този извод се излагат аргументи, че в схематичните мотиви на присъдата на първоинстанционния съд липсва пълно изложение на фактическа обстановка, доколкото, според защитника, в няколкото изречения, които следва да бъдат описанието на фактическата обстановка по делото, едновременно се посочва какво излага единия свидетел, след това другия, като същевременно хаотично се дискутират изготвените експертизи. В тази насока се прави оплакване, че при посоченото едновременно излагане на факти, изложени в разбъркан вид, не ставало ясно какво точно е възприел първоинстанционния съд като фактическа обстановка по делото и че с това се изчерпват всички „усилия" на първия съд за „обсъждане" на събраните по делото доказателства, което, според защитника, сочи на пълна липса на анализ на което и да било доказателствено средство и на съдържащите се в него доказателства. Счита, че пренебрегвайки по-голямата част от и без това оскъдния доказателствен материал и не подлагайки на анализ същия, фактически първоинстанционният съд е постановил немотивирана присъда. С оглед на това защитникът Й.П. намира, че е налице пълна липса на изпълнение на задължението по чл.305, ал.3 от НПК.

3

Наред с гореизложеното се изразява и недоволство, че окръжният съд е подходил изключително формално към производството, като е пренебрегнал принципа за разкриване на обективната истина, визиран в чл. 13 от НПК. Твърди, че обстоятелствата по делото изобщо не са изследвани обективно, всестранно и пълно съгласно визираните в НПК принципи и че кредитирайки единствено показанията на полицейския служител по този начин окръжният съд въз основа на предположения и вероятни хипотези е постановил присъдата си в нарушение на чл. 303 НПК. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение и последното налага отмяна на атакуваният съдебен акт. Съобразно така изложеното моли да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В заседанието пред въззивната инстанция защитникът адвокат С. П. заявява, че в досъдебната и в съдебната фаза на производство не се намират данни подсъдимият А.С. да е разпространил наркотично вещество. Относно показанията на св. П. твърди, че същият е заявил, че е управлявана кола от лице от мъжки пол, без да уточнява. Относно св. С. сочи, че в протокола от 06.12.2021 г. в съдебно заседание същият не разпознава А.С., не си спомня телефонен номер, на който е звънял, не си спомня дали лицето, което е потърсил по телефона, е подсъдимият; не помни номера на автомобила, като заявява, че А. не е излизал от автомобила; както и че не е предоставил номера на телефона, от който е звънял. Досежно показанията на св. С. изтъква, че в тях се съдържа един преразказ на съобщеното му от св.

П., че свидетелят С. е закупил някакво вещество от А.С.. Относно показанията на св. П. се сочи, че същият е бил на повече от 20 метра в собствения си автомобил и е наблюдавал, но че не може да каже колко човека са били в пристигналия на паркинга автомобил и дали е видял някого конкретно. Твърди, че този свидетел не е видял лицето в автомобила.

Счита, че по безспорен и категоричен начин не се установява авторството на деянието и че всичко се основава на едни генерални предположения – че се говори за 50 лева, че взел нещо, дал 50 лв., но че нито са видели банкноти, нито купюри, нито даване, нито приемане.

В тази връзка изтъква, че няма данни именно А.С. да е дал нещо на С. и че той дори не е разпознат; че няма данни за лица или лице, които са били в автомобила - именно С. ли е бил, друг ли е бил; че няма данни за конкретно получено от С. и какво е получено. Сочи, че и даденото описание на С. също не отговаря.

Изтъква и обстоятелствата, че С. е с чисто съдебно минало; че е трудово ангажиран – работи; и е с добри характеристични данни; както и че той е един млад човек, за когото няма данни да се е занимавал с нещо, свързано с чл. 354а НК. Предвид всичко изложено в заключение защитникът адвокат С. П. моли след като бъде извършена проверка на доказателствата подсъдимият да бъде оправдан.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият С. моли да бъда оправдан, защото не се занимава с наркотици.

Апелативен съд - София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на 4 присъдата, намери следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното производство и след извършен собствен цялостен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка: