Протоколно определение № 387 от 19.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ПРОТОКОЛ

№ 387 гр. Ловеч, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА П.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20234300100180 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:37 часа се явиха:

Ищецът А. И. Ю., редовно призована, не се явява. Вместо нея адв. М. К. от САК с пълномощно по делото.

Ответниците Н. И. Н., редовно призован – не се явява и М. Б. П., редовно призована – лично, като за двамата се явява адв. С. С. с пълномощно към делото.

Вещото лице С. И. С., редовно призована, лично.

Адв. К.: Моля да не се дава ход на делото, тъй като в настоящото съдебно заседание ще искаме отвод на председателя на състава по делото.

Основанията ни за отвод на съдията на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК са следните:

Първо, имайки предвид други дела, които сте водили, естествено обуславят наличието на основателно съмнение в безпристрастността по това дело.

Като съдия в ОС – Ловеч вече веднъж сте се произнесли по обжалвано определение, постановено по гр. дело № 47/2023 г. по описа на РС – Ловеч, с което съдът е допуснал обезпечение на предявен иск чрез спиране на започнали строителни дейности. По това дело, което е за същия имот, за същите страни, същите претенции, правно основание имам предвид чл. 109 от ГПК, само че в настоящото производство се явяваме ищци, а в другото сме ответници.

Имотът, който те претендират, че е засегнат и във връзка с това е заведено гр.д 47/2023, е именно имотът, за който ние в настоящото 1 производство казваме, че е незаконен. Всъщност той ни пречи на нас, ние да си построим сградата, за която още 2019 г. имаме законно влязло в сила разрешение за строеж. Това е описано в исковата молба, за да не преповтарям, казвам основанията си.

Освен всичко имаше и срещу обезпечителната заповед, по което първият път Вие бяхте съдия и отменихте обезпечителната заповед, така покъсно издадена втора обезпечителна заповед по същото дело, на същото основание, със същите факти, абсолютно всичко еднакво както по първата обезпечителна заповед, по която от състава по първата заповед беше отменено и е влязло в сила отменената обезпечителна заповед.

По-късно се издаде пак втора обезпечителна заповед със същите основания както и първата, и при второто разглеждане на делото, когато е допуснато на основание чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, Вие като окръжен съдия също сте участвали в това дело, като този път потвърдихте обезпечителната заповед. Значи за едни и същи и факти, за едни и същи обстоятелства, за един и същ имот, едно и също съдържание – два пъти променяте мнението си. Веднъж казвате, че тя е незаконна, затова я отменяте. Вторият път казвате, че е законна и я оставяте в сила. Това е по гр. дело № 150/2023 г. и постановеното определение е 262/05.04.2023 година.

По това дело Вие сам се отстранихте първия път, когато се е разглеждало. Даже имам протокол за избор на съдия докладчик, в който се казва, че производството по делото е образувано по частна жалба. Вие сам сте се отвели по това дело именно с основанието, че предишното частно дело Вие сте били съдия, по който сте отменили определението. Предишното дело е по въззивно частно гражданско дело № 35/2023 година.

Ние сега завеждаме иска като първа инстанция окръжен съд и Вие сте отново по това дело – за същите имоти, които имат претенция само че този път ние сме ищци, със същото правно основание и т.н вече казах това, с тази разлика че ние пък обратно искаме, че техният имот ни пречи за реализиране на строежа, който в резултат на издадено законно разрешение за строеж ни е спрян вече пета година.

Така например въпросът по прилагането на чл. 22 от ГПК е разискан в Решение № 351/12.12.2011 г. на ВКС по гр. дело № 497/2010 г., второ гражданско отделение, постановено в производството по чл. 290 от ГПК, което е задължително. Същевременно в практиката на ВКС са изведени 2 принципни съображения по прилагане на чл. 22 и по конкретно на чл. 22, ал.

1, т. 6 от ГПК. Приема се, че всички основания за отвод по чл. 22, ал. 1 от ГПК се основават на обстоятелства, които според законодателя пораждат основателно съмнение, които са изрично посочени, е винаги налице такова съмнение. Наличие и на други обстоятелства чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК също могат да породят основателни съмнения в безпристрастието, доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател е възможно да се създаде впечатление, че съдията не е способен да решава въпроса безпристрастно.

Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност и да бъде възприеман като такъв. Безпристрастността трябва да бъде очевидна. В този смисъл е Решение № 73/11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., четвърто гражданско отделение. Ние считаме, че тази практика е приложима и към настоящия случай, при който един съдебен състав е разглеждал делото, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени по двете дела, при сходство на делата от фактическа и правна страна.

Посочих, че вече по заведения иск по чл. 109 от Закона за собствеността и актовете, по които Вие сте се произнесли пред ОС – Ловеч като съдия и като окръжен съдия мисля, че са достатъчни факти за Вашия отвод, най вече пак казвам, че по същото това дело вече веднъж сте се отвели сам със същата причина, която аз в момента обосновавам, но тогава за първи път сте се произнасяли по съдебен акт по това дело № 47/2023 г., с тази разлика че към настоящия момент вие се произнасяте за втори път и с Определение № 645/16.08.2023 г. по в. гр. д. № 345/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, което определение е обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново и делото е висящо – поне към този момент не сме получили какво е произнасянето.

В случая макар и съдебният състав да няма лична заинтересованост от изхода на това дело, в нас няма начин как да не се създаде такова впечатление и усещането за безпристрастност, най-вече, че в две различно издадени заповеди за производство като срок, но със същите основания, със същите страни, по същото дело, веднъж се произнасяте, че заповедта за изпълнение е незаконна и се отменя, а във втория казвате, че е законна.

Независимо от това че няма данни съдът да е лично заинтересован от изхода на това дело, обстоятелството че по предходното въззивно частно гражданско дело № 345/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, съдията е взел 3 участие в състава и се е произнесъл по основността на жалбата води до извод, че съдът е следвало да се отведе.

Адв. С.: Господин съдия, възразявам да слушаме едно и също нещо за трети път.

Адв. К.: Във връзка с горното няма как да не се съмняваме в безпристрастността на съдията. Безпристрастието на съдията стои в основата на справедливия процес. То гарантира спазването на един от основните принципи в процеса – равенство на страните.

В този смисъл от по-горе посочените доводи се стига до извода, че са налице фактори, които по някакъв начин ще влияят върху безпристрастното отношение на съдията към спора изобщо, в рамките на конкретния процес, което води до нарушаване на този основен принцип.

Или по-горе посочените обстоятелства пораждат основателно съмнение, че в дейността Ви като съдия ще се ръководите от други външни на този случай съображения, че самите процесуални действия и вътрешното Ви убеждение при постановяване на съдебните актове ще бъдат продиктувани от други фактори извън данните по делото и изискванията на закона.

Изложеното налага извода, че в конкретния случай са налице основания по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, обуславящи да се отстраните като разглеждащ съдия по гр. дело №180/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, поради което считаме, че молбата, с която искаме отвод от производството, е основателна.

Пак посочвам, че протоколът от 05.04.2023 г. на ОС – Ловеч по другото дело, което посочихме, че Вие сте се отвели по в.ч.гр. дело № 150/2023 г., го има и може да се погледне, където сам си давате отвод.

Адв. С.: Толкова превратно, абсурдно, изопачено необмислено, неразбрано становище беше изразено за Вашия отвод. Считам, че моето становище от това изречение, в което използвах тези епитети е достатъчно.

Моля да него приемате.

Ответницата М. Б. П.: За тяхната адвокатка съдия не се намери – постоянно иска отводи. Където и да отидем, аз само това слушам и не можем да почнем никога дело.

Адв. С.: Нашият иск по чл. 109 ЗС няма нищо общо с тези искове, които сега са предявени, защото ние искаме спиране на строителни дейности и възстановяване на предишно положение. Тук се иска събаряне на една дъбова 4 порта и на една постройка.

Освен това, на този процесуален представител трябва да му говори нещо, че Вие сте си направили отвод, когато е ставало въпрос отново за произнасянето по заповедта за обезпечение. Аз слушах заповед за изпълнение, слушах еднакви страни, еднакви искания – неща, които нямат общо с реалността по делата, които висят между нас.

Адв. К.: Тази порта и тази сграда, с която ние искаме по чл. 109 ЗС да премахнат, те точно казват, че нашият строеж засяга тези сгради и затова ние не можем да си строим, а техните сгради трябва да стоят. Напротив, те ни пречат, защото те са незаконни – нашата сграда, която ще строим има разрешение за строеж. Обвързано е както виждате същите факти, същите доказателства са приложени и по предишното дело № 47/2023 г., което е висящо дело. От тази гледна точка моля да имате предвид, че се отнася за едно и също нещо само, че разменяме страните.

Адв. С.: Дали този съд ще гледа делото ще зависи от разглеждането на нашето възражение за цената на иска. Моля съда да разгледа това възражение, което сме направили, защото дори и да не приеме искането за отвод, имайки предвид депозираната експертиза, аз считам, че и двата иска по чл. 109 ЗС не са подсъдни на този съд.

СЪДЪТ счита, че не са налице основанията за отвеждане на настоящия съдебен състав от разглеждане на делото по следните съображения:

Разсъжденията в цитираната съдебна практика на ВКС са верни сами по себе си и с оглед конкретните и разгледани в тях случаи. Не така стоят нещата в конкретното дело. Произнасянето по една от обезпечителните мерки по едно от посочените от пълномощника на ищеца дела касае съдебна производство, различно от настоящето.

На второ място дори и да беше по същата съдебна процедура, произнасянето по обезпечителната мярка само по себе си също не би могло да бъде основание за отвод на произнеслия се съдебен състав доколкото при обезпечение на иска, предпоставките за допускане на обезпечението са различни, от тези по основателността на обезпечавания иск. Противното би означавало, че съдът по висящото дело, не би могъл да разгледа иска по същество, заради направено произнасяне по поискано от страната обезпечение на същия иск, което не намира опора в закона. Цитираният отвод на пълномощника на ищеца (по гр.д. 150/23 г. на ОС Ловеч) е направен от 5 съдия Пенов именно заради произнасяне по същата обезпечителна мярка, чиято законосъобразност съдът вече обсъждал и е изразил становище (по гр.д.

35/23 г. на ОС Ловеч). В този смисъл отвеждането по цитираното ч.гр.д.

150/23 г. на ОС Ловеч е именно с оглед обезпечаване възможността за законосъобразно произнасяне по идентична обезпечителна мярка. Съдът не е изразявал предварително становище по основателността настоящия иск било в конкретното, било в различно от него производство. Процесуалните действия на съда, извършени до настоящия момент по настоящото дело по никакъв начин не издават и не свидетелстват за пристрастност към която и да било от страните.

По отношението на възраженията на адв. С. съдът би могъл да се произнесе едва след приемане заключението и определяне цената на иска. В този смисъл то не би могло да послужи като аргумент срещу съображенията за липса на основание за отвод.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия съдебен състав по гр. дело № 180/2023 г. на ОС – Ловеч.

С оглед редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки, съдът