Решение № 10364 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10364 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110108691 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. М. Г. срещу „България Еър“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64579/2024г. по описа на СРС, а именно: 782,33лв., представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за закъснение на полет № FB449 (София - Рим), довел до изпусната връзка с полет № AZ86 (Рим - Ибиза) от дата 29.08.2023г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че има качеството на пътник по сключен договор за въздушен превоз за дестинация София – Рим – Ибиза за дата 29.08.2023г. Посочва, че полет FB449, изпълняван от ответника, с дестинация София – Рим бил с прекачване на летище Рим за полет AZ86 – Рим – Ибиза на 29.08.2023г., като полетите следвало да се осъществят по разписание в 10:10ч. излитане от София и 11:00ч. кацане в Рим, а следващ полет излитане в 13:00ч. и пристигане в краен пункт в Ибиза в 14:55ч. местно време. На 29.08.2023г. ищецът бил уведомен, че полетът няма да бъде изпълнен по първоначално предвиденото разписание съгласно резервацията от ответника, като полетът София – Рим бил реализиран със закъснение от около 30 минути, което довело до изпускане на връзката със следващия полет до Ибиза. Поддържа, че пристигнал в крайната дестинация с над 3 часа закъснение по разписание, а разстоянието между двете точки било 1500км-3000км и има право на обезщетение за закъснението от 400 евро с левова равностойност 782,33лв.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че не е доказан фактическият състав на правото на обезщетение по Регламента, доколкото не е доказано пътникът да се е явил навреме за регистрация за полета. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да го превози на твърдените дата и час по сочения маршрут; че се е явил навреме за полета; че полетът е бил отменен; че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км.; размерът на дължимото обезщетение.

С изготвения доклад по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно по делото, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца на твърдените дата и час по сочения маршрут; че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е 1500-3000 км.

При горните обстоятелства, в тежест на ответника е да проведе пълно доказване, че е изпълнил полетът точно във времево отношение, като същият не ангажира доказателства за установяването на този факт. Ето защо, съдът приема, че полетът е изпълнен със закъснение от над 3 часа.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът се е явил 45 минути преди обявения час на излитане. В Решение от 24.10.2019г. по дело С756/2018г. на СЕС е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация“. Диспозитивът гласи, че член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

В случая не е спорно, че ищецът е превозен с полета, който обаче е имал закъснение, поради което се предполага, че се е явил навреме за регистрация.

В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за всички полети с разстояние между 1 500 и 3 500км същото е в размер на 400 евро с левова равностойност 782,33лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за закъснението на процесния полет и предявеният установителен иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в размер на 25лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство 2 и в същия размер за исковото производство. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от И. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:

******************************, срещу „България Еър“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64579/2024г. по описа на СРС, а именно: 782,33лв., представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за закъснение на полет № FB449 (София - Рим), довел до изпусната връзка с полет № AZ86 (Рим - Ибиза) от дата 29.08.2023г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „България Еър“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, да заплати на И. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******************************, сумата от 425,00лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 425,00лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3