Решение № 141 от 14.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Р., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520201344 по описа за 2024 година С Наказателно постановление № 24-1085-002148/19.06.2024г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Р., против Е. К. Д., с ЕГН**********, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Е. Д.. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят не е намерен на посочения в жалбата адрес, не се явява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.06.2024г., около 21,00 ч., жалб.Д. управлявал л.а. марка/модел „Ровър 200“, с ДК № ****, движейки се по бул.“****“, в посока към ул.“****“ в гр.Р.. По време на движение на автомобила на жалбоподателя валял интензивно дъжд и пътното по бул.“****“ било наводнено. Когато автомобила се движил в района на автобусната спирка на ЦБА се отклонил в дясно и се ударил в стълб от тролейбусната мрежа. Поради настъпилото ПТП с участник в него единствено автомобила на жалбоподателя, местопроизшествието било посетено от пол. служители към сектор „ПП“ при ОДМВР - Р. и св.Д.С. съставил АУАН бл.№44928/03.06.2024г. против жалб.Д., в който вписал, че последния е извършил нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на същата дата на жалб.Д., който го подписал без възражение. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

1

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че АУАН и НП не са съставени законосъобразно. От актосъставителят и от АНО са допуснати нарушения на материалния закон /ЗДвП във вр. с чл.6 ат ЗАНН/.

В диспозитивната част на НП е посочено, че жалбоподателят „не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП“ - нарушение на разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според която : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Според фактическата обстановка възприета от АНО при издаването на процесното НП, жалб.Христов /цит./ : “… при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с мократа пътна настилка, както и с широчината на пътното платно, в следствие на което се отклонява попътно в дясно и се блъска в стълб от тролейбусната мрежа, след което се завърта обратно пътното платно. Причинява ПТП с материални щети.“.

1.Съдът приема, че в настоящия случай настъпилото ПТП е извършено при условията на чл.15 от НК – „случайно Д.ие“, т.к. жалбоподателя не е бил длъжен, и не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Д.ието за което му е наложено административно наказание е възможно да бъде извършено само при непредпазливост при форма на вината небрежност, като института на случайното Д.ие е наличен именно единствено при тази форма на вината. В случая жалбопадтеля обективно не е можел да предвиди каквито и да са неравности по пътното платно, предвид обилния валеж на дъжд, водата от който е покривала пътното платно. В случая на местопроизшествието не е извършен оглед, за да отхвърли или потвърди твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, а евентуалната липса на спирачен път би потвърдила версията му, че опасността за него е възникнала внезапно и/или непредвидимо. С оглед горното, съдът намира, че не е доказано по безспорен начин нарушението да е извършено от жалбоподателя от субектвина страна.

2.В наказателното постановление е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. че се е движил с несъобразена скорост следва да се посочи, че трайната съдебна практика винаги е била в насока, че задължително следва да се установи величината на скоростта с която се е движило МПС, което в случая не е сторено от АНО. За да се приеме, че скоростта на движение е несъобразена следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на движението, като по делото дори не възможно да бъде установена каква е била максимално разрешената скорост в процесния пътен участък, т.е. 50 км/ч или друга. Тези фактори, които влияят при избора на съобразената скорост са посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установяването на скоростта с която жалбоподателя се и движил би отговорило на въпроса каква е скоростта, която не би следвало да се превишава с оглед на недопускане на ПТП. В наказателното постановление са посочени несъобразяване от страна на жалбоподателя с два фактора, които АНО приема, че са в причинноследствена връзка с настъпилите последици и скоростта на движение на автомобила широчината на пътното платно и мократа пътна настилка. Съгласно §.6, т.7 от ДР на ЗДвП : „пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение“, което води на извода, че АНО е имал предвид, че при избиране на скоростта си за движение жалбоподателтя не е съобразил и ширината на тротоара и платното за движение по бул.“****“ в посоката към кръговото кръстовище. Очевидно е, че 2 настъпилото ПТП не може да има никаква връзка с широчината на банкетите, тротоари и островите за движение вкл. и с платното за движение към ул.“****“, а в случая не може да има връзка и с ширината на платното за движение , което е видово понятие спрямо родовото, дефинирано в §.6 т.7 от ДР на ЗДвП, защото скоростта на автомобила на жалбоподателя не е установена по законов начин.

По тази причина нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен и несъмнен начин.

По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-002148/19.06.2024г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Р., против Е. К. Д., с ЕГН**********, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р. в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 3