Решение № 2202 от 16.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330106531 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН ********** против „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ********г..

Същото било безсрочно, като между страните бил уговорен шестмесечен изпитателен срок. Същият започнал да тече от датата на постъпване на работа- 03.09.2020г. Поддържа се, че изпитателният срок е изтекъл на 02.03.2021г., като въпреки това, със Заповед №********г., връчена на работника на 07.04.2021г. по пощата с обратна разписка, трудовото правоотношение било прекратено на основание на 71, ал .1 КТ- в срока за изпитване. Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, доколкото с сторено след изтичане срока на изпитване.

Предвид това, работодателят не би могъл валидно да го прекрати на посоченото основание. Ищцата поддържа и е доколкото към дата 07.04.2021г. се е намирала в отпуск по болест, то се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т.

1

4 КТ. Предвид изложеното, моли се осъщественото уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „*******, както и да й бъде заплатено обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца / 08.04.2021г.- 08.10.2021г./ в размер на 3 870 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / 20.04.2021г./ до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание. Сочи се, че осъщественото уволнение е законосъобразно. Изтъква се, че ищцовата страна неправилно изчислява продължителността на срока за изпитване, тъй като не взема предвид обстоятелството, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност. Акцентира се върху нормата на чл. 70, ал. 4 КТ, съобразно която времето, през което работникът е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата си, не се включва в срока за изпитване. Предвид това, към датата, на която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на ищцата /07.04.2021г./ , установеният между страните срок за изпитване не е бил изтекъл. Изтъква се и че при уволнение в срока за изпитване, ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № *******., като ищцата е заемала длъжност „******. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ******на управителя на ответното дружество, като вписаното основание за прекратяването е чл. 71, ал. 1 КТ- в срока за изпитване, както и че процесната заповед е връчена на ищцата на дата 2

07.04.2021г.

Срокът тече считано от деня на започване на изпълнение на договора /арг. чл.70, ал.4 КТ/., което е започнало на 03.09.2020г. Следователно срокът за изпитване би изтекъл на 04.03.2021 г./работен ден/ само в случай че в този период ищцата не е ползвала законоустановен отпуск и че е изпълнявала длъжността си. Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си (вж. решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о. на ВКС). Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка (в т.см.постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 156/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС). Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. (в т.см. разрешението, дадено с решение Решение № 16 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2014 г., IV г. о., ГК, с което е даден отговор на материалноправния въпрос: дали при сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя и ползван от работника отпуск в рамките на този срок (чл.70, ал.4 КТ), срокът за изпитване се удължава с работни дни или като календарно време. Доколкото се установява, че в посочения период ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск в периодите от 29.12.2020 г. до 31.12.2020 г. вкл.; единадесет работни дни отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 08.02.2021 г. до 3

22.02.2021 г.;четиринадесет дни отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 12.03.2021 г. до 31.03..2021 г.;четири дни отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г. , то съдът намира, че в настоящия случай срокът за изпитване не е бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовият договор- 07.04.2021г. До този момент работодателят е разполагал с правото да прекрати договора без предизвестие.

При трудов договор със срок за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, има право до изтичане на този срок да прекрати без предизвестие трудовия договор (чл. 71 от КТ). Ако в трудовия договор не е посочено изрично в чия полза е уговорен срокът на изпитване, се смята, че той е уговорен в полза и на двете страни.

Разпоредбата на чл. 71 от КТ е самостоятелно правно основание за прекратяване на трудовия договор. Тя не е посочена в чл. 333 от КТ, поради което предварителната закрила не действа при прекратяване на трудовия договор на това основание. Следователно трудовият договор със срок за изпитване може да бъде прекратен и през време на отпуск поради временна неработоспособност.

С оглед извода за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване от страната, на която принадлежи това право, и предвид липсата на други изисквания към законността на уволнението, съдът намира, че уволнението е законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ - неоснователен.

Основателността на исковете по чл.344, т.2 и т.3 КТ предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство.

Представени са доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 700 лв. и депозит за ССЕ в размер на 152,40, която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, всички останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на Съдебната власт.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН ********** , срещу „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ******, обективно, кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед № ******г. на управителя на „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ****** за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач/хигиенист“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 3 870 лева обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца / 08.04.2021г.- 08.10.2021г./, правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / 20.04.2021г./.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК **** , сума в размер на 852,40 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5