Решение № 487 от 17.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502728 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 291 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 1131/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 11 с-в, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги ИзмирлиевМакедончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на Й. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, сумата от 2 280 (две хиляди двеста и осемдесет) лева , представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, вследствие на смъртта на партньора й К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.

Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева.

1

С решението си, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, вследствие на смъртта на баща й К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.

Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева.

С решението си, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, вследствие на смъртта на баща му К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.

Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева.

При този изход на делото, Окръжен съд – Благоевград е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на адв. А. Х., вписана в САК, сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците, съобразно уважените искови претенции, по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград сума в размер на 24 091, 20 лева (двадесет и четири хиляди деветдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса по делото, а също и сума в размер на 3 371, 02 лева (три хиляди триста седемдесет и един лева и две стотинки), представляваща следващите се възнаграждения на ангажираните по делото експерти.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Община Благоевград, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в частта, с която са уважени обективно кумулативно съединените искове при 2 квалификацията на всеки от тях по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които да бъде ангажираната отговорността на Община Благоевград по чл.

49 от ЗЗД. По същество се излага, че неправилни били изводите на първоинстанционния съд в частта, че процесното куче, причинило инцидента, е безстопанствено. Посочва се, че липсата на каишка или маркировка не доказва този факт, а съдебният извод е изграден върху предположения, а не върху конкретни и убедителни доказателства. В допълнение, се оспорва установената от съда причинно-следствена връзка между бездействието на Общината и настъпилия вредоносен резултат. Според ответника, в материалите по делото не се съдържат доказателства за агресивно поведение на кучето или за това, че то е преследвало пострадалия към момента на инцидента. В тази насока се цитира и заключението на вещото лице, което не установява нито скорост на движение, нито конкретно взаимодействие между кучето и пострадалия в критичния момент. Наред с това, Община Благоевград поддържа, че е изпълнила задълженията си по чл. 40 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Посочва се, че Общината е поддържала приют за безстопанствени животни, регистриран по установения ред, и е сключила договор с външен изпълнител за залавяне и обслужване на бездомни кучета.

Твърди се, че не може да се приеме наличие на противоправно бездействие единствено на основание присъствието на куче на обществено място, тъй като законът не изисква пълно премахване на уличните животни, а само овладяване на тяхната популация. На следващо място, ответникът акцентира върху направеното от него възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Сочи се, че дори и при липса на вина у пострадалия, наличието на причинноследствена връзка между неговото поведение и настъпилия резултат следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, съгласно чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. В заключение, се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на утвърдената съдебна практика в аналогични случаи, респективно се твърди да е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени процесния съдебен акт в обжалваните части, като да постанови Решение, с което да отхвърли исковете, а евентуално да намали техния размер. Претендират се разноски.

Ищците Й. Е. Й., И. К. М. и К. К. М., чрез адв. А. Х., оспорват така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Решението, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете при квалификация на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД на всеки от ищците за разликата над 200 000 лева до предявения размер от 3

250 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените от същите неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, вследствие на смъртта на К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр. Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от безстопанствено куче, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г .о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и прА. констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Окръжен съд – Благоевград правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателност на предявените искове в присъдените размери, които са в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

4

От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От представените по делото доказателства, предвид и безспорно приетото от страните в протоколно определение от проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 26.02.2024 г., се установява, че на 23.12.2019 г. К. А. М. е паднал от ръба на стена, разположена от дясната страна на рампа, водеща към подземния гараж на офис сграда, находяща се на ул. „Иван Михайлов“ № 1 в гр. Благоевград. При падането, което е станало от приблизителна височина от 3 метра, той е ударил тялото си в бетонната настилка пред входа на гаража, а получените травми, част от които се усложнили по време на болничния му престой в УМБАЛ „Св.

Анна“ в гр. София, са довели до смъртта му на ******** г., като конкретната причина за същата е получената при падането тежка черепно-мозъчна травма.

От представените по делото Удостоверение за наследници с изх. № 2476/21.07.2023 г. и Удостоверения за раждане със съответни № 7085150211, и № 7085160425 се установява роднинската връзка между починалия К. А. М., от една страна, и ищците И. К. М. (преживяла дъщеря) и К. К. М. (преживял син), от друга страна, а също и с Й. Е. Й. (майка на децата).

Видно от Фактура № 1000132988/27.12.2019 г., издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, ведно с прилежащ към същата фискален бон, се установява, че на 27.12.2019 г. е била заплатена сума в размер на 2 280 лева с ДДС за медицинско изделие по повод на престоя и лечението на К. А. М. в УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.