Присъда № 26 от 09.11.2021, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 26 от 09.11.2021г., постановена по НОХД № 6888/2021 г. по описа на СРС, НО, 129 състав Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на Софийска районна прокуратура, с който на С. И. Г., с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на 29.02.2020 г., около 11.30 часа в гр.

София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в бельото си висикорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло от 2, 93 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на стойност 263, 70 лв., като кокаина е високорисково наркотично вещество, което подлежи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, Конвенция на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и са включени в Списък І /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебно заседание, представителят на СРП поддържа обвинението, считайки, че направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от целия събран и приобщен доказателствен материал, съдържащ показанията на свидетелите Б.М., К.С. и П.П., както и от заключението на вещото лице, изготвило физико-химична експертиза. С оглед на това моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около предвидения в закона минимум, изпълнението на което предлага да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ също моли да бъде определено около предвидения в закона минимум, като на подсъдимия бъдат възложени и направените разноски в хода на производството.

Упълномощеният защитник на подс. Г. – адв. Л.Т., счита, че правната квалификация на деянието е некоректна. Пледира наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, считайки, че се касае за минимално количество наркотично вещество – около два грама и с ниска 1 парична стойност, ненадвишаваща половин минимална работна заплата към датата на деянието. Счита, че се касае за проява на младежко лекомислие от страна на подсъдимия и неговата приятелка, за което подсъдимият изразил съжаление. С оглед на това моли да се приеме, че деянието на Г., макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, то с оглед на своята малозначителност, неговата обществена опасност е явно незначителна. При тази преценка моли да се вземат предвид освен минималната стойност на наркотичното вещество, така също и времето, мястото, механизмът и причината за извършване на деянието, както и характеристичните данни за подсъдимия – студент, състезател, с добри характеристични данни, без осъждания и без регистрирани криминалистични прояви.

Алтернативно, в случай че съдът приеме, че не са налице основания за приложение института на чл.9, ал.2 НК, моли деянието да се квалифицира, като покриващо признаците на чл.93, т.9 НК – „маловажен случай“, считайки, че с оглед на изложените по-горе обстоятелства деянието се отличава с пониска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление по чл.354а, ал.3 НК. Предвид това моли деянието да се квалифицира по чл.354а, ал.5 от НК и на осн. чл.78а НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. При индивидуализация на наказанието моли да се отчете оказаното съдействие от страна на подсъдимия на органите на досъдебното производство, неговото критично отношение, проявено още в хода на ДП и добрите му характеристични данни.

Подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Моли съдът да приеме, че извършеното от него не е престъпление и да му наложи наказание глоба“.

В последната си дума моли да бъде оправдан или да му бъде наложено наказание „глоба“.

За да се проведе съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 09.11.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и без да се анализират същите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена от фактическа страна описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, която изцяло бе призната от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, а 2 именно:

На 29.02.2020 г., преди обяд, подс. С. И. Г. бил в гр. София и управлявал лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ********, като бил сам в автомобила.

Той държал у себе, в бельото си, наркотично вещество – кокаин с нето тегло от 2,93 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на стойност 263,70 лв. Около 11.30 часа, на посочената дата, подс. Г. бил на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров. По същото време, на посоченото място били свидетелите –Б.И. Миленков, К. И. С. и П. З.

П. – полицейски служители при 01 РУ – СДВР. Те видели посоченото превозно средство, спрели го и пристъпили към извършване на полицейска проверка. В хода на проверката, след зададен конкретен въпрос от полицейските служители дали има в себе си забранени от закона вещества, подс. Г. заявил, че държи у себе си полиетиленов плик, съдържащ кокаин, предназначен за употреба от неговата приятелка. Той предал с протокол за доброволно предаване описаната вещ на разследващ полицай при 01 РУ – СДВР, бил задържан и по случая било образувано настоящото производство.

В хода на досъдебното производство е изготвена физико-химични експертиза, от заключението на която се установява, че представените за изследване, държани от подс. С.Г. вещества представляват кокаин, с нето общо тегло 2,93 грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на стойност 263,70 лв., изчислена на база на стойностите фиксирани в Приложение №2 на Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г.

Подсъдимият С.Г. е на 21 г., роден на 18.09.2000 г. в гр. Пловдив, неосъждан, със средно специално образование, неработещ, студент в НСА, с добри характеристични данни и без други криминалистични регистрации.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание от подс. Г. по чл. 371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза - показанията на свидетелите Б.М., К.С. и П.П., заключението на изготвената ФХЕ и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане на Г., протокол за доброволно предаване от 29.02.2020 г., справка за съдимост на подсъдимия.

В този контекст следва да се посочи, че след като съдът е преминал към разглеждане на делото по глава 27 от НПК и същевременно не се установява, самопризнанието, направено от подсъдимия да не се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подсъдимият е лишен от възможност да оспорва фактите по обвинението, за които е направил признание /в този смисъл Р-313-2011-II НО, ВКС/.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия няма противоречия между доказателствените източници, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, без да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а 3 други се отхвърлят, по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Това е така, защото всички събрани доказателства са еднопосочни и в подкрепа на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия, като липсват каквито и да е доказателства, които да я оборват или разколебават.

С оглед на това и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът в настоящите мотиви към обявената присъда приема за установени фактите, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на посочените доказателства, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, без да извършва подробен доказателствен анализ, какъвто е смисълът, вложен в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, относно изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, при проведено съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4, вр. 371, т.2 от НПК.

Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се налага извършването на доказателствен анализ при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че законът е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите на присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при противоречие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по този ред съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени противоречия в доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Смисълът на разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК следва да се съзре в необходимостта съдът да реши въпроса за това кои доказателства (и достатъчни ли са те – по вид и съдържание) подкрепят самопризнанието на подсъдимия с определението по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. В диференцираните процедури е допуснато отклонение от принципа за непосредственост, но при ясно определени условия – когато доказателствата, събрани в досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и позволяват извеждането на несъмнен извод за подкрепеност на фактите, които е признал, при наличието на които не се дължи доказателствен анализ.

От правна страна:

При така установените фактически обстоятелства, се налага правният извод за това, че подс. Г. е извършил от обективна и субективна страна 4 състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, каквото именно обвинение му е подигнато с обвинителния акт.

От обективна страна, на 29.02.2020 г., около 11.30 часа в гр. София, на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М.Димитров без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, той е държал в бельото си висикорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло от 2, 93 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент – 19%, на стойност 263,70 лв.

Кокаинът е високорисково наркотично вещество, което подлежи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, Конвенция на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и е включен в Списък І /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3 ал.2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Следователно представлява годен предмет на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.