Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 316 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 403/2026
Вид
Разпореждане № 316
Подписан
18.03.2026
В сила
18.03.2026
Състав
Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 316 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500403 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 1794/23.1.2026 г., подадена от Община Благоевград с адрес: гр.Б. пл.Г.И.№*, представлявана от кмета М.Б., чрез юрк. Г.С., против Решение № 23/10.01.2026 г. постановено по гр.д.№ 3398/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд не е обсъдил всички възражения и доводи, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба и писмената защита. Сочи се, че едно от основанията, на които Общината претендира да е собственик е чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но никъде в решението си първата инстанция не е обсъдила същото и какво е значението му за изхода на делото. Твърди се, че съдът не е обсъдил и представените като доказателства към исковата молба две молби от ищеца до ответника – молба с вх.№ 94-00-752/13.5.2024 г. и молба с вх.№ 94-00-752001/2.10.2024 г., въз основа на които може да се направи извод, че ищецът е бил наясно с това, че спорният имот е бил общинска собственост.

Сочи като неправилен извода на съда, че е доказано, че единствено ищецът и неговите праводателите са владели процесния имот спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1991 г. до датата на предявяване на иска. Сочат се още нарушения на чл. 10 ГПК от районния съд, тъй като не са изяснени всички факти, които имат значение за изхода на спора.

Твърди се, че един от основните въпроси по делото, а именно дали процесният 1 имот е идентичен с имот представляващ овощна градина с площ 0.300 дка, находящ се в местност Л.М. е останал нерешен. Сочи се още, че от събраните доказателства пред първоинстанционния съд не се установява владението по отношение на процесния имот, особено за периода след 1991 г., както и намерението на ищеца да държи вещта като своя.

Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран подробен писмен отговор от другата страна, с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че районният съд в цялост е обсъдил дали имотът е държавна собственост на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. С ПМС № 1 от 7.1.1981 г.

Правилно е прието, че С. Г. Т. е осъществил давностно владение на процесния имот над 10 години. твърди се, че нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателят е неприложима, тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон /ЗСПЗЗ/, имот с идентификатор *** по КК и КР на с. П. е част от УПИ II, кв. 20 по регулационния план от 1991 г. на с. П.. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание, а основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ. Няма каквито и да било данни общината да е владяла имота или имотът да е общинска собственост на някое от правните основания в ЗОС. Налице са всички предпоставки за придобиване на имота по давност.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

И двете страни не правят доказателствени искания.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията – докладчик установи, че депозираната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд.

Ето защо, на основание чл. 267, ал.1 ГПК, следва да се насрочи открито съдебно заседание по делото, с призоваване на страните.

2

Мотивиран така, съдията - докладчик

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3