Решение № 753 от 11.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Мартина Мишева в присъствието на прокурора Здравена В. Янева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20255300101136 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ.

Ищците Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, и М. К. Б., с адрес гр. С. ***, молят съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да им заплати следните обезщетени:

На ищцата Д.:

- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за имуществени вреди в размер на 36 000 лв., произтичащи от заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане.

1

На ищцата Б.:

- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лв., произтичащи от заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане.

Исковите претенции се основават на следните твърдения:

Ищцата Д. е собственик на СМДЛ „М.“ ЕООД в гр. П., а ищцата Б. е у. на л.та. Двете са привлечени в качеството на обвиняеми, по ДП № 197/ 2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, като ищцата Б. - за престъпление по чл.212., ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, а ищцата Д.- за престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. Впоследствие са повдигани на два пъти ново обвинение, както следва: на ищцата Б.– за престъпления по чл.212, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл..316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; на ищцата Д. – за престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1,вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал3 и ал.4 вр. ал.1 от НК. Внесен е обвинителен акт в съда и е образувано НОХД № 2696/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив. Постановена е оправдателна присъда, отменена от Окръжен съд – Пловдив, по ВНОХД № 510/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, делото е върнато за ново разглеждане, като е образувано НОХД № 3767/ 2023г. по описа на Районен съд – Пловдив. Съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП – Пловдив, поради допуснати нередовности в съдържанието на обвинителния акт, водещи до пречки ищците да научат в какво са обвинени. На 05.03.2024г. прокуратурата е прекратила наказателното производство срещу ищците.

Същите са обжалвали основанията за прекратяване, образувано е ЧНД № 2

1849/ 2024г. по описа на РС – Пловдив. Постановлението за прекратяване е потвърдено, като определението на съда е влязло в сила на 25.04.2024г.

Двете ищци са задържани за 72 часа, като впоследствие им е наложена мярка за неотклонение „п. г.“ в размер на 5000 лв. за всяка една от тях. С постановление от 13.12.2016г. мерките за неотклонение „п. г.“ са отменени.

Наложени са мерки за неотклонение „п.“. Същите не са отменени след изтичането на максималния срок за прилагането им.

Ищците твърдят, от воденото срещу тях наказателно производство са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото, колегите и клиентите, унижение, постоянно чувство за обреченост, силен психоемоционален стрес, влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име.

Ищцата Д. твърди, че в резултат на воденото наказателно производство е настъпило влошаване на здравословното й състояние, започнала да страда от безсъние, получавала периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване; загубила на тегло вследствие, че почти е преустановила да се храни в първия месец след ареста от стрес; окончателно спрял месечният й цикъл в резултат на преживения стрес; по време на наказателното производство получавала по- чести и по- тежко протичащи пристъпи на мигрена; загубила желание за живот и имала суицидни мисли; развила фобии от открити пространства и от шофиране, силен страх от униформени полицаи, сирени на коли, всякакви по- силни шумове, страх да излиза от дома си, особено в тъмната част на деня; започнала да приема успокоителни и антидепресанти, предписани от психиатър, които приема и до днес; към момента продължава да изпитва непрекъсната тревожност, получава сърцебиене, продължават пристъпите на психогенно задушаване, изпитва чувство на тежест в гърдите, понякога изтръпване на лявата половина на тялото; изгубила почти цялата си социална среда, много от приятелите й се отдръпнали от нея, вследствие на което тя изпаднала в самоизолация; изпитвала чувство на вина и срам пред родителите си; чувствала се изцяло компрометирана колегите си.

Ищцата Б. твърди, че в резултат на воденото наказателно производство преживяла изключителен стрес при задържането си, като изпитвала силни 3 притеснения поради неизвестността за съдбата на децата й, чувствала се отчаяна и безпомощна като родител, бил засегнат авторитета й като майка по време на цялото производство, притеснявала се за родителите си и полагала усилия информация за делото да не достигне до тях, сериозно бил уронен авторитета й в медицинските среди.

Ищците твърдят, че им е нарушено правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, § 1 от КЗПЧОС, като развиват съображения в тази насока.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията на ищците за вида и интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди. Релевира възражение срещу размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Оспорва исковете за имуществени вреди, като прави възражение за прекомерност на заплатените от ищците адвокатски възнаграждения. Прави възражение по чл.5 от ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие 4 със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на исковете за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищците обвинение и влязъл в сила акт за прекратяване на производството, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – ДП № 197/ 2015г. по описа на отдел „ИП“ ОДМВР- Пловдив, НОХД № 2696/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ВНОХД № 510/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 3767/ 2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, ЧНД № 1849/ 2024г. по описа на Районен съд- Пловдив. От същите се установява, че на ищците е било повдигнато обвинение, както следва: на ищцата Б.– за престъпления по чл.212, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, и чл.316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; на ищцата Д. – за престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1,вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК. Установява се, че наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.03.2024г. поради недоказаност на обвинението срещу двете ищци, влязло в сила на 25.04.2024г.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица 5 от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищците излагат твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелите Ф. Ч. и Т. З. (относно претърпените от ищцата Д. неимуществени вреди) и показанията на свидетелите П. П. и Ю.

К. (относно претърпените от ищцата Б. неимуществени вреди).

От показанията на св. Ч. /к. на ищцата Д. в л. „М.“ и в приятелски отношение с ищцата/ се установява, че след като ищцата Д. е пусната от ареста тя е била много уплашена, изморена, изтощена, видимо много зле, гледала неадекватно. Постоянно плачела. Известно време отказвала въобще да говори, затворила се в себе си, била неадекватна. Била в много тежко състояние, изпадала в паники и тежки кризи- цялата й лява страна се схващала, задушавала се, цялата треперила и много трудно се успокоявала.