Решение № 239 от 03.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Кюстендил, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500278 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6896/12.05.2023 г. по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Елица Христова, с рег. № 743 в регистъра на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Национална агенция за приходите, представлявана от изп. директор Борис Михайлов, чрез пълномощника Севдалина Теофанова – експерт по приходите в дирекция „Държавни вземания“, отдел „Частни държавни вземания, срещу разпореждане от 25.04.2022 г., постановено по изпълнително дело /ИД/ № 8/2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, с което органа по принудително изпълнение е приключил производството по изпълнителното дело поради пълно погасяване на задължението към взискателя.

Жалбоподателят – взискател оспорва правилността на обжалваното разпореждане поради противоречие с материалния закон. Излага съображения за липса на предпоставките на чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнителното производство, тъй като по делото останало непогасено задължение за разноски за юрисконсултстко възнаграждение в полза на взискателя в размер на 230 лева, поискано с молба от 03.01.2023 г. Заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

До длъжника М.О.В. е изпратен препис от жалбата, който в законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК, е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на жалбата, доколкото е изплатена цялата сума по изпълнителното дело. В 1 условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираните с молбата за образуване на изпълнителното дело разноски.

ЧСИ Елица Христова е изразила становище за допустимост и основателност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнително дело № 8/2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано по молба вх. № 130/06.01.2023 г. по описа на ЧСИ Христова, подадена от Национална Агенция по приходите гр. София с искане да бъде образувано изпълнително производство срещу длъжника М.О.В. въз основа на изпълнителен лист от 12.06.2018 г., издаден по НОХД № 383/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на Нацоналното бюро за правна помощ – гр. София 150 лева – сторени разноски за предоставена правна помощ по ДП № 1086/2017 г. по описа на РУП – Кюстендил и изпълнителен лист от 19.07.2018 г., издаден по НОХД № 383/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на Нацоналното бюро за правна помощ – гр. София 200 лева – сторени разноски за предоставена правна помощ по НОХД № 383/2018 г. по описа на РС – Кюстендил.

С молбата на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащане на правната помощ са предявени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в размер 230 лева – 80 лева за подготовка на документи по завеждане на делото и 150 лева за представителство в изпълнителното производство.

По делото съдебният изпълнител е извършил справки, целящи установяване имущественото състояние на длъжниците.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците съдебният изпълнител е пристъпил към действия по принудително изпълнение, като със запорно съобщение изх. № 6232/12.04.2023 г., изпратено до „Банка ДСК“ АД и изх. № 6233/12.04.2023 г., изпратено до Уникредит Булбанк АД, е наложил запор върху вземанията по сметки на длъжника М.О.В..

2

В запорните съобщения, както и изпратеното съобщение - ПДИ до длъжника Василев с изх. № 6231/12.04.2023 г., ЧСИ Христова е посочила, че размерът на задължението по изпълнителното дело възлиза на 554,68 лева – 350,00 лева - присъдени разноски, 162,68 лева - разноски по изп.дело № 20237430400008, в т.ч. пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Христова в размер на 42,00 лв. дължими към 12.04.2023 г. с ДДС.

Съобщението е получено от длъжника лично на 25.04.2023 г.

Видно от приходен касов ордер № 12607/25.04.2023 г. , издаден от ЧСИ Е. Христова, длъжникът е внесъл сумата 554.68 лева за пълно погасяване по ИД № 20237430400008.

На същата дата 25.04.2023 г. ЧСИ Христова е постановила обжалваното разпореждане за приключване на изпълнително производство поради изпълнение на титула, приемайки, че е налице пълно погасяване на задължението към взискателя.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Очертаните с въззивната жалба предели на проверка в производството се разпростират върху наличието, респективно липсата на предпоставки за приключване на действията по принудително изпълнение по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. трето от ГПК, взискателят може да обжалва приключването на принудителното изпълнение. В случая, жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според т. 3 на сочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г. /, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

3

В настоящия случай, взискателят Национална агенция за приходите своевременно е претендирал с молбата за образуване на изпълнителното производство разноски, свързани с изпълнението, в размер на 230 лева за юрисконсултско възнаграждание. Видно от данните по изпълнителното дело и изготвеното от ЧСИ Христова съобщение до длъжника, съдебният изпълнител изобщо е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирани от взискателя /дали приема същите за събиране или не/, респективно към датата на постановяване на атакуваното разпореждане за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, задължението не е изцяло събрано, тъй като непогасени от длъжника са останали поисканите разноски от взискателя /230 лв. /. Поради това обжалваното разпореждане се явява преждевременно издадено, при липса на предпоставките на чл. 433, ал. 2 ГПК за постановяването му.

При горните съображения разпореждането на ЧСИ Елица Христова от 25.04.2023 г. за приключване на изпълнителното производство поради пълно погасяване на задължението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото изпратено на ЧСИ за продължаване на съдебно изпълнителните действия и произнасяне по въпроса с разноските, претендирани от взискателя, при съобразяване на заявеното от длъжника възражение за прекомерност на същите.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.04.2022 г., постановено по изпълнително дело № 2023743040008 по описа на ЧСИ Елица Христова, с което се приключва изпълнителното дело срещу длъжника М.О.В. ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Траянова“ № 11а.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Елица Христова - с рег. № 743 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд - Кюстендил за продължаване на процесуалните действия по изп. дело № 20237430400008 .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4