Решение № 1224 от 21.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. ***, 21.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430100727 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 18000 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

С. Ц., ЕГН**********, *** против ***, БУЛСТАТ ***, ***, в която твърди, че на 22.09.2021 г. в гр. ***, ищцата вървейки по ул. "***" с посока на движение от ул. "***" към "***", непосредствено след пряката с ул. „***“, вследствие на разрушена тротоарната настилка (липсващи тротоарни плочки) пада вследствие на което травмира лява гривнена става. Твърди, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, като на място е имало свидетел - очевидец на инцидента. Твърди, че от произшествието ищцата е получила сериозни телесни увреждания, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на ляв радиус на типично място. При падането й е причинена силна болка, съпроводена с невъзможни активни и силно болезнени движения в ръката.

Твърди, че след инцидента С. Ц. е приета по спешност в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, където са направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което са констатирани уврежданията. За възстановяване на увреждането е взето решение да се проведе по спешност оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на фрактурата под рентгенов контрол. Последвала е гипсова имобилизация. Твърди, че на 22.09.2021 г. ищцата е изписана от болничното заведение, като са й дадени препоръки за спазване на хигиенно - диетичен режим, указания да не натоварва оперирания крайник, смяна на превръзката през 3 дни, сваляне на конци на 12-тия ден, гипсова имобилизация за 30 дни. Твърди, че лечението на ищцата е продължило в домашни условия, а травматичните увреждания са затруднили 1 движенията на левия горен крайник за период от няколко месеца. Проведено е и медикаментозно лечение, като налице е била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Твърди, че е била подложена на щадящ двигателен режим. Твърди, че дълъг период след лечението е изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на контузения крайник са създали множество трудности в нормалното й ежедневие. Твърди, че преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент са станали причина за негативни емоции на ищцата, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, станала е раздразнителна и напрегната, ограничила е социалните си контакти. Твърди, че силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента продължават и до днес при спомена за случилото се. Твърди, че изпитва страх да ходи по улиците. От момента на злополуката и досега изпитва болки в дясната ръка при всяко движение. Твърди, че въпреки проведената оперативна намеса двигателните функции на десния й крак не са възстановени напълно, като е налице ограничен обем на движенията. Твърди, че на С. Ц. са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които тя търпи и към настоящия момент при всеки спомен за случилото се. Твърди, че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на община *** да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата.

Моли да бъде осъдена ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ: ***, представлявана от кмета В.В.Х., с адрес: *** да заплати на С. С. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** следните суми: - 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от С. Ц. болки и страдания в резултат на гореописания инцидент, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на инцидента до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски. Моли в полза на адв. М.

Д. Д., ЕГН: ********** да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съм оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е неоснователна недоказана и необоснована. Счита, че от описаната фактическа обстановка не става ясно как и поради каква причина е настъпила въпросната травма на постадалото лице. Твърди се, че вървейки по ул. “ ***“ в посока ул.

***, след пряката на ул.***" и вследствие на разрушена тротоарни настилка липсващи тротоарни плочки, г -жа Ц. е паднала. Посочено е, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието при ясно и сухо време. Счита, че 2 при така описаната обстановка не става ясно каква точно е причината за падането на пострадалата. Само по себе си наличието на нарушена тротоарна настилка или друга неравност не с предпоставка за настъпване на материални и нематериални вреди на преминаващите и не доказва отговорността на общината по отношение на конкретната травма. Твърди, че видно от протокол а длъжностни лица от отдел „Техническа инфраструктура“ при Община ***, на тротоара по ул. „***“ в близост до кръстовището с ул. „***“ към 03.04.2024 г." липсват шестоъгълни тротоарни плочки непосредствено до бордюрната линия в посочения участък. Твърди, че видно от констатациите и от приложения снимков материал не се установяват дълбоки пропадания или неравности, които биха могли при обичайното придвижване на пешеходците да доведат до настъпване па инциденти. Счита, че разликата в равнината па тротоарната настилка и на тази с липсващите плочки е минимална - не повече от 3-4 см, колкото е дебелината на плочката, като на мястото на липсващите плочки има и слой натрупана земна маса. За сравнение, много по-голяма е височината на намиращите се отдясно и отляво на тротоара бордюри, които са елемент от техническата инфраструктура. Тъй като инцидентът е настъпил през месец септември 2021 година - почти 3 години преди подаване на исковата претенция от г-жа Ц., твърди, че не е възможно към настоящия момент да бъде установено но несъмнен начин какво е било състоянието на тротоара на посочената в исковата молба дата - 22.09.2021 г.. поради което, счита че това обстоятелство е недоказано. Твърди, че представената към исковата молба 1 брой снимка е актуална. При сравнение между снимка №1, изготвена от общинската администрация на 03.01.2021 г. и тази, представена от ищеца, и с оглед идентичното разположение на плочките, съобщенията по дървото, спрелите леки автомобили, както и датата на самата снимка 06.02.2024 г. е видно, че двете снимки са изготвени през кратък период от време. Следователно, приложената към исковата молба снимка също отразява моментното състояние на участъка, а не това към датата на настъпване на травмата. На следващо място, от представените от ищеца медицински документи е видно, че г-жа Ц. е постъпила на 22.09.2021 г. за лечение на „травмирана гривнена става“ на лявата ръка. Извършени са ..малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник" и на следващия ден 23.09.2021 г. е изписана с подобрение. Отразеното в епикризата няма отношение досежно отговорността на Община ***, доколкото от нея не е възможно установяване механизма и по- конкретно мястото на настъпване на инцидента, довел до въпросната травма на горен крайник. Епикризата, обективно носи информация за вида на травмата, продължителността и начина на лечение, т.е, най-общо казано носи информация за установеното от медицинските лица физическо състояние на лицето. По аргумент от горкото, представената медицинска епикриза не може да се ползва с доказателствена сила относно механизма на настъпване на увреждането, В случая именно доказване на връзката между настъпилите вреди и описания от ищеца начин е от съществено значение за ангажиране отговорността на Кмет на Община ***.

3

Посочва, че ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно- следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Излага правни аргументи, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, необходима предпоставка е успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което в случая не е направено. Счита, че това води до обоснования извод, че липсва противоправно поведение от страна на Община *** по смисъла на 45 ЗЗД - непредприемаие на правно изискуемо действие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице, което от своя страна изключва хипотезата на непозволено увреждане съгл. чл.45 ЗЗД за ответника по исковата молба. Сочи, че дори събитието да се е осъществило при описаната от ищцата фактическа обстановка, не е изключено то да се дължи на съпричиняване от нейна страна или на случайно събитие, породени от невнимание, несъобразяване е релефа па градската инфраструктура, нарушено зрение, проблем с вестибуларния апарат, нарушения в кръвното налягане и много други. Случайното събитие от своя страна е непредвидимо, затова не може да се очаква и изисква дължима грижа за предотвратяването му. Затова, когато вината е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност, настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността. Счита, че незначителната дълбочина на участъка и обстоятелството, че събитието е настъпило в светлата част на деня, при сухо и ясно време, допълнително буди съмнение относно вината на Община *** и навежда към извода за съпричиняване от страна на пострадалата чрез невнимание и несъобразяване с релефа па градската техническа инфраструктура. Заявява, че н е изключено и събитието да е настъпило на място различно от описаното, например на стълбище, на площадка в/пред жилищна, административна или друга сграда, пред търговски обект, в домашни условия, при подхлъзване в банята и т.н. травма от типа на посочената е възможно да бъде причинена във всеки от посочените случаи и изобщо при всяка ситуация, в която тежестта на тялото пада върху упора на крайника. В този случай отговорността би била на друго лице или на самата пострадала и при хипотетичното уважаване на иска, би довело до злоупотреба с права и неоснователно обогатяване на пострадалия. Недопустимо е институтът на непозволеното увреждане да бъде използван неправомерно в интерес на лицето. Липсата на установени при условията на пълно и главно доказване на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - увреждащото деяние, вредите и причинноследствената връзка между тях, е пречка да се изведе еднозначен извод за наличието им, което от своя страна е основание за отхвърляне на иска. Сочи, че медицинската документация не съдържа информация за усложнения, 4 настъпили вследствие травмата, а лечението е проведено успешно, което пък сочи липсата на доказаност относно високия размер претенцията за неимуществените вреди. Липсват доказателства за причинени болки и страдания над обичайните, което да обуславя и причинени неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. Съгласно дългогодишната съдебна практика и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна връзка с деянието. „Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.“ Моли претенцията да бъде отхвърлена или приета за прекомерно завишена по размер, като обезщетение бъде присъдено при спазване принципите за справедливост и съразмерност.

Разпечатката съдържа 15 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b446972c-ae9e-4083-ad0f-8438c058797b