Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 977 от 12.07.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4142/2023
Вид
Решение № 977
Подписан
12.07.2024
В сила
14.08.2024
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 139в · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Плевен, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430104142 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ

ПЛЕВЕН“ Ад, чрез юрк. С.С., против А. И. Б., ЕГН**********, от ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2150,84лв.главница, съставляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2022г-31.12.2022г. и сумата от 126,36лв.- лихва за забава, за периода 02.03.2022-03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.***на ПлРС. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената ТЕ, като не са погасени задълженията за това. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по 1 които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 1409,18лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 45,56лв, сума за БГВ, в размер на 663,65лв., услуга дялово разпределение в размер на 32,45лв; корекции 0,00лв.

Твърди се, че в имота има 1 бр водомер за БГВ и 1 бр. уред /ИРУ/. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на назначеният от съда особен представител на ответника- адв. И. Н., е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на исковете, като се излагат съображения в тази насока. Оспорват се исковете по основание и размер.

Посочва се, че не се установява кат е формирана главницата по иск- отделните компоненти на консумираната ТЕ; оспорва се верността на представеното извлечение от сметка. Оспорва се твърдението, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че е ползван от него за периода. Твърди се, че не са налице валидни Общи условия, съобразно изискванията на ЗЕ. Посочва се също, че няма данни, че представената справка за реализирана топлоенергия е изготвена от фирмата за дялово разпределение. Оспорва се твърдението, че ответникът е използвал ТЕ за периода, т.к. не се установява има ли монтирани уреди в имота, от кого и кога. Посочва се, че реален отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ не е направени и не е представена такава справка.

Посочва се също, че не се установява какво количество ТЕ реално е доставено в имота, като се твърди, че начисленото количество ТЕ не е доставено.Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №441/16.02.2023г по ч. гр.д.*** по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск.

Безспорно по делото се установява факта, че отв. Б. е собственик на процесния недвижими имот, находящ се в ***, съобразно представеният с ИМ нот. акт №160, нот. дело *** съдът констатира, от представената справка от Служба по вписванията, че имотът е придобит от трето лица – на публична продан- на 24.03.2023г.

По делото се установява също, че за процесния имот е открита партида, с аб. ***, като за доставяната до същия ТЕ, ежемесечно са издавани фактуриприложени към ИМ. Установява се също, видно от приложената справка, изготвена от ищеца, че за имота на ответника, е начислена сума за отопление с ИРУ, в размер на 1409,18лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 45,56лв, сума за БГВ, в размер на 663,65лв., услуга дялово разпределение в размер на 32,45лв;

2 корекции 0,00лв. съобразно справката, в имота има 1 бр водомери и 1 бр. уреди, сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация е начислена въз основа на действителен обем на жилището- 229,69 куб. м.

По делото се установява също и факта на сключването на договор №45/29.01.2015г, между ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД и Етажна собственост ***, за извършване на индивидуално измерване на потребената ТЕ и вътрешно разпределение на уредите за отопление и топла вода и издаването на индивидуални сметки. Представен е и споразумителен протокол №2/177 от 29.01.2015г и допълнение към него. съдът намира за установен и факта, че договор №45/29.01.2015г, е сключен въз основа на взето решение на Етажната собственост, обективирано в протокол от 14.01.2015г.; същият е подписан от отв. Б..

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна енергия, за аб. ***, за процесния период 01.01.2022-31.12.2022г. е общо 2150,84лв, от която: сума за отопление с ИРУ, в размер на 1409,18лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 45,56лв, сума за БГВ, в размер на 663,65лв., услуга дялово разпределение в размер на 32,45лв. ВЛ е установило, че няма начислени други суми. ВЛ е установило също, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация за имота, е начислена въз основа на обем на процесния имот, по проект, в размер на 229,69 куб.м. ВЛ е установило, че в имота е наличен 1бр водомер и 1бр. измервателен уред; не е налице е щранг- лира. Лихвата за забава върху главницата, за претендираният период 02.03.2022-03.02.2023г., е в размер на 126,36лв. посочено е, че фактурите са начислени за месеците, за които са издадени; начисленият ДДС е внесен по сметка на бюджета.ВЛ е установило също, че плащания не са извършвани.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, чрез абонатна станция; отопляем обем на сградата- 3316,66 куб.м.; отопляем обем на имота на ответника2269,69 куб.м. ВЛ е установило, че до имота на ответника е доставяна ТЕ за процесния период, тъй като аб. станция е работила. ВЛ е установило, че разпределението на ТЕ за процесния имот, е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба- Методика за разпределението на ТЕ в сгради ЕС. ВЛ е установило, че начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, и са в съответствие с Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топроснабдяването. ВЛ е посочило, че разлики в изчислението на ФДР не са констатирани. Отделните компоненти на месечната сметка на ответника /дадени от ВЛ в табличен вид/ са три: ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление и БГВ. ВЛ е 3 посочил също, че отчитането на общата ТЕ в абонатната станция се извършва посредством търговски уред- топломер, който е преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило също, че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя, както и че същият е доставен от фирмата за дялово разпределение. ВЛ посочва също, че на държавна метрологична проверка подлежи само топломера, монтиран в аб. станция- на всеки две години- като търговски прибор, който отчита е разпределя ТЕ за сградна инсталация. Посочено е, че последвана проверка е извършена на 04.05.2021г.

ВЛ е посочило също, че отопляемият обем на всеки един имот в аб. станция се определя от архитектурен проект, представен от топлофикационното дружество, при въвеждане на аб. станция в експлоатация. ВЛ е посочило също, че доставената ТЕ е била в нормативно изискуемите топлина и налягане; посочва, че налягането е постоянно през целия отоплителен сезон.

Посочено е също, че температурата на топлата вода в аб. станция, се поддържа от регулатора за БГВ, като за процесния период, този регулатор е работил, съобразно зададените му параметри. Вл е посочило също, че в ТЕЦ ПЛЕВЕН, в края на отоплителния сезон, не е необходимо да се правят изравнителни сметки. ВЛ е посочило, че реално потребеното количество ТЕ за процесния имот, съответства на начислените суми, вкл. и по пера, като данните се съдържат в приложените по делото индивидуални мейлинги.

Съобразно допълнително изготвеното заключение по СТЕ, се установява, че монтираният апартаментен топломер е доставен от фирмата за дялово разпределение и е със сериен номер 533103575; монтиран е в специално измервателно табло, извън имота. Водомерът на таплата вода е в същото табло, с №24481472. Посочено е, че ежемесечните отчети са направени съгласно показанията на топломера и водомера.

По делото, от страна на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, изисканите по реда на чл. 192, ал.1 от ГПК, справки за отчетената потребена ТЕ в имота на ответниците, за процесния период и начислените суми, не са представени.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез 4 тяхното публикуване.

Съдът приема за установен и факта, че отв. А. Б. има качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, към процесния период01.01.2022г-31.12.2022г. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.