Решение № 2330 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20231110211984 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от „*************, с адрес:

******, п.к. 2770, ул. ,, ****************, представлявано от управителя К.

А. С. против Наказателно постановление № 22-2300266 от 07.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ — София, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "имуществена санкция” в размер на 2000 /ДВЕ хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

В подадената до съда жалба въззивникът навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва диспозитив сочещ описание на осъщественото нарушение, съответно при издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57 от НК относно дължимите според закона реквизити. Сочат се аргументи за малозначителност на деянието на основание чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, а при условията на евентуалност – изменение на размера на наложената санкция.

Въззиваемата стрА., редовно уведомена, изпраща представител , който оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно, доколкото от събраните по делото доказателства е доказА. безспорно визирА.та в НП фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство е разпитани в качеството на свидетел 1 актосъставителят – А. Б., която е очевидец на нарушението. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 05.04.2023г. около 10:00 часа, служители на дирекция ИТ – София, сред които и св. Б. извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото законодателство на място в обект на контрол: „Две жилищни сгради с гараж, подземни гаражи, подпорни стени и допълващо застрояване зимна градина" в УПИ XIV-169 по план на местност „***************** . На място на обекта заварили *************, ЕГН ********** да полага труд, като „общ работник". В собственоръчно попълнена декларация, същият декларирал, че работи в „**********" ЕООД от 05.04.2023г. на длъжност „кофражист", с работно време за деня от 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни: събота и неделя, почивки в работния ден 1 час, с месечно трудово възнаграждение в размер на 780лв. В т.4 на декларацията ************* посочил, че има сключен трудов договор и декларирал, че „очаквам да получа договор и Уведомление към НАП" и „не желая постановление по 405а от КТ".

В хода на образуваното административно производство в Дирекция „Инспекция по труда" - София бил представен трудов договор № 031 от 04.04.2023г., сключен между *************, ЕГН ********** и "**********" ЕООД, съгласно който ************* изпълнявал длъжността „Общ работник, строителство на сгради", с работно време: 8 /осем/ часа и с основно месечно трудово възнаграждение в рзмер на 800.00 лв. За сключения трудов договор била представена справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 01388233023357 от 05.04.2023г., от 11:47:05ч., без положен подпис на лицето, удостоверяващ връчването й.

При така установените факти, св. Б. съставила на дружеството, стопанисващо проверявания обект АУАН за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от 2 надлежна стрА. и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София видно от Заповед № чр-1744/20.12.2022 г.

В хода на административно -наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя аргументите на въззивника за липса на дължимото според закона съдържание в АУАН и НП, съответно - допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН в хода на административно-наказателното производство. Както АУАН, така и НП описват обстоятелствата, относно съставомерни признаци на осъщественото нарушение, а именно относно време, място,конкретните действия, в които се е изразило осъщественото деяние, както и обстановката, при която е извършено.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на 05.04.2023г. около 10:00 часа, св. ************* е престирал работна сила по трудова функция свързА. с длъжността „Общ работник, строителство на сгради", с работно време: 8 /осем/ часа и с основно месечно трудово възнаграждение в рзмер на 800.00 лв. при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази както гласните доказателства, които са непротиворечиви, така и приобщената по делото справка-информация, съотв. уведомление до ТД на НАП. Доказателствения материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на проверката от служителите на ТД на НАП – София, на 05.04.2023г. около 10:00 часа, работникът е допуснат да извършва трудови функции без да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3от КТ, заверено от ТД на НАП. Изводът за това следва, предвид 3 факта, че уведомлението към ТД на НАП е постъпило в системата на НАП на 05.04.2023г., от 11:47:05ч , което се доказва чрез автоматичното му генериране, тоест след като лицето вече е било допуснато до работа. С това обективната съставомерност на нарушението по ч л . 63, ал.2 от КТ е изпълнена, доколкото гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

1, сред които е и уведомлението по чл. 63, ал.3 от КТ , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Нарушението е извършено на 05.04.2023г. в обекта на контрол и е констатирано в Дирекция „Инспекция по труда" - София на 12.06.2023г. при преглед на представените документи.

В теорията и практиката е трайно закрепено становището, че отговорността на юридическото лице е безвиновна, с оглед на което за констатиране на нарушението се изисква установяване единствено на неговите обективни признаци. Предвид спецификата на тази отговорност извън предмета на делото остават обстоятелствата относно лицето, длъжността му и начина, по който то е „допуснало” съответния работник или служител” до работа. В този смисъл за съставомерността на деянието е достатъчно установяване на обстоятелството, че съответното лице осъществява трудови функции на конкретното работно място, за да се осъществи процесния състав на нарушение.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Твърдението, че за работника не са произтекли вредни последици, което се обосновава искането е несъстоятелно. Нарушената разпоредба не предвижда вредни последици за работника или служителя като съставомерен резултат. В тази връзка съдът счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства.

По делото са налични единствено смекчаващите

4 отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата стрА. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА "ГИТ". Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал.

1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2300266 от 07.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ — София, с което н а от „******** , на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, в частта относно размера на наложената имуществена санкция., като я НАМАЛЯВА и ОПРЕДЕЛЯ размер на санкцията 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

О С Ъ Ж Д А „******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА "Главна инспекция по труда" сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6