Определение № 90 от 27.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Перник, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500064 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. В. С., ЕГН: ********** от *** чрез адв. С. И. от ПАК срещу Определение №3256 от 20.10.2025 г. по гр.д. №970/2024 г. по описа на ПРС /имащо характера на решение по чл. 250 ГПК/, с която се оставя без уважение молба с вх.рег.

№ 23839 от 26.09.2025 г., с правно основание чл. 250 ГПК подадена от ответника Х. В. С., чрез пълномощника си адв. С. В. И. за допълване на Решение с рег. № 747 от 27.07.2025 г. постановено по гр. дело № 00970/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта за разноските, като ищцата С. П. С. бъде осъдена да заплати на ответника и жалбоподател и сторените по делото разноски в размер на 600 лв., съставляващи възнаграждение за вещи лица-преводачи.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Навеждат се доводи, че РС-Перник неправилно бил приел, че сумата от 600 лв. била част от сумата заплатена за призоваване на свидетеля М.К., от чието призоваване ответникът се бил отказал, поради което тези разноски не следвало да бъдат възлагани в тежест на ищеца. С протоколно Определение №1238/15.07.2024 г. съдът бил допуснал и разпоредил да се призове свидетеля М.К.Т., с адрес за призоваване:***, като било указано на ответника в едноседмичен срок да внесе депозит за осигуряване на преводач за следващото с.з. в размер на 400,00 лв. Сумата била внесена от ответника в срок и били представени по делото доказателства за това.

С протоколно Определение № 1916/19.11.2024 г. предвид явяването на преводача в открито съдебно заседание, съдът намерил, че на преводача следва да му бъде изплатено възнаграждение за изгубеното време в размер на 100,00 лева, платимо от внесения депозит, 1 като с оглед обезпечаване заплащането на възнаграждение на преводача в следващото съдебно заседание при извършен превод на свидетеля, съдът приел, че страната, по което искане е допуснат свидетелят М.К. Т. следва да довнесе 100 лева., които били внесени от Х.

С. в срок.

С оглед извършен превод на предоставен видеозапис, с протоколно Определение № 51/17.01.2025 г. било разпоредено да се изплати възнаграждение на преводача В. А. Л. в размер на 400,00 лева, платимо от депозитите, внесени от ищеца (300 лв. от депозита, внесен с молба, вх. № 16108/17/07.2024 г., и 100 лв. от депозита, внесен с молба, вх. № 25918/18.11.2024 г.).

С Определение № 347/29.01.2025 г. съдът указва на ответника Х. В. С. в тридневен срок от получаване на настоящето определение да внесе по депозитната сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 500.00 лв., от които 100.00 лв. - депозит за извършване на превод на призовката до свидетеля М.К. Т. и 400.00 лв. - депозит за извършване на устен превод от преводач при извършването на разпита на свидетеля М.К. Т. в насроченото открито съдебно съдебно заседание на 06.03.2025г., като в същия срок представи доказателства пред Районен съд Перник за внасянето на сумата. Задължението е изпълнено в срок.

Посочва, че с оглед гореизложената обстановка, абсолютно неправилен бил изводът на съда, че не следвало да се присъдят в тежест на ответника разноски в размер на 600 лева.

Видно било, че Х. С. бил внесъл общо 1000 лева в депозитна сметка на съда, като 400 от тях били останали неразходвани като депозит за призоваване на свидетеля. Останалите суми били разходвани за възнаграждения на вещи лица съгласно издадените разходни касови ордери от съда, поради което същите били съдебни разноски, подлежащи на присъждане на основание чл.78 от ГПК. С оглед изложеното в жалбата, моли въззивният съд да отмени Определение № 3256/20.10.2025 г. по гр. дело № 970/2024 г. по описа на РС - Перник като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за допълване на Решението с гореописаните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна .

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. С. с ЕГН **********, живуща *** против Х. В. С. с ЕГН **********, живущ ********** с искане да бъде допуснат развод и прекратен сключения между тях граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия без съда да се произнася по вината, като семейното жилище остане за ползване и от двата, както и след прекратяване на брака да носи предбрачната си фамилия – А..

С протоколно определение от 13.06.2024г. съдът е допълнил проекто-доклада по делото, като е приел че ответника е направил искане за произнасяне по вината, като бракът бъде прекратен по вина на ищцата. Със същото определение съдът е приел искането за разглеждане в производството и е разпределил доказателствената тежест.

2

С посоченото Решение с рег. № 747 от 27.07.2025 г. постановено по гр. дело № 00970/2024 г. по описа на Районен съд Перник съдът е постановил следното:

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА поради дълбоко и непоправимо разстройство сключения на *** в ***, Община ***, граждански брак между С. П. С. с ЕГН **********, живуща *** против Х. В. С. с ЕГН **********, живущ **********, за което е съставен акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Перник.

ОБЯВЯВА, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на С. П.

С. с ЕГН **********, живуща ***.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. П. С. с ЕГН **********, живуща *** да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното си име А., като същото бъде изписано във всички актове за гражданско състояние.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпруга С.

П. С. с ЕГН **********, живуща ***.

ОПРЕДЕЛЯ сумата от 100, 00 /сто/ лева - месечно за размер на наема, който С. П.

С. с ЕГН **********, живуща *** да заплаща на Х. В. С. с ЕГН **********, живущ **********.

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН **********, живуща *** да заплати на Х. В. С. с ЕГН **********, живущ ********** сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ представляващи съдебноделоводни разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН **********, живуща *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ представляваща остатъка от невнесената дължима държавна такса, за образуване и водене на настоящото производство, като му УКАЗВА, че може да внесе така посочения размер, в едноседмичен срок, считан от влизане на решението в сила, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. Относно допустимостта на обжалваното определение.

Настоящия съдебен състав счита, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения:

Подадената молба от ответника от 26.09.2025 г. независимо, че посоченото в същата правно основание чл. 250 ГПК съставлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на ответника и разноски в размер на 600 лв., съставляващи възнаграждение на вещи лица преводачи, като същата се явява недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на срока за обжалване на постановеното решение по см. на чл. 248, ал. 1 ГПК, който е двуседмичен от връчването му и 3 е изтекъл на 10.09.2025 г. На следващо място ответникът не е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание пред първата инстанция, а съгласно т. 9 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС- Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Първоинстанционният съд е следвало да остави така депозираната просрочена молба по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното решение, в частта за разноските без разглеждане като недопустима, а не да я остави без уважение като неоснователна по реда на чл. 250 ГПК, защото не съставлява молба за допълване на решение.

Настоящият съдебен състав намира, че както при подаването на молба от 26.09.2025 г., така и в частната жалба, се допуска смесване на правилото на чл. 248 ГПК, уреждащо изменението и допълването на съдебни актове в частта относно дължимите разноски в производството, и това на чл. 250 ГПК, уреждащо отстраняването на непълнотите въобще. Непълен съдебен акт е този, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се определя според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните твърдения на ответника.

Съпътстващите искания за разноски също са част от предмета на делото и когато съдът не се произнесъл по тях в диспозитива на акта, с които разрешава спора (или с който приключва производството по друг начин), съдебният акт е непълен. Обаче за отстраняване на този порок е предвиден специален процесуален ред – по чл. 248 ГПК, който касае изключително и само хипотезите, в които съдът е пропуснал да възложи разноските или ги е възложил неправилно. Правен принцип е, че специалният закон изключва приложението на общия, а доколкото правилото на чл. 250 ГПК обхваща всички случаи на непроизнасяне на цялото искане, това е общото правило. Специалното правило е това по чл. 248 ГПК – то касае само хипотезата на непроизнасяне по искането за разноски. Следователно когато до съда се отправи искане да допълни акта си с произнасяне по въпроса за разноските, приложимият ред е по чл. 248 ГПК, а не по чл. 250 от същия кодекс. Обратното би означавало, че молителите в производството за допълване могат да избират сами по кой от различните процесуални способи могат да релевират исканията си, което е правнологически невъзможно. В този смисъл – вж Определение № 278 от 03.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 260/2010 г., ІV г. о., ГК.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеният съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК е процесуално недопустим и постановен в нарушение на процесуалните правила и като такъв следва да бъде обезсилен и производството по делото прекратено.

ІІ Относно правилността на обжалваното определение: С оглед извода на въззивната инстанция, че постановения акт е недопустим и следва да бъде обезсилен съдът не дължи проверка относно правилността му.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че постановения акт на районния съд е недопустим, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

4

Водим от горното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение №3256 от 20.10.2025 г. по гр.д. №970/2024 г. по описа на ПРС /имащо характера на решение по чл. 250 ГПК/, с която се оставя без уважение молба с вх.рег. № 23839 от 26.09.2025 г., с правно основание чл. 250 ГПК подадена от ответника Х.

В. С., чрез пълномощника си адв. С. В. И. за допълване на Решение с рег. № 747 от 27.07.2025 г. постановено по гр. дело № 00970/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта за разноските, като ищцата С. П. С. бъде осъдена да заплати на ответника и жалбоподател и сторените по делото разноски в размер на 600 лв., съставляващи възнаграждение за вещи лица-преводачи като НЕДОПУСТИМО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.рег. № 23839 от 26.09.2025 г., с правно основание чл. 250 ГПК подадена от ответника Х. В. С., чрез пълномощника си адв. С. В. И. за допълване на Решение с рег. № 747 от 27.07.2025 г. постановено по гр. дело № 00970/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта за разноските, като ищцата С. П. С. бъде осъдена да заплати на ответника и жалбоподател и сторените по делото разноски в размер на 600 лв., съставляващи възнаграждение за вещи лица-преводачи.