Решение № 914 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300501275 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Х. П. против решение № 1567/09.04.2024 г., постановено по гр. дело № 10419/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІІ бр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него иск за лишаване от родителски права на М. Х.

З. по отношение на детето на страните Т. К. П.. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и за постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 от ЗА.

Въззиваемата страна М. Х. З. оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Окръжна прокуратура – Пловдив в открито съдебно заседание е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е отправено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са живяли във 1 фактическо съжителство, като имат родено общо дете - Т. К. П.. Упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на бащата със споразумение, одобрено по гр.д.№ 10866 от 2017 г. на ПРС, І бр.с-в. Твърди се, че от тогава до момента бащата изцяло се грижи за детето, като се изключи периода от есента на 2018 година до средата на 2020 година, през който детето е живяло с майка си в град Пловдив. Твърди, че майката трайно не е полагала грижи за детето, като докато то живеело при нея, през повечето време било оставяно само, или било със сина на мъжа, с когото ответницата живеела на семейни начала. От разговорите си с детето ищецът разбрал, че ответницата и мъжът, с когото живеела на семейни начала злоупотребявал с алкохол и поради това той се свързал с Отдел “Закрила на детето“, вследствие на което и била образувана преписка за това. През месец юни 2020 година социалната служителка г-жа В. му се обадила и му съобщила, че е констатирала екстремна ситуация, тъй като по отношение на детето са били извършени блудствени действия от мъжа, с когото майката живеела на семейни начала, поради което следвало незабавно детето Т. да бъзе изведено от дома на майката. Ищецът твърди, че когато детето споделило за станалото с майка си, вместо да получи от нея утеха и опора, последната и ударила шамар, като дори и разкървавила устата. Твърди се още, че майката трайно не полагала грижи за детето и не заплащала издръжката, за която е осъдена. Въз основа на тези твърдения е отправено искане до съда да постанови решение, с което ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на детето Т..

Ответницата М. Х. З. е оспорила изцяло предявения иск като неоснователен.

Възразява, че не се е дезинтересирала от живота и здравето на детето, напротив, точно обратно, от месец юни 2020 година, както и понастоящем не е спирала да търси контакти с детето чрез телефон и чрез социалните мрежи, като твърди, че желае да се чува и да се вижда с детето, но е възпрепятствана по всякакви начини от бащата за това. По отношение на твърдението за неплащане на издръжка възразява, че не е плащала издръжка, откакто окончателно бащата е отнел детето от майката, което е било около края на 2020 година, като тя не е отказвала плащането на такава, но не е имало начин, по който да го направи, тъй като не разполага с информация за банкова сметка на ищеца, нито поддържа връзка с него.

Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане на детето Т. П. от *** г., че ищецът е неин баща, а ответницата е нейна майка.

Видно от представения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 09.10.2017 г. по гр. дело № 10866/2017г. на Районен съд - гр. Пловдив, I бр.с-в, в същото е постановено определение на съда, с което е одобрена постигнатата между родителите на Т. спогодба, като упражняването на родителските права по отношение на детето Т. е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения, като последната се е задължила да заплаща на детето Т. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от 09.10.2017 г.

В първоинстанционното производство като писмени доказателства е приета в заверено копие Преписка № 1398-001/14.11.2022г. на ОЗД при ДСП - гр. Пловдив, касаеща детето Т. П.. Видно от преписката, по същата е изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето Т. според който по информация от майката М. З., която е подала сигнал на националната телефонна линия за деца на 08.04.2020 г. относно това, настоящият и съпруг съпруга К. З. е извършил блудствени действия с детето. За станалото Т. споделила с майка си на 30.03.2020 г. Т. също е разказала на социалните служители за тези действия. По това време Т. е била ученичка в Пловдив, 2 живеела с майка си и между тях двете се наблюдавала силна емоционална връзка. По това време детето поддържало контакти с баща си по телефона. Извършена била преценка за наличие на риск за психо - емоционалното състояние на детето, като майката е консултирана за предлаганите социални услуги. Във връзка със случилото се майката е заявила, че иска до ползва социални услуги за дъщеря си Т., като желанието за сътрудничество е отразено и от социалните работници в изготвения социален доклад за оценка на постъпилия сигнал. Отразено е в становището на социалния работник, че при проведените срещи се наблюдава, че между момичето и майка и има изградена силна емоционална връзка. М. З. е създала сигурна и стабилна среда за отглеждането и възпитанието на дъщеря си. В заключителния доклад е посочено, че на 24.06.2020 г. е констатирано оставянето на детето Т. заедно с ** годишния и брат целодневно сами в къщи, като на Т. е делегирано отглеждането на по-малкия и брат. Относно блудствените действия Т. е споделила на социалните работници, че част от казаното от нея наистина се е случило, че е споделила първо с баба си по майчина линия, която е „доукрасила“ историята и. Споделила е, че майка и и вярва, тъй като след случилото се никога не я е оставяла насаме с К., като я е „взимала с нея дори до близкия магазин“.

Видно от приетия по делото пред ПРС социален доклад, изготвен от ДСП - гр.

Пловдив на 02.11.2022 г., страните са преустановили фактическото си съжителство, когато Т. е била на три години. Майката е сключила брак с К. З. през 2016 г., бащата също има нова съпруга, от която има две деца. Описва се подадения сигнал за сексуално посегателство от К. З. спрямо детето и мерките, взети във връзка със сигнала. Описва е се и подадения на 23.06.2020 г. сигнал относно това, че Т. е оставена целодневно сама в къщи заедно с по-малкия и брат, както и извършеното посещение на адреса на майката и детето от социалните работници. Посочено е, че при разговор с двете деца те споделили, че ежедневно са оставяни сами в къщи за времето, през което майката работи. На 02.07.2020 г. е проведена среща с бащата К. П., който е заявил, че ще вземе момичето при себе си в Австрия. По данни от майката, бащата възпрепятствал контактите на детето с майката, а през 2021г. ищецът я е принуждавал да подпише документи за отказ от детето, като и предложил 1 000 евро за това.

Майката е заявила, че не плаща издръжка за детето, тъй като бащата не и е предоставил банкова сметка и тя нямала никакъв контакт с него. Майката счита, че детето Т. е емоционално привързано към нея и изразява желание да полага трайно грижи за детето.

Пред районния съд е изготвен втори социален доклад от ДСП - Пловдив от 08.06.2023 г., според на 31.05.2023 г. е проведена среща и разговор с детето Т.. Тя споделила, че живее при баща си в Австрия от три години, защото майка и и казала, че там имала по-добро бъдеще. Не е виждала майка си от три години. Майката я търсила по телефона за рождени дни, но детето отказвало да разговаря с нея. Според детето, майка й я изгонила, защото съпругът и не я е искал. Сочи, че през лятото на 2021 г. с баща и си уговорили среща с майка и, на която тя не отишла и от тогава Т. е още пообидена. Детето е ученичка в осми клас във Виена и живее при семейството и децата на баща си К. П.. Баща и я насърчава да говори с майка си по телефона, но Т. отказва.

Приложена е по делото справка от Районна прокуратура - Пловдив от 27.09.2023г., ведно с Постановление за привличане на обвиняем, съгласно което майката М. З. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК - за това, че за периода от м. Юли 2020 г. до м. Юли 2023 г. включително не е плащала законоустановената издръжка от 115 лв. месечно за детето Т., общо 37 месеца.

Установява се от показанията на свидетеля В. Г. – В., социален работник в ДСП 3

- Пловдив, че същата е изготвила социалния доклад за детето Т.. Свидетелката сочи, че през 2020 година получили сигнал за насилие спрямо детето Т. П., за съмнения за блудствени действия от страна на съпруга на майката- г-н З., но не помни от кого точно е бил този сигнал. Свидетелката свикала координационен механизъм съобразно чл. 36 Г от Закона за закрила на детето. Били извикани представители на Районна прокуратура - Пловдив, на училището на детето, екип на Отдел „Закрила на детето“ и представители на общината.

Около две или три седмици след постъпването на сигнала свидетелката се видяла с детето и с неговата майка на територията на Отдел „Закрила на детето“.

Тогава детето Т. е била на около 10-11 години. Свидетелката вече ги била консултирала да ползват социални услуги и психологична консултация на детето от служител на социална услуга. В последствие имало и друг сигнал, но не помни кога е било. Сигналът бил за това, че Т. имала по - малък брат, който е от съпруга на майката и двете деца са оставяни от майка си системно по цял ден сами в периода на ваканцията им. Незабавно след получаването на сигнала с колегите от Асоциация „Деметра“ отишли на домашно посещение на адреса на майката, който бил в ***. При посещението установили, че двете деца са оставени сами в дома им. По това време Т. е била на около ** години, а братчето и е било по - малко. При позвъняването на вратата Т. им отворила, като преди това разговаряли с майката по телефона. При този ни телефонен разговор М. З. обяснила, че е на работа и е трудово ангажирана, затова оставя децата сами вкъщи. Свидетелката сочи, че най - вероятно децата са били сами в периода на работното време на майката. Свидетелката видяла, че в дома на децата имало оставена храна за тях. С колегите написали протокол за това посещение, че децата са оставяни сами, като този протокол останал в досието на детето Т.. След това провели разговор с майката и тя се ангажирала, че това няма да се повтори повече, но не отрекла, че децата са оставяни сами. След това на екипно обсъждане взели решение да се свържат с бащата на Т. и предвид обстоятелството, че родителските права са предоставени за упражняване на него с решение на Районен съд - Пловдив го попитали дали има възможност да дойде и да си вземе детето Т., при което в много кратък срок той дошъл в Пловдив, като се завърнал от Виена – Австрия. С майката предварително се били договорили къде ще бъде предадена Т. от майката на бащата. Това било през 2020 година. Бащата извел Т. от България, като я завел във Виена, където живеел. Тя провела разговора с г-н П. при обаждането му от границата на излизането им с Т. от територията на Република България. След това отново имало едно телефонно обаждане от г-н П., като свидетелката не помни дали бащата е бил дошъл на място, като той изразил желание да му се съдейства, за да направи консултация за това, как да лиши майката от упражняването на родителските права по отношение на детето му Т..