Определение № 5270 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2351/2024
- Вид
- Определение № 5270
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.570, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.13 · Правилник за вписванията
- чл.2 · Правилник за вписванията
- чл.32а · Правилник за вписванията
- чл.4 · Правилник за вписванията
- чл.6 · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.3 · Правилник за вписванията
- чл.7 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5270 гр. Варна, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502351 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.577 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. А. А., ЕГН**********, срещу определение №217/22.10.2024г. на съдия по вписванията при ВРС, постановено по заявление вх. №33623/22.10.2024г. на Н. А. А., с което определение е отказано заличаване на предходно вписаните (по твърдения на заявителя):
- съдебно решение №27 по гр.д. №1792/2017г. на ВОС, с вх. №12167 от 09.06.2020г., том 4 №92/2020г., както и искова молба вх. №25705/25.09.2017г. по същото дело на ВОС;
- НА за дарение на недвижим имот, вх. рег. №24.485/14.08.2023г., том 65 №26/2023г., нот. дело №14806/14.08.2023г., имотна партида №329694.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт в следния смисъл, почти дословно: решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е годно изпълнително основание при липса на диспозитив за предаване на имота; не е налице диспозитив и за задължението на купувача да плати цената; няма също и мотиви за възражения на продавача за неизплатени задължения; в законовия срок за заплащане на цената купувачът се е отказал от правото си да стане собственик; с КНА №70 от 10.11.1997г. Н. А. бил признат за собственик на имот, като КНА е бил представен в уверение на добрите нрави за постановявание на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД; връщането на КНА и отказът от покупко-продажбата означават, че дарението е касаело вещ, която не е на дарителя; не е имал Н. А. сметка в „Пиреос банк“ и „Банка ДСК“. Моли се отказът на по вписванията по заявлението на А. да бъде отменен. Към жалбата е приложен само цитираният КНА.
1
Съдията по вписванията е изготвил „становище“ по жалбата.
Съдът преценява жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона едноседмичен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа необходимите приложения, поради което следва да бъде разгледана.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:
Производството пред Служба по вписванията – Варна при АВп на РБ е образувано по заявление вх. №33623/22.10.2024г. на Н. А. А., с което е поискано заличаване на предходно вписаните в СлВп – Варна:
- съдебно решение №27 по гр.д. №1792/2017г. на ВОС, с вх. №12167 от 09.06.2020г., том 4 №92/2020г., както и искова молба вх. №25705/25.09.2017г. по същото дело на ВОС, поради отказ на купувача за заплащане на цената в законовия срок;
- НА за дарение на недвижим имот, вх. рег. №24.485/14.08.2023г., том 65 №26/2023г., нот. дело №14806/14.08.2023г., имотна партида №329694, поради „недействителност“ на вписването.
Видно от комплектованата от съдията по вписванията преписка по заявлението, към него са приложени КНА №70/10.11.1997г., том 23, нот. дело №18786 от 1997г. на н-с при ВРС, както и доказателство за платена държавна такса от 15лв. за заявлението.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така подаденото заявление, по мотиви че: 1/ вписване, отбелязване и заличаване се допускат само в случаите, предвидени в зкона; 2/ исканията в заявлението не попадат в правомощията на съдията по вписванията.
Съдията по вписванията осъществява контрол върху подлежащите на вписване актове само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който очертава пределите на неговите правомощия, по арг. от чл.32а от ПВ.
Контролът за спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията.
Съдията по вписвания следва да провери дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото по закон съдържание. Съгласно т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, отказът на съдията по вписванията да допусне вписване, респ. заличаване, може да бъде мотивиран с това, че представеният акт не подлежи на вписване по принцип (чл.32а ПВ); да бъде основан на преценка за местна некомпетентност (чл.570, ал.1 ГПК вр. чл.7 ПВ), както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване или заличаване на представения акт и ако последният няма необходимото 2 съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от КК (чл.6, ал.3 ПВ) или ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК (освен при съдебно решение, постановено по спор за вещно материално право, в това число за съдебна делба). Извън компетентността на съдията по вписванията и следователно неподлежащи на разглеждане в това производство пред него са въпросите за материалноправните предпоставки на представения акт; процесуалните изисквания в производството по издаването му (доколкото не се извеждат от формата на представения акт), предходно или последващо възникнал спор за материално право и други, които могат да бъдат разрешени само пред съд, едва решението по който да послужи за евентуално основание за последващо го вписване, отбелязване или заличаване от съдия по вписванията по нарочно последващо го редовно заявление.
Съгласно чл.2 от ПВп вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в хипотезите, изрично предвидени в законите, наличието на които следва да бъде доказано от заявителя според случая. В чл.4 от ПВп са посочени актовете, подлежащи на вписване, сред които са и сделките с вещнопрехвърлително действие. В чл.6 от ПВп е уредено изискуемото съдържание на подлежащите на вписване актове, а в чл.7-10 правилата за производството по заявлението за вписване, отбелязване и заличаване. В настоящия случай към заявлението на Н. А. няма никакви други приложения освен КНА №70/10.11.1997г. в негова полза, но който предвид датата му не може да съставлява основание за заличаване на вече вписаните (по твърдения) искова молба от 2017г., съдебно решение от 2020г. и нотариален акт за дарение от 2023г. Доводите относно недействителност на вписването на договора от 2023г. са изцяло голословни, а и такова би било налице само когато изобщо липсва акт или когато се касае до неподлежащо на вписване обстоятелство, каквото НА за дарение на имот не е.
Съгласно чл.13 от ПВп заличаването на вписването по предходния чл.12, а именно досежно исковите молби по чл.11, се извършва, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Към заявлението на Н. А. в настоящия случай няма представено прекратително съдебно определение, нито решение по чл.362, ал.2 от ГПК, за да се обсъжда изобщо заличаване на евентуално положително такова по иск по чл.19, ал.3 от ГПК. В този смисъл и твърденията за предпоставките по чл.362, ал.2 от ГПК от една страна са необосновани, а от друга страна не подлежат на преценка от съдията по вписванията без представено съдебно решение на това основание.
В допълнение дори обосновка на исканията в процесното заявление е напълно неясна и доказателствено неподкрепена.
По тези съображения в тяхната съвкупност съдът намира, че отказът на съдията по вписванията по подаденото заявление е законосъобразен и правилен, поради което следва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №217/22.10.2024г. на съдията по вписванията при ВРС, постановено по заявление с вх. №33623/22.10.2024г. Н.
А. А., ЕГН**********, с което определение е отказано да бъдат заличени посочените в заявлението като предходно вписани:
- съдебно решение №27 по гр.д. №1792/2017г. на ВОС, с вх. №12167 от 09.06.2020г., том 4 №92/2020г., както и искова молба вх. №25705/25.09.2017г. по същото дело на ВОС;
- НА за дарение на недвижим имот, вх. рег. №24.485/14.08.2023г., том 65 №26/2023г., нот. дело №14806/14.08.2023г., имотна партида №329694.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4