Решение № 3150 от 04.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. Варна, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20263110100939 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №10070/09.02.2026 г., подадена от Д. М. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** срещу „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от **** с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове както следва:

1/ Да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № 202007090229110070 от 09.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

2/ Да бъде осъдено „****“ ООД“ да заплати на ищеца всичко получено над главницата по Договор за кредит № 202007090229110070 от 09.07.2020 г., а именно сумата в размер 450 лева (230.09 евро), с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2026г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се излага, че на 09.07.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „До 500“ №202007090229110070, по силата на който на ищеца била предоставена главница в размер на 500 лева. Съгласно чл. 6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на 4.00 (четири) лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. На 10.12.2020 г. „****“ ООД изпратил на ищеца съобщение, че обявява кредита за предсрочно изискуем. В съобщението фигурало и възнаграждение, което се дължи от ищеца по Договор за гаранция, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД в размер на 497.75 лв. Ищецът извършил плащания, като общата сума, заплатена от него била единствено в полза на „****“ ООД и възлизала на 950 лева (485,73 евро). На 07.02.2022 г. ищецът получил удостоверение, задължението му е погасено.

1

Ищецът счита, че Договор за кредит № 202007090229110070 от 09.07.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като излага следното:Съгласно договора е възложено в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от два до три дни от сключването, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка по кредита.

Твърди, че прочитът на посочените клаузи и съпоставянето им с естеството на сключения договор за заем налага разбирането, че по своето същество тази неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Посочените изисквания за потребителя на практика са неосъществими. Поставяйки изначално неизпълними изисквания към потребителя, кредиторът не оставя избор за длъжника.

Ищецът излага още, че не е сключвал Договор за гаранция, съответно не дължи твърдяното възнаграждение за предоставяне на такава. Дори обаче да се приеме, че е сключен акцесорен договор за обезпечаване на договора за кредит, възнаграждението на поръчителя не е включено към общия разход по кредита. Счита, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита, при все че потребителят заплаща една обща вноска и тя е изцяло по сметка на „****“ ООД“. Като допълнително обстоятелство сочи, че „Кредит Гарант БГ” ООД е изцяло собственост на „****“ ООД“. Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит.

Излага, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита. Бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Излага, че в случая неустойката и възнаграждението по договора за поръчителство представляват разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено. При положение че неустойката или възнаграждението за обезпечение бъдат включени от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Счита, че Кредиторът не включва неустойката и възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договора за поръчителство категорично представлява разход по кредита за кредитополучателя. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Всички плащания от страна на потребителя са правени единствено в полза на „****“ ООД. С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 450 лева (230.09 евро) над главницата по Договора, поради което дължи връщане на тази сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, след отчитане на критериите по чл.36, ал.3 ЗАдв.

2

Съдът, след като взе предвид гореизложеното, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, изразено в съдебно заседание.

Съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК.

Освен това ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно уредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно в мотивите на решението да се укаже, че е то е постановено при изрично признание на иска. Налага се изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.

По отношение на разноските:

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. На ищеца се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и въпреки направеното признание на иска от ответника, тъй като последния с поведението е станал повод за предявяване на иска.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 43,46 евро – държавна такса и 500 евро адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. По настоящото дело липсва правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък, налице е признание на исковете, което дава основание на съда да намали адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца под предвидения ориентир по Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова решение е застъпено и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

С оглед на горното адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца следва да бъде намалено на 200 евро. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 243,46 евро.

Мотивиран от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. М. А., ЕГН **********, с настоящ адрес:

**** иск срещу „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в **** за нищожен Договор за кредит № 202007090229110070 от 09.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****сумата от 230.09 евро /450 лева/, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2026г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** сумата от 243,46 евро (двеста четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на 3 основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4