Решение № 380 от 10.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. гр. Стара Загора,, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200171 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 25-1228-005050 от 03.12.2025 г. на Началник група в ОД на МВР - гр. Ст. Загора, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: на осн. чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. /25,56 €/ за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. /102,26 €/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. /51,13 €/ за нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител с изложени доводи по същество, с което се иска атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, алтернативно се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Русева, която нами ра, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, доказващи констатираните нарушения и моли съда да потвърди обжалваното НП. В постъпило с административнонаказателната преписка писмено становище претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ***, ЕГН: **********, е правоспособен водач на МПС, категории ВЕ, А, М, B и AM. Към 06.11.2025 г. същият притежавал СУМПС № 282778721, издадено на 26.08.2015 г. и валидно до 26.08.2025 г.

На 06.11.2025 г. около 22:00 ч. жалбоподателят* , който работел като таксиметров шофьор, управлявал собствения си лек автомобил „*“ с рег.№ * в гр. Стара Загора. Докато се движел по ул. „Железни врата“, отивайки на поръчка, до № 22, причинил ПТП, като с предната си дясна част блъснал лявата предна странична част на паркирания в посока север л.а. „*“ с рег.№ *, при което били реализирани материални щети по двата автомобила.

От удара се задействала алармата на паркирания автомобил, но жалбоподателят не спрял управлявания от него автомобил, за да установи последиците от ПТП. Включената аларма мотивирала собственика на автомобила **** да слезе и да провери какво се е случило. Когато стигнал до автомобила си, жалбоподателят вече бил потеглил. На следващия ден Валерий Косев подал сигнал за настъпилото ПТП в с-р Пътна полиция при ОД на МВР - Стара Загора, по което била образувана преписка.

В хода на проверката била установена самоличността на жалбоподателя *** като водач на таксиметровия автомобил, както и че към датата на деянието притежаваното от него СУМПС било с изтекъл срок на валидност.

На 18.11.2025 г. жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, където бил издаден протокол за ПТП и му бил съставен АУАН серия GA № 4149058/18.11.2025 г. за нарушения на чл. 15, ал. 3 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Впоследствие при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация със съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление от Началник група в ОД на МВР - гр. Ст. Загора, ср Пътна полиция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите *** и ***; писмените доказателства: АУАН серия GA № 4149058/18.11.2025 г., справка АИС АНД – картон на НП, заявление от ****, докладна записка, декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, възражение срещу АУАН;

Протокол за ПТП № 2025-1043-52552-1/18.11.2025 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, писма и удостоверения от началник на сектор ЧРПО при ОД на МВР – Стара Загора; веществените доказателства: снимков материал и оптичен носител CD и др.

Съдът се довери на показанията на свидетелите * и *, които, като служители на с-р ПП към ОДМВР – Стара Загора, излагат възприятия си от извършената проверка и предприетите действия. Заявеното от тях кореспондира с писмените доказателства, поради което съдът намира, че вярно отразява обективните им възприятия при изпълнение на служебните им задължения.

Съдът кредитира изцяло и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви, съответни на гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на обективната истина. Предвид липсата на противоречия в доказателствените източници, съдът не намира за необходимо да излага допълнителни съображения по арг.

2 на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес и срещу административнонаказателен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи; налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; налице е описание на нарушенията, поради което формално НП отговаря на изискаванията на закона.

По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, съдът констатира следното:

По отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:

От приложените по делото писмени доказателства, в частност представената справка за нарушител/водач, в която е посочена датата на валидност на притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС, е категорично доказано обстоятелството, че към момента на процесния инцидент *** е управлявал моторното превозно средство след като срока на валидност на неговото свидетелство е бил изтекъл на 26.08.2025 г.

От субективна страна нарушението е извършено виновно. Задължение на притежателя на СУМПС е да следи неговия срок на валидност и да го подмени с ново, валидно такова още преди да изтече срокът на издаденото му.

При това нарушителят е бил длъжен да знае, че СУМПС е било с изтекъл срок на валидност, могъл е да провери срока му на валидност преди да предприеме управление на автомобила, доколкото същият е отразен в него и СУМПС се намира във владение на водача, и въпреки това не е сторил това преди да пристъпи към управление на превозното средство.

Неправилно обаче административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185 от ЗДвП. Управлението на МПС извън срока на неговата валидност е нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като съгласно установената практика на АС – Стара Загора, приложимата санкционна норма е тази по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС“. Доколкото същата предвижда наказание „глоба“ в размер на 300 лв., нарушението се явява по-техко наказуемо, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, позволяваща на съда да измени НП. С ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е налице липса на съответствие между правната квалификация на това деяние, посочена в АУАН и санкционната разпоредба, посочена в НП, въз основа на която е санкциониран жалбоподателят, което нарушава правото на защита на 3 жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази част.

По отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Налице категорични доказателства за това, че е имало ПТП между управлявания от жалбоподателя *и паркирания л.а. „***“ с рег.№ ***. Съдът обоснова извода си относно съставомерността на деянието като взе предвид показанията на свидетелите П. и К., които се подкрепят от съставения протокол за ПТП и приложения снимков материал, видно от който са налице щети по двете МПС, които отговарят на причинени в резултат на заснетото от камерата за видеонаблюдение съприкосновение между двете МПС. Поради това съдът намира, че жалбоподателят *** е бил участник в процесното ПТП и не е спрял след реализираното ПТП за установяване на щетите, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В конкретния случай, обаче по делото не се събраха доказателства за субективната страна на нарушението. В подаденото възражение жалбоподателят сочи, че не е разбрал, че е причинил ПТП, което обстоятелство е житейски логично с оглед минималното съприкосновения между двата автомобила, наличието на хора в близост до автомобила, чиято аларма се е включила, както и с липсата на данни за реакция от страна на пътниците, които са се качили в таксиметровия автомобил непосредствено след ПТП-то.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 15, ал. 3 от ЗДвП:

Съдът намира, че в акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление неправилно е посочена законовата разпоредба, която е нарушена. Посочено е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗДвП, която не съдържа правило за поведение към водачите на пътни превозни средства, а регламентира начина, по който се определя броят на лентите на пътното платно. Такова правило се съдържа в ал. 1 на чл. 15 от ЗДвП, съгласно която на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Съдът не може да отстрани този порок на наказателното постановление, поради което единствената процесуална възможност за отстраняване на допуснатото от нарушение на материалния закон е отмяната на обжалваното наказателно постановление. Нарушението на материалния закон е довело до разминаване между фактическата обстановка, описана в НП и дадената й от АНО правна квалфикация, което нарушава правото на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран за да организира защитата си.

Освен това е налице и неясно описание на твърдяното нарушение, без точно и ясно да се опише обстоятелствата, при които се твърди да е извършено. От фактическа страна не са посочени факти, касаещи съставомерни признаци на деянието, като не става ясно нито какво е платното за движение, нито с колко ленти за движение е и в какви посоки, нито дали има маркировка, нито дали водачът е предприел маневри по време на движението си, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка каква е действителната му правна квалификация, особено при положение, че доказателствата по делото сочат на наличие на две пътни ленти 4 на платното за движение (видно от посоеното в протокола за ПТП) и предприети от водача маневри по заобикаляне на паркирали ППС, свързани с преминаване от една пътна лента в друга. Допуснатото нарушение от административния орган е съществено, тъй като възпрепятства реализиране правото на защита на жалбоподателя. Наред с това осуетява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление, с оглед преценката на това извършено ли е или не твърдяното администартивно нарушение.