Решение № 716 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Стара Загора, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100785 по описа за 2026 година

Предявени е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. М. Б. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., сключен с ответното дружество “Лендиво” ООД, ЕИК 203811241. Съгласно подписания между страните договор, ищецът получил в заем от ответника сума в размер на 800,00 лв., при следните параметри Срок на кредита - 30 дни, размер на годишен лихвен процент на кредита - 36%, годишен процент на разходите (ГПР) 42,58 %, Общата сума по кредита била в размер на 1477,40лв. В чл.17, (1), раздел “Обезпечения” било предвидено, в случай на договорено обезпечение по договора заемателят следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договора за кредит, да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция или действието на трето лице - поръчител. Изброявали се задължителни изисквания от кредитора, на които следвало да отговарят и поръчителя и банковата гаранция, а така също и, че те трябвало задължително да бъдат одобрени след преценката на самия кредитор. В чл. 27, (1) страните се договорили, че ако потребителят не изпълни задължението си по чл. 17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Счита сключения между страните договор за недействителен. В нарушение на императивните правни норми годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен единствено като процент, а именно 42,58%, при което формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишавал максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, 1 а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай неустойката била предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както била уговорена, неустойката била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечавала изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение било посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт бил индикация, че предоставянето на обезпечение било условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т.е. "неустойката" се явявала разход по кредита, а не обезщетение.

Въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място, посочената уговорка влизала в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Същевременно, кредиторът не включвал неустойката по договора за поръчителство към ГПР, но неустойката била начислена към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Ставало ясно, че стремежът на заемателя е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се явявал недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, счита за необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Освен горното, а и като 2 допълнително основание - водещо до нищожност на договора, намира обстоятелството, че в самия договор не е посочен обшият размер на задължението към кредитора. Съгласно чл. 1, ал. 7 от същия, общата сума, дължима от потребителя, е 800 лв., а съгласно чл. 1 ал. 5 лихвеният процент е 36%, а съгласно чл. 1, ал. 6 - ГРП е 42.58% По този начин, от потребителят била останала скрита информацията, свързана със самото оскъпяване на кредита.

Искането е да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. По отношение претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, счита същите за неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Процесният договор бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставянето на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин:

Потребителят отправил искане за сключване на договор за заем между него и "Лендиво" ООД, ЕИК 203811241 („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от кредитополучателя посредством сайта на кредитодателя - https://lendivo.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин кредитополучателят обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със "Лендиво" ООД, ЕИК 203811241. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който нямал създаден профил на уебсайта на кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, потребителят 3 следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставял отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можело да изтегли. За да завърши заявката, потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителят се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи.

След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който има създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, потребителят, следвало да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявявал да му се отпусне желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който можело да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят изпращал на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на кредитодателя бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпращал на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя. Потребителят се запознал с всички условия предварително и след това подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия кредитополучателят приемал така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания погоре начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията, при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление било получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система. Гореописаните действия изцяло опровергавали твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.