Решение № 4089 от 06.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 06.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16443/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 170938/18.12.2017 г., предявена от Я.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********.

Ищецът

Я.С.Д. твърди, че с постановление от 24.04.2009 г. на Софийска районна П., срещу него е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.

За периода 12.02.2010 г. до 25.07.2016 г., спрямо ищеца била взета с мярка за неотклонение

С присъда от 29.06.2015 г., постановена по

НОХД № 6764/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 2 състав, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била потвърдена с влязло в сила на 25.07.2016 г. решение № 923 по ВНОХД № 4433/2015 г. на Софийски градски съд НО, XIII въззивен състав. Така наказателното производство спрямо ищеца продължило общо 7 години, 6 месеца и 12 дни. С Констативен протокол изх. № РС-16-462 от 15.03.2017 г. на Инспектората към ВСС било прието, че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено

Ищецът твърди, че е бил Изпълнителен директор „Б.Р.П.“ АДСИЦ. След като бил привлечен като обвиняем, на 12.02.2010 г., ищецът уведомил Съвета на директорите на „Б.Р.П.“ АДСИЦ и подал уведомление за заличаването му като Изпълнителен директор, тъй като считал, че полицейската регистрация, привличането му като обвиняем и определянето на мярка за неотклонение, поставят него, и представляваното от него дружество в риск и конфликт на интереси спрямо държавата. На 05.05.2010 г., Общото събрание на акционерите освободило ищеца, а на 25.05.2010 г. – бил заличен в Търговския регистър като

Изпълнителен директор.

По този начин, за периода от 01.06.2010 г. до

30.06.2014 г., ищецът пропуснал да увеличи имуществото си, като не получил сигурното си възнаграждението като изпълнителен директор по договора за управление с „Б.Р.П.“ АДСИЦ, и претърпял имуществени вреди в размер на 39200 лева (49 месеца х 800 лева), ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното плащане.

Освен това, за периода от 01.03.2010 г. до

01.07.2015 г., на ищеца се налагало да сочи в декларациите за потенциални рискове и конфликт на интереси, процесуалното си качество на обвиняем, мярката си за неотклонение, висящото наказателно производство и потенциалните инвестиционни и репутационни рискове от тези обстоятелства. Поради това, ищецът не можел да упражнява професионалната си квалификация в областта на управление на инвестиционни дружества, да заема управленски длъжности в инвестиционни дружества, и претърпял сериозен кариерен регрес. По този начин, за периода от 01.03.2010 г. до 01.07.2015 г., ищецът претърпял неимуществени вреди, за чието обезщетяване претендира сумата от 51200 лева (64 месеца х 800 лева), ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в резултат на повдигнатото срещу него обвинение, по което основен „свидетел“ и „пострадал“, била неговата бивша съпруга и майка на двете му деца, за периода от повдигане на обвинението през м. февруари 2010 г. до приключването на наказателния процес и връчването на окончателното решение по делото през м. септември 2016 г., изминали почти седем годни, през който поради процесуални съображения, и от съображения за сигурност, връзката на ищеца с бившата му съпругата, била почти преустановена. Последната използвала този период за да прекъсне недобросъвестно и злонамерено връзката между ищеца и децата му. В резултат на това, връзката между ищеца и децата му била прекъсната, като ищецът се превърнал в очите на деца си единствено във финансов донор. Децата спрели да се обръщат към ищеца с „татко“ и развивали "синдром на родителското отчуждение". Ищецът сочи, че за трайното и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и децата му, изразяващи се в прекъсване на връзката родител дете и развиване у децата на „синдром на родителското отчуждение“, претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди, в размер 40 000 лева (по

20 000 лева - за увреждане на отношенията с всяко дете), ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение и определената му мярка за неотклонение, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в трайно увреждане на здравето, уронване на престижа и доброто име на ищеца в обществото, причинен душевен дискомфорт, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване на честта, достойнството и авторитета, нарушаване на спокойствието, причинили постоянно безпокойство, невроза, панически атаки, увреждане на съня, водещи до постоянна умора и намалена работоспособност. За обезщетяване на тези неимуществени вреди, ищецът претендира сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и сумата от 4995.70 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно лечение, извършени по време на наказателното производство до 25.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г., както и сумата от 390 лева – обезщетевие за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно лечение, извършени в периода от 25.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017 г.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни и недоказани. Ответникът сочи, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението.

Искът за имуществени вреди в размер на 39200 лева бил неоснователен, тъй като освобождаването от длъжността изпълнителен директор в „Б.Р.П.“ АДСИЦ било по искане на ищеца и не било в причинна връзка с обвинението. Отделно от това, съгласно сключения договор за възлагане и управление от 25.06.2009 г., основание за прекратяване на същия било нарушение на действащото законодателство, извършено при или по повод изпълненията на задълженията по договора, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на дружеството. Обвинението срещу ищеца не било свързано със стопанската дейност на дружеството и спрямо същия не били налагани процесуални ограничения, свързани с работата му. Освен това, ответникът сочи, че възложеното управление не било обвързано с краен срок и поради съществуващата възможност ищецът да бъде освободен във всеки един момент от заеманата длъжност, не можело да се приеме, че пропуснатият доход е бил сигурен за получаване. Не било налице и претърпяна вреда от невъзможност на ищеца да работи и да получава трудово възнаграждение, тъй като липсвали доказателства, че в този период не е работил по причина на обвинението и не е реализирал доходи.

Ответникът излага съображения, че и исковете за неимуществени вреди също са недоказани. Сочи, че освобождаването от длъжност не е било във връзка с обвинението и ПРБ не следвало да отговаря за последствията от същото. Претенцията за

40 000 лв. за трайно и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и децата му също била недоказана.

Евентуално влошаване на отношенията се дължало на влошените отношения между ищеца и бившата му съпруга. Ответникът сочи, че инцидентът, по повод на който е било образувано наказателното производство е станал пред децата и това е, което те са възприели и изживели, а не юридическа рамка на обвинението. Ответникът заявява, че се позовава на чл. 5 от ЗОДОВ, като сочи, че с неправомерното си поведение - отправени словесни заплахи пред децата си, ищецът сам е дал повод за наказателното си преследване.

Недоказана била и претенцията за 30 000 лева за влошено здравословно състояние, тъй като същото било в резултат на преживяна черепно - мозъчна травма и не било във връзка с обвинението.

Евентуално, ответникът оспорва исковете за неимуществени вреди, като предявени в завишен размер, с оглед чл. 52 от ЗЗД, липсата на изпълнявана по - тежка мярка за неотклонение и чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането.

Ответникът сочи, че за вредите от забавяне на производството ищецът вече е обезщетен по административен ред и те не подлежат на обезвреда в това производство.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Я.С.Д. е бил в граждански брак с М.И.А.– Д., сключен на 30.07.2005 г., и от който брак са родени две деца – Я., род. на *** г. и П., род. на *** г. – видно от удостоверения за раждане и решение от 19.05.2009 г. по гр.д. № 3320/2008 г. по описа на СРС, 86 състав.

На

24.11.2008 г., М.И.А.– Д. е подала молба, заведена с вх. № 36599/24.11.2008 г. в 04 РПУ – СДВР, в която е посочила, че на 23.11.2008 г., Я.С.Д. е дошъл на адреса й и за пореден път е отправил заплахи за живота й и този на трите й деца. В молбата и в даденото впоследствие сведение са описание подробности за случая и е посочено, че молителката е подавала и предходни писмени оплаквания против Я.С.Д..

С постановление от 27.04.2009 г. на прокурор от Софийска районна П., срещу Я.С.Д. е било образувано досъдебно производство за това, че на 23.11.2008 г., в гр. София, на ул. „*********, се е заканил на М.И.А.– Д. с престъпление против нейната личност и с престъпление срещу личността на нейни ближни – с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.

144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.

На 12.02.2010 г., по досъдебно производство № ЗМ-1500/2009 г. по описа на 04 РПУ-МВР, пр.пр. № 64873/2008 г. по описа на СРП, ищецът Я.С.Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.11.2008 г., около 11.30 часа, в гр. София, на ул. „*********2, се заканил на М.И.А.с престъпление против нейната личност и против личността на нейни ближни – малолетните й деца – с убийство с думите „Ще платя на някой да те убие и теб и децата“ и това заканване е възбудило основателен страх у М.И.А.за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.

С постановлението за привличане на обвиняем от 12.02.2010 г., спрямо Я.С.Д. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като Я.С.Д. е бил задължен да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.

На

01.08.2012 г., Софийска районна П. е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд за образуване на съдебно производство срещу Я.С.Д. за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.

С присъда от 02.12.2013 г. по НОХД № 14538/2012 г. по описа на СРС, НК, 105 състав, Я.С.Д. е признат за виновен в това, че на 23.11.2008 г., около 11.30 часа, в гр. София, на ул. „*********2, се заканил на М.И.А.с престъпление против нейната личност с убийство с думите „Ще платя на някой да те убие и теб и децата“ и това заканване е възбудило основателен страх у М.И.А.за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.

3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С определение от 02.12.2013 г. е отменена взетата спрямо Я.С.Д. мярката за неотклонение „подписка“.

С решение № 281/11.03.2014 г. по ВНОХД № 329/2014 г. по описа на СГС, НО, ХV въз.състав, присъдата на СРС от 02.12.2013 г. е отменена изцяло и делото е върнато на прокурор от СРП за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

На

03.04.2014 г., Софийска районна П. отново е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд за образуване на съдебно производство срещу Я.С.Д. за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.