Решение № 4112 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4112 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 250826/21.07.2025 г. на ответника „Военно-медицинска академия“ срещу решение № 11660/17.06.2025 г., постановено по гр. дело № 12349/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, с което по предявените от ищеца „Фармнет“ ЕАД, ЕИК 202513217 обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 17 894,12 лв., представляваща неплатена цена на доставени медикаменти по дебитно известие № 1022894439/31.10.2022 г., издадено към фактура № 1022495496/12.07.2021 г. и дебитно известие № 1022894432/31.10.2022 г., издадено към фактура № 1022466489/07.06.2021 г., съгласно сключен между страните договор за номенклатурни единици № 1-2, 1-6, 1-11, 1-16, 1-19, 122, 1-29, 1-33, 2-22, 2-25, 2-40, 2-68, 2-69 и 2-70 по реда на чл. 112 и сл. ЗОП (с рег. № на ВМА № в-7800 от 29.08.2019 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и 1 380,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2022 г. до 10.07.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 39132/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2023 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради немотивираност и нарушение на материални закон, тъй като от страна на СРС не са 1 изложени мотиви по заявените оспорвания в отговора на исковата молба и не са посочени нормативни разпоредби, на които се основават изводите му. Въззивникът поддържа, че в резултат на проведена през 2019 г. по реда на ЗОП процедура с предмет: Доставка на лекарствени продукти за нуждите на ВМА и подчинените й структури за изпълнител по обособена позиция № 1 е определен „Фармнет“ ЕАД, с който е сключен договор с рег. № в7800/29.08.2019 г. по номенклатурни единици № 1-2, 1-6, 1-11, 1-16, 1-19, 1-22, 1-33, 2-22, 225, 2-40, 2-68, 2-69 и 2-70, по силата на който дружеството се задължава да доставя по периодични заявки лекарствени продукти в т. ч. и лекарствен продукт Ninlaro, capsule, hard, 3 mg, pack: 3 съгласно ценово предложение – Приложение № 2, според което цената на една опаковка от лекарствения продукт възлиза в размер на 6 729,32 лв. с ДДС, със срок на договора от 24 месеца, т. е. до 29.08.2021 г., като последното извършено по договора плащане е от 28.10.2021 г. Твърди, че с изтичане на срока му договорът следва да се счита за приключил, поради което на 19.11.2021 г., т. е. в срока по чл. 29, ал. 3 ЗОП възложителят е отправил до АОП обявление в този смисъл, съдържащо информация за изпълнението му, както и за извършените по него плащания в общ размер на 263 871 лв. без ДДС, като същото е публикувано в Регистъра на обществените поръчки по реда на чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗОП, с което на основание чл. 36, ал. 5 ЗОП заинтересованите лица, кандидатите и/или участниците следва да се считат за уведомени относно отразените в тях обстоятелства, освен ако друго не е предвидено. Предвид тези съображения се счита, че „Фармнет“ ЕАД е следвало да се уведоми за приключване на договор № в-7800/29.08.2019 г. в т. ч. и за размера на изплатената по него сума, а не повече от година след това да издаде двете дебитни известия от 31.10.2022 г. към фактура № 1022466489/07.06.2021 г. и фактура № 1022495496/12.07.2021 г., като се позове на установена от служител на дружеството грешка. Твърди се още, че срокът на действие на договора е изтекъл на 29.08.2021 г., като всички доставени лекарствени продукти и сумите по издадените за тях фактури са били заплатени, без да са начислявани неустойки, поради което изпълнението следва да се счита за приключило. Ето защо, оспорва наличието на основание за извършване на плащания по дебитните известия към фактурите, издадени 1 година и 2 месеца след приключване на договора, още повече, че в ЗОП не се предвижда възможност за извършване на плащания по вече приключил договор, поради което сумите по тях се считат за недължими. Оспорва да се касае за частично плащане на сумите по отделните фактури съответно № 1022466489/07.06.2021 г., платена на 27.07.2021 г. и № 1022495496/12.07.2021 г., платена на 26.08.2021 г., тъй като те отразяват изцяло дължимите такива, а разликата между дължимата цена по договора за доставените лекарствени продукти погрешно е отразена в дебитно известие № 1022894432/31.10.2022 г. към фактура № 1022466489/07.06.2021 г. на стойност от 8 947,06 лв. и дебитно известие № 1022894439/31.10.2022 г. към фактура № 1022495496/12.07.2021 г. на стойност от 8 947,06 лв., които са отчетени към НЗОК на стойността, посочена във фактурите – 13 420,56 лв., като именно посочените стойности са били реимбурсирани от НЗОК. Оспорва възприетия от СРС извод, че последващите отношения между лечебното заведение и СЗОК, касаещи възможността за възстановяване на заплатените суми, не са основание за освобождаване на ответника от задължението за заплащане на дължимата сума по сключения договор, 2 позовавайки се на чл. 334 от националния рамков договор № РД-НС-01-4/23.12.2019 г. и чл.

45, ал. 29 от ЗЗО. Допълва още, че в случай на заплащане на сумите по съставените дебитни известия лечебното заведение, респ. държавният бюджет биха били ощетени, тъй като не съществува възможност за повторното им реимбурсиране от СЗОК, още повече, че началникът на ВМА е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Фармнет“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че параметрите на сключения договор са ясно определени без страните да са постигнали съгласие за последващи изменения в цената на договора при спазване на предвидения в чл. 116 ЗОП ред, както и, че надлежно е изпълнил задълженията си по него, поради което възложителят му дължи заплащане на цената на доставените по него стоки съгласно предвиденото в ценово предложение – Приложение № 2, според което цената на една опаковка от лекарствен продукт Ninlaro, capsule, hard, 3 mg, pack: 3 възлиза на 6 729,32 лв. с ДДС. Позовава се на клаузата на чл. 38 от договора, според която изменения и допълнения не се допускат, с изключение на случаите, предвидени в действащото законодателство в областта на обществените поръчки, което става с подписване на анекс, какъвто в случая не е подписван, като изрично се оспорва да е договаряна цена на една опаковка от лекарствения продукт, която да е три пъти по-ниска от изначално уговорената такава в размер на 6 710,28 лв. с ДДС. Счита, че настъпилото прекратяване на договора между страните не води до извод, че възложителят не дължи цената на извършените по него доставки по време на срока на действието му – на 07.06.2021 г. и на 12.07.2021 г. Оспорва доводите във въззивната жалба за немотивираност на обжалваното решение, твърдейки, че от страна на СРС са формирани мотиви по отделните възражения на страните в т. ч. и по въпроса за прекратяване на договора и изпращане на обявление за приключването му в Агенцията за обществени поръчки. За ирелевантно счита дали стойността на фактурите е отчетена от ВМА пред СЗОК, тъй като този въпрос касае последващи отношения между лечебното заведение и здравната каса, без „Фармнет“ ЕАД да се явява страна по Национален рамков договор № РД-НС-01-04, както и обстоятелството дали ВМА ще си възстанови от НЗОК сумите за доставените стоки, още повече, че дружеството е заплатило стойността на продуктите в полза на своя доставчик. За неотносимо счита и позоваването на ЗОП, тъй като въведените с него изисквания не освобождават възложителя от договорните му задължения, по които той е встъпил, още повече, че съгласно чл. 120 ЗОП разпоредбите на ТЗ и ЗЗД намират субсидиарно приложение, като идентична клауза се съдържа и в чл. 38 от договора. Заявява още, че публикуването в РОП на обстоятелства, свързани с изпълнението на договора, не освобождават възложителя от отговорност, още повече, че доставянето на процесните 4 броя опаковки е извършено на 07.06.2021 г. и на 12.07.2021 г., а срокът на договора е изтекъл на 29.08.2021 г. при цена на опаковката в размер на 6 710,28 лв. с ДДС, без лечебното заведение да е сигнализирало за погрешно фактуриране. За ирелевантна счита и допуснатата грешка при фактурирането, тъй като задължение на възложителя е да плати цялата 3 уговорена цена за извършената доставка. Публикуването в РОП на дължимата информация счита, че има за последица единствено изпълнение на задълженията по ЗОП, свързани с публичността и прозрачността при разходване на публичните средства, без да има отношение към дължимостта на произтичащите от договора суми. Предвид настъпилата ликвидност и изискуемост на процесните вземания твърди, че претендираните суми му се дължат, поради което подадената въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, очертаващи основанието на исковата претенция, първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/: облигационно правоотношение между страните, произтичащо от процесния договор с рег. № в-7800/29.08.2019 г. по номенклатурни единици № 1-2, 1-6, 1-11, 1-16, 1-19, 1-22, 1-33, 2-22, 2-25, 2-40, 2-68, 2-69 и 2-70, с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията по него за доставка на лекарствените продукти, които ответникът е приел без възражения, при което за него е възникнало насрещно задължение да заплати дължимата за тях цена в претендирания размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора съобразно уговореното.