Решение № 178 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900811 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. М.

М. от гр.Варна срещу Г. ФОНД гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ и чл.497 вр. чл.558, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на В. М. М. както следва: сумата от 20451.68 евро /равностойност на 40000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 07.07.23г., причинено от А. А. Н., при управление на МПС – л. а. БМВ 316 с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.25г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 260.47 евро / равностойност на 509,43лв/, представляваща лихва за забава върху изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 110000лв за периода 20.08.25г.02.09.25г., и сумата от 6.99 евро /равностойност на 13,67лв/, представляваща лихва за забава върху изплатено обезщетение за имуществени вреди от 2950,80лв за периода 20.08.25г.-02.09.25г.

В исковата молба твърди, че на 07.07.23г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а.БМВ 316 с ДК №********, водачът А. А. Н. нарушил правилата за движение-чл.21, ал.1 ЗДвП и причинил ПТП. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца като пътник на задната седалка били причинени множество телесни повреди, изразяващи се в десностранен хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, наложил извършване на оперативна интервенция за евакуирането му и възстановяване на обема на десния бял дроб, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 9-то десни ребра и счупване на 1-во ляво ребро, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от 2-2,5 месеца при условие, че не настъпят усложнения; счупване на гръдната кост, 1 обусловило затруднение в движенията на снагата за период от 2,5-3 месеца; контузия на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване в областта на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца; счупване на 3-та и 4-та предкиткови кости на дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца. Излага, че по НОХД №431/25г. по описа на ВРС А.Н. бил признат за виновен за настъпилото ПТП с присъда №55/20.02.25г., влязла в сила на 14.07.25г. Твърди, че посоченият автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че след ПТП ищецът е откаран в МБАЛ Св.Анна –Варна, където са назначени изследвания и е извършена операция по спешност – торакоцентеза и дренаж, като е преведен в гръдна хирургия, където е пролежал от 13.07.23г. до 20.07.23г. Сочи, че на 24.07.23г. постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на болницата за оперативно лечение и бил изписан на 26.07.23г., а на 27.07.23г. постъпил в МБАЛ Майчин дом-Варна за оперативно лечение и бил изписан на 29.07.23г. Ново оперативно лечение било проведено на 07.09.23г. и 05.04.24г., като му била предписана и физиотерапия поради ограничение на движението на пръстите и дясна длан.

Твърди, че многократно е посещавал курс по физиотерапия, но функциите на крайника не били възстановени изцяло. Твърди, че на 20.11.23г. е заявил пред ответника претенция за обезвреда, като с писмо от 15.02.24г. ответникът отказал да изплатил обезщетение за неимущ.вреди и не се произнесъл по претенцията за имущ.вреди. С нова покана от 31.07.25г. бил поканен да изплати обезщетение, като с писмо от 05.09.25г. одобрил обезщетение от 112950,80лв, от които 110000лв за неимущ.вреди и 2950,80лв за имущ.вреди, което било преведено на ищеца на 02.09.25г. Счита, че ответникът е в забава в плащането на обезщетенията за периода от 20.08.25г. до 02.09.25г. Излага, че ищецът продължава да търпи болки и затруднения при движение на увредените крайници, както и емоционален стрес от нанесените му увреждания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че на ищеца е заплатена сумата от 112950,80лв, от която 110000лв–обезщетение за неимущ.вреди и 2950,80лв-обезщетение за имущ.вреди, която е преведена на 02.09.25г. Оспорва ищецът да търпи посочените неимущ.вреди, като счита претендирания размер за завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като последният пътувал в автомобила без да постави задължителния предпазен колан. Оспорва претенциите за законна лихва, като счита, че на осн. чл.558, ал.7 КЗ задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач А. А. Н., оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото препис на присъда №55/20.02.25г.

2 по НОХД №431/2025г. на ВРС, потвърдена с решение №200/14.07.25г. на ВОС, А. А. Н. е признат за виновен в това, че на 07.07.23г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „БМВ", модел „316" с рег.№********, нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. М. М., изразяваща се в: десностранен хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, наложил извършване на оперативна интервенция за евакуирането му и възстановяване на обема на десния бял дроб, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 9-то десни ребра и счупване на 1-во ляво ребро, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от 2-2,5 месеца при условие, че не настъпят усложнения; счупване на гръдната кост, обусловило затруднение в движенията на снагата за период от 2,5-3 месеца; контузия на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване в областта на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца; счупване на 3-та и 4- та предкиткови кости на дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода.

По делото не се спори факта, че л.а.„БМВ" с рег.№******** към датата на ПТП не е имал действаща застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от приложеното писмо от 05.09.25г., изходящо от ГФ, ищецът е уведомен за взето решение за изплащане на обезщетение в размер на общо 112950,80лв, от които 110000лв обезщетение за неимущ.вреди и 2950,80лв обезщетение за имуществени вреди. Представено е и преводно нареждане от 02.09.25г. за изплащане на горепосочената сума по сметка на адв.Д.Д., пълномощник на ищеца.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Р. Г. и св.В. Г., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил съчетана травма, изразяваща се с увреждания на глава / разкъсно-контузни рани по лицето в областта на брадата, десния горен клепач и слепоочието/; гръден кош / хемопневмоторакс в дясно, контузионна пневмония, кръвонасядания и рани в дясната гръдна половина, фрактура на 1-9 десни ребрени дъги, фрактура на гръдна кост и първо ребро вляво/ и крайници / фрактура на трета и четвърта дланни кости, израстъка на лъчевата кост и първата фаланга на втори пръст на дясната ръка, разкъсно контузни рани по дясна предмишница и дясна подбедрица/. Според експертизата раните по лицето са лекувани в спешния сектор на МБАЛ Св.Анна чрез налагане на хирургични шевове, а гръдната травма е наложила спешна хоспитализация и оперативна интервенция, като болничното лечение е продължило до 20.07.23г. Сочи се, че възстановяването след гръдната травма 3 е било не по-малко от 3-4 месеца, като липсват данни за последващи усложнения. Фрактурите на костите също са лекувани оперативно чрез налагане на метална остеосинтеза, последвала е имобилизация, като зарастването е протичало в нормалния период и своевременно е започнала рехабилитация, проведена в 6 курса, както и няколко курса след изваждането на синтезния материал, което е извършено на два етапа – на 08.09.23г. и 05.05.24г. Дава заключение, че към настоящия момент хватателната функция на ръката и движенията в китката са възстановени, като остатъчните лекостепенни ограничения се изразяват в непълното свИ.е в крайните междуфалангиални стави, което се наблюдава при свИ.е на ръката в юмрук, като в това положение трети и четвърти пръст не стоят в една равнина, а са повдигнати с около 0,5-0,7 см от останалите. Заключава се, че гръдната травма и обусловената от нея опасност за живота са преодолени от приложеното лечение като възстановяването е от не по-малко от 3 месеца, а затрудненията с практическо функционално значение, произхождащи от счупванията на ръката, са продължили около година, като остатъчните ограничения не възпрепятстват основната функция на ръката, а касаят само определени движения, натоварвания и манипулации с пръстите. Експертизата установява още, че процесният лек автомобил е оборудван с пет колана – четири триточкови и един двуточков, който се намира на средното място на задната седалка. Сочат, че липсват медицински данни за използване на предпазен колан от ищеца, който е пътувал на задна седалка в дясно. Дава заключение, че в случая съобразно механизма на произшествието и скоростта на движение на автомобила са придадени значителни инерционни натоварвания на тялото с възможности за контактни наранявания и травмиране едновременно на няколко анатомични области, поради което не може да се очаква коланът напълно да предпази пострадалия. Съобразно травмите на ищеца, при които е изразена десностранната им локализация, вещите лица заключават, че позицията на ищеца в автомобила /задна седалка в дясно/ и механизма на произшествието с получените деформации позволяват травмиране при поставен предпазен колан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Или за да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България или на друга държава членка, и да е причинено от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка 4

"Гражданска отговорност" на автомобилистите.