Решение № 5826 от 16.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5826 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100509573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗАД „ОЗК – Застраховане“ ЕИК 121264177 срещу решение № 13022 от 03.07.2025 г. по гр.д. №5515/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, с което са отхвърлени предявените против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК 000694286 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 99,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. №**** и включваща ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева и сумата 35,03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.09.2021 г. до 02.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2024 г., по ч.гр.д. №53631/2024 г. на СРС, 56 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, което въззивникът счита да е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства.

Възразява по отношение на неправилно възприетото от съда, че поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ не е противоправно и виновно. Счита, че кредитираните свидетелски показания на свидетеля С. С. не кореспондират с останалия доказателствен материал, а тези дадени от свидетеля Н. не следва да се игнорират поради евентуална заинтересованост от изхода на спора, тъй като свидетелят вече е получил обезщетение по застраховка „Каско“. Посочва, че дадените от свидетеля С. показания в съдебно заседание не съответстват на съставения за произшествието протокол, от който е видно че е настъпило на Т-образно кръстовище в ж.к. Младост, докато описаното от нея кръстовище се намира в ж.к.

Дианабад, урегулирано е със светофарна уредба и не е Т-образно. Посочва, че мястото на произшествието в протокола на ПТП е вписано от водач А, което не е съобразено от решаващия съд. Моли решението да бъде отменено и предявените искове се уважат изцяло.

Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

В депозирания в срока по чл. 236, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба ответникът 1 оспорва същата с довода, че първоинстанционното решение е аргументирано и мотивирано като са обсъдени всички събрани доказателства. Счита, че СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбите настоящият състав намира следното:

За да възникване регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти от ищеца: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Предвид твърденията на страните в рамките на първоинстанционното производство съдът намира за доказани обстоятелствата, че на 18.09.2019 г. в гр. София е настъпило пътно – транспортно произшествие между водачите на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **** – С. С. и лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ****, управлявано от Н. Н., за което е съставен двустранен констативен протокол от същата дата. Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № **** е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка със срок на застрахователното покритие от 14.06.2019 г. до 13.06.2020 г., в изпълнение задълженията по който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 84,12 лева и че е направил ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева по образувана при него щета №0020-110-0247-2019. С доклада по делото за безспорно е отделно наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между въззиваемото дружество и водача на „Тойота Ярис“ с рег. № **** към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.

При анализ на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания чрез разпита на водачите на участващите в произшествието автомобили се потвърждава установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на процесното произшествие. Настоящият съдебен състав също достига до извода, че на 18.09.2019 г. на кръстовището между бул. „Драган Цанков“ и бул. „Г.М.Димитров“ водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ****, движейки се по бул. „Г.М.Димитров“ навлиза в кръстовището, докато за водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ****, намиращ се на бул. „Драган

Цанков“ и предприел движение напред при зелена светлина на светофарната уредба по посока ж.к. „Младост“, при което настъпва удар в предна дясна част на лек автомобил „Рено Лагуна“. Изложения механизъм се установява пряко от показанията на свидетеля С. С. – водач на лек автомобил „Тойота Ярис“ и се потвърждава от представения по делото двустранен протокол за ПТП, в който водач „Б“ – Н. Н. е отбелязал, 2 че е налице „неспазване на знак за предимство или червена светлина“. В показанията си свидетелят Свиленова подробно описва своето движение в дена на инцидента и място на ПТП-то Според нея кръстовището между бул. „Драган Цанков“ и бул. „Г.М.Димитров“ се намира в ж.к. Младост, респ. в протокола е вписано „Младост“, което само потвърждава достоверността на показанията й, а и бул. „Г.М.Димитров“ в тази част действително разделя ж.к. Изток от ж.к. Младост 1. Отбелязването на т. 17 от „Обстоятелства“ в протокола за водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ е направено непосредствено след инцидента и сочи, че мястото на произшествието е урегулирано. Предвид това съдът приема, че процесното ПТП е настъпило на урегулирано кръстовище при неспазване на сигнализацията на светофарната уредба от страна застрахования при ищеца водача.

Възражението на въззивника, че причина за произшествието е неспазване на правилото на чл. 48 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), според което на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, съдът намира за неоснователно. Това е така, предвид възприетото по – горе, а и при неурегулирано кръстовище в протокола водачите биха отбелязали т. 16 „Идвайки от дясно (на кръстовище)“, което касае именно нарушаване на разпоредбата на чл. 48 ЗДвП. Заявеното от свидетеля Н., че първоначално се е признал за виновен, а впоследствие се е върнал на мястото на произшествието и е установил, че се касае за неурегулирано кръстовище, на което той е бил дясностоящ по време на инцидента, съдът счита, че не съответства нито на съставения на място протокол, нито на показанията на другия свидетел, а и видно от уведомлението за щета в същото има зачерквания касателно страната, от която се е намирал лек автомобил „Тойота“ преди удара. Относно възражението на въззивника, че показанията на свидетеля Н. следва да се кредитират, тъй като не е заинтересован от изхода на делото, следва да се посочи, че макар и да няма пряк интерес от изхода на делото в негов интерес е показанията му да съответстват да вписаното е уведомлението за щета, входирано пред застрахователя – ищец и въз основа на което е получил обезщетение.

Съобразявайки всичко гореизложено въззивният съд намира, че не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ , който е потеглил при разрешен сигнал на светофарната уредба, докато застрахования при ищеца водач не се е съобразил с това, навлизайки в кръстовището, на което е настъпил инцидента.

Ето защо въззивният съд също приема, че не застрахования при ответника водач, а другият участник в ПТП-то е допуснал нарушение на правилата за движение, което напълно съответства на вписаното в двустранно подписания констативен протокол.

Ищецът въззивник не е навел други възражения, поради което и съобразявайки всичко изложено въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за ангажиране регресната отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП определя възнаграждение в размер на 100 евро.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези за които се отхвърлят исковете следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13022 от 03.07.2025 г. по гр.д. №5515/2025 г. по описа на СРС, 56 състав

ОСЪЖДА ЗЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

Позитано №5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро - разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4