Решение № 48 от 25.03.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. П., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100927 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и иск в условията на евентуалност по чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК.

Ищецът - Д. М. П. от гр.П., чрез пълномощника си адв.А.Д. АК-С., твърди в исковата молба, че сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит ** № ***г., по силата на който му била предоставена сумата от 600.00 лева, , за срок от 11 месеца, при годишен лихвен процент от 40.90%, и ГПР в размер на 48.40%. В договора било посочено, че дължимата сума била 727.13лв., като в атзи сума не били включени допълнителни такси „Фаст“ в рразмер на 270.00лв. и „Флекси“ в размер на 330.00лв. Така общо задължение по кредита ставало в размер на 1327.13лв. с месечна вноска от 120.65лв.

Ищецът твърди, че така сключения договор бил недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На първо място таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР. Същите представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъде включен при формирането на ГПР, което не било извършено, тъй като таксите се явявали 100 % от главницата, с което ГПР би нараснал до 148.40 %. А с това би довело до нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК

Ищецът счита, че било налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

А това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно е оскъпяването му по кредита.

Въпреки че в договора изрично било посочено, че изборът и закупуването на този пакет – допълнителни услуги не било задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му било наложено, и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Тези такси се явявали скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което следвало да се включат в ГПР. В случая това не било направено, поради което бил налице неправилно посочен ГПР.

1

На следващо място не било упоменато кои разходи били включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Това поставяло потребителя в неравностойно положение, и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Ищецът посочва още, че в ГПР следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи, и в това била недействителността в случая. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Предвид изложените подробни съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит ** № ***г. сключен между страните, е нищожен на осн. чл.26, ал. 1 , пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В условията на евентуалност ищецът иска от съда да обяви договора за нищожен на осн. чл.26, ал. 1 , пр.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК.

Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което по същество излага доводи за уважаване на предявения от него иск.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът „****“ АООД, гр.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ** № ***г., както и че на ищеца е предоставен кредит в размер на 600.00лв.

Ответникът счита, договора за кредит за валидно сключен поради това, че всички императивни изисквания били спазени.

Процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор била посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора били посочени и условията за усвояване на заемната сума.

В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.40%. Фиксиран бил и уговореният лихвен процент - 40.90 %. В този случай счита, че не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, 2 доколкото, в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Въпреки това, в разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

В чл. 5.2.2 от Общите условия било посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи били неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали, поради което не било налице такова нормативно задължение за кредитора.

Ответната страна излага подробни доводи клаузата за ГПР сама по себе си, не водела до създаване на някакви задължения на потребителя, доколкото в договора били посочени всички параметри по него, и какви били дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Освен това счита, че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не попадала сред законовите основания за недействителност на договора за кредит, и не установявала забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентирала задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договор, които в случая били спазени.

В този смисъл оспорва твърденията на ищецът, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги следвало да бъдели включени в ГПР. Дори и да се приемело за вярно, че размерът на ГПР бил по-висок от законово-допустимия, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Ответната страна излага подробни доводи и за това, че закупените допълнителни услуги не следвало да бъдат включени в ГПР. Дори и да имало неточно посочване на годишния процент на разходите, правото на потребителя на информираност по никакъв начин не било нарушено, поради което не можело да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР

Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът моли съда да отхвърли така предявения главен иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва като неоснователен и предявения евентуален иск, и моли същия да бъде отхвърлен, излагайки подробни доводи и съображения за това. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит „**“ № 4***.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит „**“ № 4***., Общи условия на “****“ ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, страните са сключили договор за кредит за сумата от 600.00лв.

С подписването на договора ищецът се задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване, при ГПР от 48.40 % и годишен лихвен процент от 40.90 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 727.13лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 11 броя вноски, всяка от които възлиза на 66.13лв. При подписването на договора, ищецът закупил и пакет от допълнителни услуги, за които били договорени заплащане на възнаграждение, а именно както следва: възнаграждение за 3 закупена услуга „Фаст, в размер на 270.00лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 330.00лв. Размерът на вноските по закупените допълнителни услуги е 54.55лв., и била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Видно от приложения погасителен план същата е включена в него. Или общото задължение по кредита възлиза на 1327.13лв., което следва да бъде погасено на 11 месечни вноски, всяка в размер на по 120.65лв., като срокът за погасяване е 1 ден на месеца.

Съгласно подписаната от ищеца декларация, която е част от договора за кредит, ищецът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. В тези ОУ са посочени и допълнителните услуги, като в т.15 са посочени допълнителната услуга „Фаст“ , която касае приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ се отнасяла до възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падежа. Подписан е и погасителен план.

Не се спори между страните, а и от представената разписка от 31.07.2024г. се установява, че сумата от 600.00лв. е преведена на ищеца, по Изи пей.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск на прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит „**“ № 4***., сключен между страните, като съдът намира следното:

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит „**“ № 4***. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III - чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения на ВКС.