Определение № 487 от 22.06.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. гр. Добрич, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500341 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба с характер на частна такава от „***“ ЕООД-гр.Балчик срещу решение №***/12.12.2022 г. по гр.д.№*** г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на първоначалното първоинстанционно решение по цитираното дело по реда на чл.250 от ГПК с произнасяне по инцидентен установителен иск „поради липса на предявен иск“.Въпреки че е именуван решение,обжалваният съдебен акт е с характер на определение за оставяне без разглеждане на молбата за допълване на първоначалното първоинстанционно решение по съображения,че същото не е непълно.Според жалбоподателя изводът на първоинстанционния съд,че не е бил надлежно сезиран с инцидентен установителен иск /ИУИ/,за произнасяне по който се е настояло по реда на чл.250 от ГПК,бил неправилен.Предявяването от ищеца на ИУИ в първото по делото открито заседание можело да се извърши и в устна форма съобразно разпоредбата на чл.100 от ГПК.Ако предявяването на иска е нередовно,съдът бил длъжен да го приеме за разглеждане,като по реда на чл.101 от ГПК да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите.Последното не било сторено от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила.Първоинстанционният съд неправилно приел,че молбата за допълване е неоснователна и поради противоречие в изявленията на процесуалния представител на ищеца.Искането според него от една страна имало характеристиките на отрицателен установителен иск,а от друга на иск/възражение за недействителност на договор за продажба на недвижим имот,който не е представен по делото.Последното противоречало на извода,че искане не е предявено.От друга страна съдът не изпълнил задълженията си по чл.143 и чл.145 от ГПК,насочени към изясняване фактическите твърдения на страните,и по чл.146 от ГПК-да изготви доклад по ИУИ и да квалифицира 1 претендираните права.Неправилен бил и изводът,че ИУИ е недопустим,тъй като се засягат с него правата на трето на спора лице,което не е страна по първоначалните искове.Настоява се за отмяна на атакуваното решение с характер на определение в обжалваната му част.

В писмен отговор насрещната страна А. Х. В. и П. С. Щ.,двамата от гр.Балчик,изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакувания акт жалбоподателят „***“ ЕООД-гр.Балчик е уведомен на 05.01.2023 г.

/съобщение на лист 290 от делото на БРС/.Жалбата му е подадена на 18.01.2023 г. в рамките на указания от първоинстанционния съд в обжалвания акт двуседмичен срок за въззивно обжалване,който е изтекъл за страната на 19.01.2023 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-ищец по делото,имащо правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение с характер на преграждащо определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№*** г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.№615/01.06.2021 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени негаторни искове на основание чл.109 от ЗС от „***“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Балчик,ул.“***“ №16 срещу А. Х. В. с ЕГН ********** и П. С. Щ. с ЕГН **********,двамата от гр.Балчик,за осъждане на ответниците да преустановят действията си по препятстване достъпа на „***“ ЕООД до недвижими имоти-собственост на дружеството:185 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик ведно с апартамент с идентификатор ***.2 със застроена площ от 144 кв.м.,разположен на целия втори етаж на двуетажна жилищна сграда,построена в ПИ ***,и 92 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик,ведно с правото на строеж за жилищна сграда с РЗП от 70 кв.м. в същия ПИ,изразяващи се в недопускане на управителя на дружеството да преминава през улица-тупик с площ от около 45 кв.м.,разположена между триетажната сграда в ПИ с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр.Балчик,масивна стена,представляваща южна граница на имот ***,и част от източна стена на имот ***,както и да разрушат изградения зид и да възстановяват входната порта,изградена на източната стена на имот ***,във вида,в който портата е съществувала към 20.04.2020 г.,и да премахнат дървената ограда,поставена в източната част на прохода.

С решение №57/16.06.2022 г. по гр.д.№*** г. на БРС исковете по чл.109 от ЗС са отхвърлени.В едномесечния срок по чл.250 ал.1 от ГПК ищецът по делото „***“ ЕООД е подал молба за допълване на първоначалното решение с произнасяне по предявени от него инцидентни установителни искове,инкорпорирана във въззивна жалба вх.№2519/12.07.2022 г. срещу решение №57/16.06.2022 г.,приложена към в.гр.д.№668/2022 г. на ДОС /решението на БРС е връчено на ищеца по делото на 29.06.2022 г.,а молбата за допълване е подадена на 2

12.07.2022 г./.

По повод молбата по чл.250 ал.1 от ГПК,инкорпорирана във въззивната жалба срещу първоначалното решение на БРС,е постановено обжалваното решение №***/12.12.2022 г. по гр.д.№*** г. на БРС,атакувано в частта,с която е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на първоначалното първоинстанционно решение с произнасяне по ИУИ.Съдът е приел,че решението му не е непълно и не подлежи на допълване,при който извод молбата по чл.250 ал.1 от ГПК се преценява като недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане.В този смисъл атакуваното решение има характер на такова преграждащо определение при непрецизно оформен диспозитив за оставяне на молбата без уважение поради липса на предявен ИУИ.

И според въззивния съд ищцовото дружество не е предявило надлежно ИУИ.В първото по делото открито съдебно заседание на 06.10.2021 г. пред БРС ищецът „***“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.С. К. е отправил в устна форма искане,квалифицирано от него като такова по чл.212 от ГПК,съдът да постанови решение,с което да признае за установено между страните,че ответниците А. Х. В. и П. С. Щ. не притежават право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик,съседен на поземлен имот с идентификатор ***,в който ищцовото дружество има права.Изложени са съображения,че този въпрос е преюдициален на исковете по чл.109 от ЗС и от значение за произнасянето по последните.Първоинстанционният съд е заявил в посоченото съдебно заседание,че по „направеното искане от страна на ищеца по чл.212 от ГПК ще се произнесе при постановяване на своя съдебен акт“.Последното изявление има характер на определение за приемане за разглеждане на предявени от ищеца в устна форма инцидентни установителни искове.

Предявяването на ИУИ от ищеца не е съобразено с процесуалните правила.Действително според разпоредбата на чл.100 от ГПК процесуалните действия в съдебно заседание се извършват устно,но това правило е неотносимо към предявяването на ИУИ,което се подчинява на общите правила за предявяване на иск-с искова молба /чл.125 от ГПК/,която следва да отговаря на изискванията за редовност по чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК /следва да са посочени страните по исковете-ищец и ответник;цена на исковете;изложение на обстоятелствата,на които се основават;петитум;да е приложен документ за внесена държавна такса и пр./.Според разпоредбата на чл.125 от ГПК искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда.В случая искова молба не е подадена от ищеца „***“ ЕООД в срока по чл.212 от ГПК-в рамките на първото по делото открито съдебно заседание.За да се приеме,че е налице надлежно предявяване на инциденти установителни искове,е следвало това да бъде сторено по посочените правила.Едва ако такава искова молба бе депозирана в първото заседание,но е нередовна,тогава би възникнало задължение за първоинстанционния съд да извърши проверката по чл.129 ал.1 от ГПК и да укаже на ищеца по реда на чл.129 ал.2 от ГПК необходимостта в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности на същата.В случая доколкото в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд искова молба не е постъпила,то по аргумент от разпоредбата 3 на чл.125 от ГПК в това заседание ИУИ не са предявени,поради което за районния съд не е възникнало задължение да проведе проверката за редовност и процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК.Предявяването на искове не в задължителната форма на искова молба е равнозначно на липса на предявени искове.Определението на районния съд за приемане на ИУИ за разглеждане е без процесуално значение,защото същият не е бил надлежно сезиран с такива искове,респ. не е имало искове,подлежащи на приемане.

При това положение изводът на първоинстанционния съд,че не дължи допълване на първоначалното си решение по спора поради липса на предявени ИУИ е правилен,а атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден.

Следва да се отбележи,че ищецът по делото „***“ ЕООД не е с ощетени права,тъй като съдът дължи разглеждане на доводите му относно правата на ответниците в ПИ с идентификатор ***,ако са с преюдициално значение за исковете по чл.109 от ЗС,в мотивите на решението си по същество на спора.Ако първоинстанционният съд е пропуснал да ги обсъди,този пропуск подлежи на саниране от въззивния съд при произнасянето му по въззивната жалба на ищеца срещу първоначалното решение по делото.Освен това за ищеца съществува и възможността,ако настоява за произнасяне по въведения спорен въпрос с ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение,да предяви исковете в отделно исково производство.

Страните не са претендирали присъждане на разноски за производството в настоящата инстанция и отговорността за такива не подлежи на разпределяне.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №***/12.12.2022 г. по гр.д.№*** г. на Балчишкия районен съд в частта,имаща характер на определение за оставяне без разглеждане на молба по чл.250 ал.1 от ГПК за допълване на решение по съображения,че същото не е непълно,с която е оставено без уважение искането на „***“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Балчик,ул.“***“ №16 за допълване на решение №57/16.06.2022 г. по гр.д.

№*** г. на БРС по реда на чл.250 от ГПК с произнасяне по предявени от горното дружество инцидентни установителни искове „поради липса на предявен иск“.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5