Определение № 1265 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20248002901454 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ХЕЛАС ХЕМ” АД против решение № 75/28.02.2024г. по в.т.д. № 546/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, с което след отмяна на решение № 95/14.07.2023г. по т.д. № 25/2023г. на Окръжен съдПазарджик е отхвърлен искът му срещу „Кристина“ ООД за сумата от 30 092, 65 евро главница, представляваща обезщетение за причинени вреди за цялостна липса на товар по чл.17, т.1 вр. чл.23 от Конвенцията за договора на международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, както и сумата от 1994 евро - обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.27, т.1 ст Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ върху главницата в размер на 30 092, 65 евро, в размер на 5 процента лихва годишно, считано от датата на рекламацията /претенцията/ 25.09.2021г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.02.2023г. до окончателното плащане.

Касаторът атакува въззивното решение като необосновано, неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК/ и материалния закон /Конвенцията CMR/. Намира за противоречиви мотивите на апелативния състав относно характеристиките на процесната заявка като доказателство за възложен от възложителя и приет от страна превозвача договор за превоз. В тази връзка цитира решение № 135/05.10.2011г. по т.д.№ 1103/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС. Въз основа на анализ на заявката, получена от ответното дружество, намира за установено, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с точно посочване на място на товарене, място на разтоварване, дата на товарене, и другите условия по превозния договор. Посоченото обстоятелство се установявало и от приложените към исковата молба електронни съобщения по водената кореспонденция между страните по повод на сключения между тях договор за международен превоз на товари, а не договор за спедиция. В този смисъл се позовава и на събраните по делото свидетелски показания. Също 1 така намира за неправилни изводите на въззивния съд относно значението на приложената по делото международна товарителница. Безспорно било установено по делото, че ответното дружество е превъзложило извършването на превоза на друг превозвач.

Твърденията на ответника, чиято била тежеста да докаже спедиционното правотношение, останали недоказани. По делото не била представена заявка от страна на „Кристина“ ООД до другия търговец „Симперто“ ЕООД за възлагане на превоза на стоки, така както е възложен на ответника, поради което и изводите на въззивния съд, с които се приело, че последният е действал повече като спедитор и по - малко като превозвач, били неправилни и необосновани. Неправилни били изводите на съда и относно значението на приложеното по делото и влязло в сила решение по т.д. № 285/2021г на ОС - Бургас. Същите противоречали на съдържанието на цитираното решение и смисъла на направеното изявление на процесуания представител на „Кристина“ ООД в съдебно заседание в ОС - Бургас.

Ответникът по жалбата и по делото, „КРИСТИНА 2008" ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендират се направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Делото е образувано пред Окръжен съд - Пазарджик по искова молба на „Хелас Хем“ АД срещу „Кристина 2008“ ООД с правно основание чл.17, ал.1, вр. чл.23, вр. чл.27, вр. чл.34 от Конвенцията CMR за осъждане на ответното дружество „Кристина 2008“ ООД да заплати обезщетение в размер а 30 092, 65 евро, представляващо стойността по фактура на погиналата стока по договор за международен превоз от 16.09.2020г. Италия —България, както и иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1994 евро - обезщетение за забавеното изпълнение за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро, на основание чл.27 от Конвенцията, считано от датата на рекламацията/претенцията/ 17.09.2021 и до датата на завеждане на иска.

С решение № 185/28.07.2022г. по т.д. № 285/2021г., влязло в сила на 12.10.2022г., поправено с решение № 203/12.09.2022г., влязло в сила на 12.10.2022г., постановено при участието на „Кристина 2008“ ООД, в качеството му на трето лице - помагач на страната на „Хелас Хем“ АД, Окръжен съд -Бургас приел за основателни предявените от „Хелас Хем“ АД срещу “Симперто“ ООД искове по договор за международен превоз на товари от 16.09.2020г. Италия-България за основателни и осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество претендираните суми, а именно: 30 092, 65 евро - обезщетение за вреди за цялостна липса на товар, както и сумата от 1003 евро - обезщетение за забавено изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до окончателното плащане. До настоящия момент „Симперто“ ООД не е заплатило сумите, за които е осъдено 2 с решението, поради което за „Хелас Хем“ АД се породил правния интерес от завеждането на настоящия иск.

По делото е представена заявка за международен транспорт, с която въз основа на референция за товарене 0020015634 ищцовото дружество „Хелас Хем“ АД е възложило на „Кристина 2008“ ООД извършването на транспорт от транспортен пункт Unigra Sri на територията на Република Италия до разтоварен пункт на Хелас Хем, находящ се в гр.Пловдив на територията на Република България с предмет сладкарски материали с общо бруто тегло не повече от 21 500кг. в 28 европалета и дата на товарене 21.09.2020г.

Приложена е международна CMR товарителница, екземпляр за превозвача, в графа 16 на която като превозвач е посочено дружеството „Симперто“ ООД, като изпращач в графа 1 Унигра СПА и като получател на стоката 21 181, 924 кг. бруто сладкарски изделия в графа 2 е посочено „Хелас Хем“ АД. Превозът се осъществява с товарен автомобил рег. №А 5591 МХ и полуремарке с рег. № С 0689 ЕК.

Съдът е приел, че приложимата правната уредба на договора за международен автомобилен превоз на стоки, която се съдържа в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Приел е, че съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, като съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение.

Издадена е фактура № 2342004028 от 21.09.2020г. от Унигра Сри за продажба на „Хелас Хем“ АД на 21 181, 9324 кг. бруто сладкарски изделия на стойност 30 092, 65 евро.

По делото е прието удостоверение от РПУ Славонски брод към МВР на Република Хърватия, съгласно което на 24.09.2020г. в 0, 23 ч. полицейските служители са получили сигнал от Център 112, че в гр. Славонски брод, на южното платно на автомагистрала АЗ е избухнал пожар на товарен автомобил с български регистрационен номер и след извършено разследване криминалистите са установили, че на същата дата, около 0, 20 часа на автомагистрала АЗ Брегана- Липовац, в близост до Славонски брод по време на движение е настъпило самозапалване на товарен автомобил MAN TGA 18430 BLS, произведен през 2006г., рег. № А5591МХ и полуремарке с рег.№ С0689ЕК управляван от Янчо Ив. Михалев собственост на „Симперто“ ООД. По повод настъпилата тотална загуба на превозвания товар ищецът на 25.09.2020г. е предявил до „Симперто“ извънсъдебна претенция за заплащане на продажната цена по фактура 2342004028 от 21.09.2020г., както и е декларирал, че за погиналата стока не е сключвал допълнителни карго застраховки.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за установено, че ищецът по международния договор за търговска продажба е изпълнил своето основно договорно задължение като купувач да заплати цената на стоките на продавача, както и, че стоката е предадена на ответното дружество- превозвач, поради което ищецът е придобил правото на собственост върху стоките с тяхното предаване от продавача и изпращач по товарителницата на превозвача. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, въведени с отговора на исковата молба, че ответното дружество 3 не е превозвач по процесния договор, тъй като характерът на правоотношенията не следва от фактически извършените от страните действия, а от постигнатото помежду им съгласие относно съдържанието на насрещните престации. В мотивната си част е изложил, че договорите за спедиция и превоз се различават именно по съдържанието на престацията на изпълнителя, която в единият случай се изразява в организирането и сключването на договор за превоз от името на спедитора, но за сметка на възложителя и срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, наред с разноските по превоза, докато при договора за превоз задължението на изпълнителя е за резултата - транспортирането на конкретен товар по определен маршрут и предаването му на получателя. Счел е, че в случая от представената заявка - договор от 16.09.2020г., изходяща от ищеца и адресирана до „Кристина-2008“ ООД се установява, че е възложено именно извършването на транспорт, чрез израза "моля да бъде извършен международен транспорт на стоки", като са посочени време и място на натоварване и получаване, вида на товара, както и размера на превозното възнаграждение /навло/. Заявката - договор е подписана от ищеца, а от разменената електронна кореспонденция е установил, че съдържанието й и документът са изготвени и предложени от ответника „Кристина-2008“ООД. Заключил е, че никоя от уговорките в този договор не дава основание за тълкуването му в смисъл, че е възложено сключването на договор от името на „Кристина-2008“ ООД и заплащане на спедиционно възнаграждение, нито разходи за други услуги, присъщи на спедиционния договор /арг. чл.361, ал.2 вр. чл.356, ал.2 ТЗ/, а не на превозно такова. Съответно ответникът "Кристина-2008“ ООД се явява превозвач, извършващ превоза изцяло с участието на друг превозвач.

При горните мотиви е намерил за основателен предявеният иск за главница и предвид основателността на главната претенция и отправената от ищеца писмена рекламация на 25.09.2021г. е намерил за основателна и претенцията за лихва за забава, включително законната лихва от завеждане на иска.

Апелативният състав е отменил първоинстанционното. Посочил е, че спорният въпрос правоотношения се свежда до установяване качеството на ответното дружество „Кристина 2008“ ООД, в създадените между страните отношения, а именно - това качество съответства ли на фигурата на превозвач по смисъла на чл.17 от Конвенцията, по конкретно възникналото правоотношение обективира ли фигурата на „последователни пътни превозвачи“ по смисъла на чл.34 от Конвенцията, в която последователност ответното дружество да има качеството на „първи превозвач“, за да се ангажира неговата отговорност, произтичаща от чл.17, във вр. с чл.34 от Конвенцията.

За да отмени първоинстанционното осъдително решение и да отхвърли предявените обективно съединени искове, решаващият състав е достигнал до извода, че между ищеца и ответника не са възникнали правоотношения на плоскостта на договор за международен автомобилен превоз. В мотивната си част е изложил, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява само наличието на трайни търговски отношения между страните, включително и такива, произтичащи от международен автомобилен превоз, но не установява възникването именно на такъв вид правоотношение в процесния случай.