Решение № 57 от 22.07.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Костинброд, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200365 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. В. Р., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен представител – адвокат Б. В., против Наказателно постановление № 22-0286000132 от 10.08.2022 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Костинброд, с което на основание разпоредбите на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП. Оспорва отразеното в АУАН и НП като твърди, че служителите на МВР не са имали възможност да видят автомобила, управляван от жалбоподателя от мястото, на което са се намирали предвид денивелацията на терена. Твърди, че в участъка, където е извършил изпреварването маркировката е разрешавала това.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен не се явява. Представлява се от посочения представител, който поддържа жалбата. По искане на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетел при довеждане.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР Костинброд, редовно уведомена, не изпраща представител. Писмено, от упълномощен представител е постъпило становище от упълномощен юрисконсулт, който изразява становище по същество и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в 1 законоустановения 14-дневен срок. НП е връчено на жалбоподателя на 28.09.2022 г. /видно от картон на НП – извадка от електронна система/, докато жалбата е подадена но поща до ОД на МВР С. на 12.10.2022 г., което е видно от пощенското клеймо, тоест в цитиранията погоре срок, а е без значение, че е заведена на 13.10.2022 г. в деловодство на ОД МВР С..

По същество е основателна.

Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП/, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 596603, съставен срещу жалбоподателя на 01.04.2022 г., за това, че на същата дата в 17.32 часа в община Годеч, на път втори клас № 81, в района на 47+300 км. в посока от гр. С. към гр. М. управлява лек автомобил „Т.А.с“ с рег. № ******* предприема маневра изпреварване като не съобразява поведението си с пътна маркировка „М1“.

В АУАН е описано словесно и цифрово нарушението като: „При изпреварване на съобразява поведението си с пътна маркировка.“ Квалифицирано е като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис и обозначена дата – 01.04.2022 г., като и отбелязано до подписа и в бланката „Имам възражения“.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд се разпитан като свидетел актосъставителя – Д. Г., както и доведения от жалбоподателя /допуснат е един/ свидетел Асен А..

От разпита на свидетеля Г. не се установиха никакви относими по случая факти.

Свидетеля няма спомени за съставения АУАН и след предявяването му за запознаване.

Свидетеля А. посочва, че е бил в автомобила, управляван от жалбоподателя на 01.04.2022 г., като са пътували от гр. С. към гр. М.. Свидетеля посочва, че е имало изпреварване на камион, но това се е случило на място, където маркировката е бира прекъсната линия, тоест разрешено е пресичането на осевата линия. Според свидетеля управлявания от жалбоподателя автомобил се е движил по прав участък с денивелация – изкачване на жалбоподателя, при което служителите на МВР не са имали възможност да видят началото на маркировката, забраняваща пресичането й, съответно и изпреварването.

Свидетелят посочва, че изпреварването е на място, където маркировката е била прекъсната.

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. А. що се отнася до маркировката, която е била налице на конкретното място, където е направено изпреварването на камиона от страна на автомобила, управляван от жалбоподателя, доколкото свидетеля може да има впечатления, че маркировката не е била непрекъсната линия, но както и в жалбата 2 основното възражение на жалбоподателя, в каквато насока са и показанията на свидетеля е за невъзможността на полицейските служители да видят точната маркировка на мястото, на което е било извършено изпреварването.

Съдът намира, че свидетелят А. неправилно определя маркировката на мястото на което е извършено изпреварването като незабраняваща такава маневра, поради което не се доверява на тази негова преценка за липса на нарушение.

Основание за този извод е изисканата и представена справка от АПИ схема за организацията на движението в района на 47 + 300 км. /л.27/, видно от която правият участък започва от 40+70 км. в посоката на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, като и преди този участък на 500 метра и след него на около 200 метра пътната маркировка е от тима М1, тоест е забранено застъпване и пресичане – чл. 63, ал. 2, т.

1 от ППЗДвП.

При наличните доказателства за извършено изпреварване от страна на жалбоподателя в конкретния район, установени от приложения АУАН, както и от показанията на св. А., организацията на движението в района показва, че на правия участък от пътя преди 47+300км. няма участък, в който е разрешено изпреварването по линия на забраните, наложени с надлъжната пътна маркировка.

Прекъсването на маркировка М1 в участък от 47+95км. до 47+120 км. е предназначено за намиращите се в този участък кръстовища и не представлява маркировка разрешаваща изпреварването, тъй като в района на кръстовище е забранено изпреварването – чл. 43, т. 2 от ЗДвП, като предвид дължината на този участък от 35 метра без съмнение не е достатъчен за извършване на изпреварването само в него, а е осъществено и в участъка с цитираната маркировка, забраняваща извършване на пресичане, съответон и осъществяване на изпреварване при характеристиките на пътя в участъка – двупосочно движение, с по една лента за движение в посока, очертани с надлъжна маркировка.

Фактическите обстоятелства съдът приема за установени частично от разпита на св.

А. и приложените писмени доказателства.

От правна страна съдът намира, че както съставянето на АУН, така и издаването на обжалваното НП се извършени от материални компетентни за това лица предвид приложената заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а така също са посочени и лицата, имащи право да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

Няма нередовност и предвид извършване на нарушението на територията на Община Годеч, а издаване на НП от началник РУ Костинброд, съответно и участието на тази въззиваема страна в производството пред съда, след като в периода от 27.05.2022 г. до 01.02.2024 г. РУ Годеч закрито и е представлявало участък на РУ Костинброд. На посочените дати са издадени заповедите на Министъра на вътрешните работи съответно за 3 закриване и откриване на РУ Годеч.

По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, след като от негова страна е предприето изпреварване в участък, в който било забранено извършването на такава маневра, при установяване на забраната от надлъжната пътна маркировка М1.

Поради това следва да се потвърди обжалваното НП.

Предвид изхода от делото и основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, като съдът намира, че това искане следва да бъде уважено в рамките на предвидения минимума от 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0286-000132 от 10.08.2022 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Костинброд, с което на В. В. Р., ЕГН **********, на основание на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева.

ОСЪЖДА В. В. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски.

Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя чрез упълномощения представител и въззиваемата страна

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

4