Решение № 2269 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505627 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15644 от 14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 65734/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-и състав, е признато за установено по предявения от етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. ****, чрез управителя „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, срещу А. П. Т. иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС, че А. П.

Т., дължи да заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. ****, сумата в общ размер на 33,04 лева, представляваща сбор от дължими суми за такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 3,00 лева за месец февруари 2021 г. и в размер на 3,00 лева за месец март 2021 г., допълнителната месечна вноска в размер на 11,45 лева за месец юли 2021 г. поради недостиг в касата на етажната собственост, месечната вноска за поддръжка, управление и ремонт в размер на 15,59 лева за месец юли 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над присъдената до пълния претендиран размер от 530,04 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46834 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.

Със същото решение А. П. Т. е осъден да заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. ****, чрез управителя „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 74,85 лева, представляваща сторени разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково и заповедното производство, съобразно уважената част от исковата претенция.

С решението етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. ****, чрез управителя „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, са осъдени да заплатят на А. П. Т. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 468,83 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното 1 исково производство, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е депозираната въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил посочения по делото протокол от общо събрание на етажната собственост, проведено на 27.11.2019 г., на което е взето решение да се събират допълнителни месечни вноски за необходим ремонт на щранговете от месец април 2020 г. до вземане на решението от следващото общо събрание за отпадането им. Посочва, че представеното по делото приложение към протокола от общото събрание на етажната собственост, проведено на 24.09.2020 г., отразява разпределението на разходите за ремонт на щрангове между етажните собственици въз основа на приетата оферта, което разпределение е извършено съобразно притежаваните от всеки идеални части. Касателно ремонта на асансьорните уредби, сочи, че са приети решения от общото събрание на етажната собственост от 24.09.2020 г., в чиято т.1.4 е прието решение разходите да се разпределят допълнително между собствениците съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части посредством 6 равни месечни вноски и считано от 01.10.2020 г., а на проведеното на 05.11.2020 г. общо събрание е взето решение за възлагането на ремонта на „Ди Ви Елевейтър“ ЕООД. Акцентира, че представеният по делото протокол от общо събрание на етажните собственици от 05.11.2020 г. не е анализирано от първоинстанционния съд. Излага съображения, че по делото се установява наличието на материалноправните предпоставки, които обуславят основателността на предявения иск. Акцентира, че при наличието на окончателни и неоспорени решения на общото събрание на етажната собственост, отразени в представените протоколи и техните приложения, е извън правомощията на съда да изследва подобни въпроси. С оглед дългогодишните отношения между етажната собственост и професионалния домоуправител счита, че представената от последния информация касателно дължимите суми е пълна и установява дължимостта на претендираните суми. Счита, че реалното осъществяване на ремонт на покрива не е елемент от правопораждащия фактически състав на спорното вземане. Намира, че дори и ремонтите да не са били изобщо осъществени, какъвто не е процесният случай, това нямаше да има за ефект отпадането на дължимостта на вноските за тях. Посочва, че позоваването на разпоредбата на чл. 48, ал. 5 ЗУЕС е да обоснове извода си за недължимост на претендираните от доверителите суми за ремонти, доколкото последната се прилагала единствено в хипотезата на вече генерирана наличност в касата на етажната собственост.

Сочи, че в процесния случай стойността на ремонтите е подлежала на предварително акумулиране чрез извършването на вноски от етажните собственици, подобна наличност не е била на разположение на етажната собственост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Подкрепя извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват данни за реално осъществяване на процесните ремонти. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозирана и насрещна въззивна жалба срещу решението в неговата установителна част с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Посочва, че договора за административни услуги и счетоводно обслужване е уредено задължение на изпълнителя, т.е. професионалния домоуправител да събира месечните такси. Сочи, че професионалният домоуправител неоправдано не е приел предложеното му от ответника и не е дал необходимото съдействие. Моли съда да отмени решението в установителната му част и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в тази част.

Въззивната жалба и насрещната жалба са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страните, чрез техните процесуални представители, с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата 2 държавна такса, поради което жалбите са допустими.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 48 ЗУЕС.

Основателността на така предявените искове се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1/ ответникът е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост; 2/ на етажната собственост на сградата се дължат суми за извършен ремонт на асансьора и щранговете, определени на основание валидно взето решение на общото събрание на етажната собстветност, както и размерът на частта от разходите, дължима от ответника. По арг. чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на сочените предпоставки е на ищеца.

По делото не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент № 8 от в процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ж.к. ****, както и че е собственик на 1,09% идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални части.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" от ЗУЕС, общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗУЕС общото събрание може да възложи на управителя да взема решения за извършването на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане. Съгласно чл. 48, ал. 5 и чл. 49, ал. 1 ЗУЕС в случаите на неотложен ремонт или на необходим ремонт, решението за извършването на разходите може да се вземе самостоятелно от управителя. Съгласно легалната дефиниция в пар. 1, т. 9 ЗУЕС неотложни са ремонтите, свързани с предотвратяване разрушаването на сградата или на нейни конструктивни елементи или инсталации, както и за отстраняване на повреди, които застрашават здравето и живота на хората, околната среда или други сгради. За разлика от неотложен ремонт необходимият ремонт е този, при който без да е застрашена сигурността на сградата или хора, той е необходим за привеждане на сградата и инсталации в нея в съответствие с техническите изисквания или за отстраняване на пречки или неудобства при използването на сградата или на обектите в нея. Разходите за необходимите ремонти могат да се направят незабавно по решение на управителя, но впоследствие трябва да се одобрят от общото събрание (чл. 48, ал. 5 ЗУЕС), като това не е необходимо за разходите за неотложни ремонти, за които управителят само се отчита впоследствие пред общото събрание (чл. 49, ал. 1 ЗУЕС). Дори и при неотложен ремонт обаче разходите могат да се извършат по решение на управителя само ако за това има заделени суми във фонд "Ремонт и обновяване" на етажната собственост. В противен случай е необходимо отново решение на общото събрание или при липса на такова издаване на заповед от кмета на общината (чл. 49 ЗУЕС).

В контекста на изложеното се налага изводът, че за да възникне вземане на етажната собственост спрямо определен етажен собственик за заплащане на вноска за ремонт на общите части, е необходимо да е налице взето решение на общото събрание по посочения ред и за извършване на съответния ремонт, определяне на стойността му и разпределяне на разходите за ремонта измежду етажните собственици, респ. да е налице 3 решение на общото събрание, с което да се одобрят вече извършени разходи за извършване на необходим ремонт.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че сумата за ремонт на асансьорни уредби е недоказана по размер, доколкото не е ясно какъв е общият разход, както и какво е задължението на всеки собственик на индивидуален обект. В конкретния случай по делото е приет Протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 24.09.2020 г., на което във връзка с асансьорните уредби са взети следните решения: 1.1. да се извършат необходимите ремонти на асансьорните уредби; 1.2.