Решение № 1317 от 06.07.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№

1317 гр. Пловдив, 06.07.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1486 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Х.Х.М.Н., ЛНЧ: **********, гражданин на Сирия, с посочен адрес: ***, срещу Решение № 3807/13.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините той да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Изложено е несъгласие с приетото от административния орган, че Турция е трета сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в Турция, като не са изложени доводи защо счита това за възможно. Изтъква се, че Турция не отговаря на определението по пар. 1, т.9, б."б", б."г" и б."д" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", а именно: липсвали данни жалбоподателят да е защитен от връщане на територията на Сирия, да има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по-малко били налице достатъчно основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде допуснат до територията на Турция. Направено е позоваване на пар.1, т.9, б."г" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", като според жалбоподателя, за да се приеме, че Турция е трета сигурна държава спрямо него, в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Твърди се, че Турция е страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г. към същата, но с географско ограничение при присъединяването си. Изтъква се още, че принципът "забрана за връщане" (non-refoulement) е основополагащ относно закрилата на бежанците. Посочва се, че Турция не отговоря реално на изискването в пар.1, т.9, б."б" от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", защото принудително изселва от собствената си територия сирийски граждани, за да ги засели Сирия. Направено е позоваване на статия, публикувана в Дойче веле и на доклад на неправителствена организация Амнести Интернешънъл с отправени критики към Турция, като се сочи, че спрямо сирийските бежанци в Турция не съществува защита от принудително връщане на територията на Сирия. Твърди се формален подход на ответния орган при анализа на ситуацията в Турция, като е посочено, че в практиката си ЕСПЧ многократно обръща внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая Турция, като съдът е разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. Според жалбоподателя в оспореното решение липсвали каквито и да е мотиви, че Турция би го приела обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа така депозираната жалба. Подробни съображения са изложени в представено от адв. С. писмено становище.

Ответникът –Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез ст. юриск. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

За допустимостта:

Решението е връчено на жалбоподателя на 23.05.2022г., за което в самото решение е направено нарочно отбелязване (лист 15), а жалбата е подадена чрез органа на 03.06.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

С молба, подадена чрез СДНВЧ - Любимец, към Дирекция

"Миграция" МВР под вх. № 105450-4484/09.09.2021г. (лист 76) и молба, подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. № 2800/17.09.2021г. (лист 75), заведени в ДАБ под рег. № УП-18638/17.09.2021г., М. Х.Х.М.Н. гражданин на Сирия е поискал закрила от Република България.

С Решение № 4076/16.09.2021г. (лист 63) и Решение № 4497/08.11.2021г. (лист 52) М.Н. е настанен в РПЦ - гр.Харманли.

Жалбоподателят е бил регистриран чрез попълване на

Регистрационен лист рег. №

УП- 18638/17.09.2021 г. като М. Х.Х.М.Н., гражданин на Сирия, роден на ***г. в Сирия, гр.Халеб, с постоянен адрес в Сирия, гр.Халеб, етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит, професия – програмист, с висше образование, неженен, без документи за самоличност и без други документи. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: майка, баща, четирима братя и четири сестри. На М.Н. е издадена регистрационна карта на чужденец (лист 58).

На жалбоподателя са връчени на арабски език Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и Указания относно компетентен орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България, за което същият е положил подписа си на 16.09.2021г. (лист 72 и лист 69 гръб). Жалбоподателят е подписал и Допълнение към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (лист 67).

С Покана рег.№ УП-18638/17.09.2021г. (лист 62), М. Х.Х.М.Н. е уведомен, чрез преводач, че на 29.09.2021г. с него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за последиците от неявяването.

С Писмо рег. № УП-18638/21.09.2021 г.(лист 57), Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата от М. Х.Х.М.Н. молба за закрила. В писмо с рег. № М-12545/19.10.2021 г. (рег. № УП-18638/26.10.2021 г. в ДАБ при МС) от Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Видно от докладна записка на мл.експерт в РПЦ - Харманли (лист 50), насроченото за 29.09.2021г. интервю не е проведено с жалбоподателя поради ангажираност на преводачите от арабски и кюрдски език. С Покана рег.№ УП-18638/29.12.2021г. (лист 49), М.

Х.Х.М.Н. е уведомен, чрез преводач, че на 30.12.2021г. с него ще бъде проведено интервю. В проведеното на посочената дата интервю на основание М. Х.Х.М.Н. *** и е живял там до едногодишна възраст, а след това се преместили в град Хасака, където има крепост Тел Сукара - планината Абулазиз. Посочил е, че има само сирийско гражданство, като в Сирия се издава лична карта, паспорт, но ги изгубил по пътя. Декларирал е, че родителите, братята и сестрите му са в Сирия.

М.Н. е посочил, че през месец ноември или декември 2017г. е напуснал Сирия нелегално и отишъл в Турция, в град Орфа. Изложил е още, че работил в областта на информатиката в град Истанбул, Анталия от 2019-2020г., като работил вкъщи за различни фирми - каквото му поръчат. Декларирал е, че през месец август 2021г. влязъл в България нелегално през зелена граница и бил задържан в Пловдив, като други държави не бил посещавал. Само в България бил подал молба за закрила.

Посочил е, че имал издаден кимлик от турските власти, но го изгубил заедно с другите документи, като влизал в България. Като причини да напусне Сирия е посочил, че трябвало да отбие задължителна военна служба, но не искал да служи и отлагал докато учил. Подал документи да следва магистратура, но му били отказали и решил да напусне. Имал военна книжка, в която пишело, че през месец февруари 2017г. трябвало да се яви за да отбие военната си служба. По отношение на обстановката в района на град Хасака преди да напусне е посочил, че имало размирици между кюрди и официална власт кой да контролира града. Декларирал е, че не е членувал в партии нито в Сирия, нито в Турция, както и че не е бил арестуван никъде, не е бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Н. е посочил, че е имал проблем с официалните власти в Сирия само за това, че трябвало да отбие военната си служба, а с властите в Турция нямал проблем.

Изрично е посочил, че не е бил изтезаван и не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради принадлежността към етническата група на арабите, нито заради изповядваната от него религия мюсюлманин - сунит. Изрично е посочил, че е изложил всички причини поради които е напуснал страната си. По отношение на Турция е посочил, че последната година чувствал, че там не обичат много сирийците, не ги пускат легално на свободния трудов пазар, а при работа нелегално ти плащат 30% от това, което си изработил, като последния път, когато работил не му платили и не могъл да се оплаче никъде, поради което напуснал Турция. Посочва още, че в Турция, когато му се налагало да ходи на лекар, е ходил на частно и си е плащал, както и че е живеел под наем. Н. е посочил, че ако свърши войната в Сирия, би се върнал там.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган (лист 16), с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 3807/13.05.2022 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х.Х.М.Н., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 23.05.2022 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че за М. Х.Х.М.Н. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като в така представената бежанска история не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 ал.1 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване". Изтъкнато е, че Н. не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в страните където е пребивавал през последните четири години - Турция. Напуснал е Сирия през 2017 година за Турция, заради нежеланието си да отбие задължителната военна служба и неспокойната обстановка в резултат на продължаващата война, а причините, които е изтъкнал за напускането си на Турция са лични и икономически. По отношение на нежеланието на М.Н. да служи в редовете на армията ответният орган се е позовал на глава V, буква „В" от „Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, където е посочено, че „Независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията." Ответният орган е подчертал, че в разказа на кандидата не се твърди спрямо него да са били предприети реални действия на преследване от страна на официалните власти или армията във връзка с отбиване на военната му служба, както и че за периода месец февруари -месец ноември 2017 г. той не е заявил за нито едно целенасочено действие от страна на армията или властите, което да се определи като преследване с цел да служи в армията. Направен е извод, че кандидатът за закрила не е подложен на преследване в страната си по произход с цел да отбие военната си служба. Според мотивите на оспореното решение последните четири години от живота си М.Н. е живял легално в Турция, където е получил работа по специалността си и е имал достъп до пазара на труда и до медицинска помощ, като е водил приличен начин на живот без страх от нападения, заплахи или преследване. Изтъкнато е, че кандидатът за закрила е заявил, че е напуснал Турция, заради недоброто заплащане. Така е направен извод, че кандидатът за закрила е напуснал Турция единствено и само по лични причини - в търсене на по-добър живот. Изрично е посочено, че М.Н. не изтъква никакви лични опасения от преследване нито в страната си на произход - Сирия, нито в държавата Турция, където е живял последните четири години. Според ответния орган, твърденията на кандидата не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова, като не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Турция. В мотивите на оспореното решение е описано положението на сирийските бежанци в Турция, като е направено позоваване на справка с входящ №

Разпечатката съдържа 32 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b43f1219-32f3-426e-9aaa-291ab0914b07