Решение № 114 от 20.09.2022, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е № 114/20.9.2022 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА

СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА

2.СТОЯН

ВЪЛЧЕВ при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитър Люцканов, разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 121 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред

Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.А.А. от гр.*, чрез адв.Ж.Д.Т.-А. *** за проверка на Решение №129/28.06.2022 г. постановено по анд № 20222330200416 по описа на Районен съд-Ямбол за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №********** от 29.04.2022 г., издадено от Директора на РДГ Сливен, с което на П. А.А. от гр.Ямбол за нарушение на чл.108, ал.2 от ЗГ, вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2021 г. за контрола и опазването на горските територии , вр. чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и е осъден П.А.А. от гр.* да заплати на РДГ-Сливен сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалните и материални правила и норми, при непълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което се претендира за отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебно заседание за касатора се явява адв. Т.-А., която подържа жалбата и направените искания, както и в полза на представляваното от нея лице да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар от първа инстанция.

За ответника по касация се явява гл.юрисконсулт Д., която претендира да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор делото е било изяснено при приета от съда правилно установена фактическа обстановка, в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от материалноправна гледна точка извършено нарушение е доказано, респективно санкционната норма е правилно приложена, както и определеното във вид и размер наказание, поради което следва да се остави в сила решението.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №129/28.06.2022 г. по анд № 20222330200416/2022 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №********** от 29.04.2022 г., издадено от Директора на РДГ Сливен, с което на П.А.А. от гр.* за нарушение на чл.108, ал.2 от ЗГ, вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2021 г. за контрола и опазването на горските територии , вр. чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и е осъден П.А.А. от гр.* да заплати на РДГ-Сливен сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си въззивната инстанция от процесуална страна съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя, както и че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Според съдът жалбоподателя в качеството му на лице упражняващо лесовъдска практика по чл.108, ал.2 от ЗГ не е изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му за недопускане на нарушения по ЗГ в резултат, на което са били отсечени 12 броя немаркирани за сеч дървета от ясен, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева, като административното наказание глоба е определено в минималния размер, предвиден в чл.257, ал.1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция, а предвид вида и характера на допуснато нарушение в конкретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Районен съд-Ямбол, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В случая безрезервно е установено допуснатото нарушение на визираните в наказателното постановление разпоредби, в която насока районния съд подробно се е аргументирал и е обсъдил детайлно доводите на касатора и отражението им върху законосъобразността на оспореното наказателно постановление, за което правилно е приел, че не е налице нарушаване правото на защита и основание за отмяна, които мотиви се възприемат от касационния състав.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В тази връзка районният съд изрично се е аргументирал, че задължението на касатора по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии е възникнало от момента на издаване на позволителното 15.12.2021 г. и правилно наказващият орган е приел като дата на извършване на нарушението периода от 15.12.2021 г. до 31.12.2021 г.

Не може да бъде споделено и изложеното в касационната жалба за липса на извършено нарушение, т.к. свидетелските показания установяват, че немаркираната дървесина от ясен е била открита в обособените фигури, ведно със законно изсечената дървесина от акация, което аргументира извода, че сечта на немаркираната дървесина не е осъществена преди издаването на позволителното за сеч, а е била извършена от работници в срока на позволителното, за действията на които е отговорен касатора.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден касатора да заплати на насрещната страна направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като се отхвърли искането му за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129/28.06.2022 г. постановено по анд № 20222330200416 по описа на Районен съд-Ямбол за 2022 г.

ОСЪЖДА П.А.А. от гр.*******8 да заплати на РДГ-Сливен направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.А. от гр.*******8 за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ не се чете

ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете

2.: /п/ не се чете