Решение № 18 от 10.11.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600031 по описа за 2023 година образувано на 25.07.2023 година по жалба на адв. Г. И. С. защитник на подсъдимия ..... С. В.

С. от в.ф. ........– П., против присъда № 3 от 29.04.2022 г. по нохд № 58/2021 г. по описа на Военен съд – П. и с участието на прокурор лейтенант Мария Дойчева.

С присъда № 3/29.04.2022 година по НОХД № 58/2021 година на Военен съд – П. е признал подсъдимия ..... С. В. С. от Военно формирование ........– П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, алт. 1 от НК, за това, че на 25.01.2021 година около 7.40 часа в гр. П. на кръстовището на бул. „.....“ и ул. „.....“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ......, с рег. № ......., негова собственост, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установен по надлежния ред с техническо средство .............с идентификационен номер ........и е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 (петстотин) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното наказание с изпитателен срок от три години.

1

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК във вр. чл. 49, ал. 2 от НК съдът го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 25.01.2021 г.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от адв. Г. И. С. – защитник на подсъдимия ..... С. С..

Същата е подадена в срок от лице имащо право на това.

Твърди се, че първоинстанционната присъда е неправилна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Представено е писмено допълнение към жалбата, където е посочено, че в хода на съдебното следствие са изяснени всички обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната истина по делото.

Не се прави искане за събиране на нови доказателства и провеждане на съдебно следствие от въззивната инстанция.

Иска се да бъде отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – П..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат С. изцяло поддържа изложеното, както в жалбата и допълнението към въззивната жалба.

Твърди се, че не е установено мястото, където е извършено тестването и къде е управлявано МПС, тъй като според защитата описаното кръстовище в обвинителния акт не съществува.

Навеждат се доводи, че подсъдимият неправилно е тестван, както и че той е посетил лаборатория „.......“ в П., където е дал кръвна проба и се е снабдил с протокол, в който е отбелязано, че не са открити наркотици. Коментира се, че вещественото доказателство ......не отговаря на законовите изисквания и въз основа на него не може да се даде заключение, че подсъдимият е управлявал автомобила в нарушение на закона. В тази насока са изложени детайлни доводи. Акцентира се че присъдата е неправилна в нарушение на нормата на чл. 14 от НПК и постановена на базата на предположения, поради което следва да бъде отменена.

Подсъдимият С. В. С. се явява лично пред въззивния съд и поддържа изцяло становището на защитника си.

Не е постъпил протест и няма писмено становище на постъпилата жалба от страна на прокуратурата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за правилност и обоснованост на постановената присъда, като се иска тя да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия и неговият защитник да бъде оставена без уважение.

2

Коментира се, че аргументите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни, тъй като безспорно е установено къде е управлявано МПС, както и че вещественото доказателство, с което е извършена проверката за употреба на наркотици, отговаря на съответните изисквания. Спазени са според прокурора всички процедури по установяване дали подсъдимия е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимият ..... С. В. С. служи във в.ф. ........– П..

На 25.01.2021 г., за времето от 07:00 ч. до 17:00 ч., полицейските служители свидетеля К.П.– .........и свидетеля Х.С. – .....от Сектор „..........“ – гр. П. работили по утвърден график за седмицата по безопасност на движението по пътищата на територията на VІ-то РУ – П..

Около 7:30 часа, на кръстовището на бул. „.....“ и ул. „.....“ в гр. П., свидетелят .........К.П.спрял за проверка лек автомобил марка „...“ с рег. № ......., управляван от подсъдимия ..... С. В. С.. На място, в 07:36:39 ч. (видно от приложената справка от Сектор ПП при ОД на МВР – П.) подсъдимият бил тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство ......., като пробата била отрицателна. Свидетелят С. направил справка в масива за административнонаказателна дейност в Сектор „..........“ при ОД на МВР гр. П., от която се установило, че подсъдимият ..... С. има невръчен електронен фиш за превишена скорост, като поради невъвеждането към онзи момент на системата „Принтер – таблет“ връчването не можело да се осъществи на мястото на проверката.

На свидетеля П. направило впечатление, че подсъдимият ..... С. е възбуден и притеснен, поради което полицейските служители се усъмнили, че той може да е употребил наркотични вещества. Тъй като температурата на открито била ниска и било възможно да е под изискуемите за такава проверка градуси, те преценили, че е необходимо да отведат подсъдимия в сградата на VІ РУ – П., за да бъде тестван за наличие на наркотични вещества.

От мястото на спиране за проверка, за около 5 минути подсъдимият бил отведен до намиращото се на 1900 м. VІ РУ – П., като по пътя подсъдимият обяснил на свидетеля П., че единствено употребява хранителни добавки.

В сградата на VІ РУ – П. подсъдимият ..... С. бил тестван за употреба на наркотични вещества от свидетеля П. с полеви тест „.............., като пробата дала положителен резултат за наличие на амфетамин и била показана на водача. Пробата била извършена в съответствие с Методически указания за работа с полеви тест, приложени по делото, в Раздел т.ІІ, т. 1 на които е указано, че процедурата за вземане на проба с орален тест ........се извършва минимум 10 минути, предвижда се преди това лицето да не е употребило храна и температурата на околната среда следва да е от +5 градуса до +30 градуса.

Десет минути след началото на теста същият отчел наличие на наркотично вещество – 3 амфетамин, при което свидетелят П. съставил АУАН сериен номер ..... от ...01.2021 г. на л.

32 от ДП ...../2021 г. като посочил за час на изготвянето му „около 07:40 часа“. Краят на проверката бил отразен в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни прекурсори, изготвен съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни прекурсори – 10.00 часа.

След това подсъдимият ..... С. бил съпроводен от свидетеля П. до УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. за даване на биологични проби. Там подсъдимият отказал да даде проба за кръв и урина и свидетелят д-р Г. оформил необходимите документи за този му отказ. Видно от амбулаторен лист за преглед на пациент от 25.01.2021 г., за час на постъпване на подсъдимия е отразен 10:34, а за час на напускане - 11:04 часа. В амбулаторния лист, подписан от свидетеля д-р Г. и от подсъдимия С., за анамнеза е записано, че пациентът отказва да даде кръв и урина за опиати. За посещението в болничното заведение бил съставен триажен лист № ……. от ….01.2021 г. Изготвен бил и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в Раздел ІІ на който протокол „Наркотични вещества или техни аналози, или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС“ реквизитите не били попълнени от свидетеля д-р Г., а единствено била поставена отметка за отказа на подсъдимия да даде кръв и урина за проба за опиати. В показанията си пред първата инстанция свидетелят д-р Г. заявява, че той е оформил този протокол, като съобразно установената практика в Раздел ІІ на протокола не вписал нищо, тъй като лицето отказало да даде биологични проби.

След като било установено, че подсъдимият С. е военнослужещ, за случая била уведомена РС „...........“ – П. и подсъдимият бил предаден за последващи действия.

Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимият ..... С. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този съд относно механизма на извършването на престъплението, авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на полицейските служители, които са последователни и безпротиворечиви, като за тези свидетели по делото не се излагат, а и не се установяват обстоятелства, които да сочат на тяхна заинтересованост или пристрастност, поради което първоинстанционният съд с основание им се е доверил. Фактическата обстановка по делото е видна и от писмените доказателства Заповед № ......от ...09.2017 г. на МВР (относно използването на технически средства и тестове, а именно уред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ...... и тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ......) и писмо от Сектор 4

„..........“ при ОД на МВР – П., като за правната същност и легитимността на оспорената от защитника заповед първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.

Установява се от доказателствата по делото, че използваният тест ........с номер ........е идентичен с посочения тест в Заповед № ...........от ...09.2017 г. на МВР и към момента на извършване на проверката ...01.2021 г. е бил технически годен. В разпоредбата на чл.15, ал.

2 от ЗМИ е въведено изискване към обозначението на "СЕ" маркировката да се нанася на видимо място върху изделието, в инструкцията за употреба и върху неговата стерилна опаковка, ако има такава, както и когато е възможно, да се нанася и върху потребителската опаковка. Липсата на обозначение „СЕ“ в настоящия случай върху използваното изделие ......№ .....и/или върху приложената към него опаковка не може да бъде приета за липса на основание то да бъде прието за годно по предназначение, в какъвто смисъл се излагат аргументи от защитата. Поначало, маркировката CE е знак, който е разработен за страните от Европейския съюз и вече приет в световен мащаб, който показва, че продуктите, носещи този знак, отговарят на директивите на Европейския съюз и преминават необходимите дейности по оценка на съответствието. Знакът СЕ е знак за безопасност на продукцията, той не е символ за качество, а удостоверява, че даден продукт отговаря на техническите изисквания за безопасност. Оценката за съответствие за съответното изделие ин витро гарантира оптимално равнище на безопасност и надеждност от гледна точка на тяхното проектиране и производство, като с маркировката CE производителят декларира, че продуктът отговаря на основните изисквания за безопасност и не вреди на околната среда или хората. Тъй като легитимният орган, компетентен да сертифицира употребата на ин витро медицински изделия на територията на страната се определя от ИАЛ (съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМИ), изходящата от агенцията информация е единственият официален източник за характеристиката на теста като вид медицинско изделие и изискванията за употреба, на които следва да отговаря, предвид разрешителния режим на ползването му, въведен със ЗМИ. По делото е приложено писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по лекарствата, рег. № ……/...04.2022 г., съгласно което тестовият комплект „......“ е ин витро диагностично медицинско изделие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗМИ и на Директива 98/79/ЕС и условие за въвеждането му в употреба е наличие на „СЕ“ маркировка (ЕО), която е предвидена в чл. 15 от ЗМИ и показва, че изделието е преминало през оценка на съответствието, съгласно изискванията на чл. 9 от Директива 98/79/ЕС. По делото е приложено и писмо от изпълнителния директор на ИАЛ с рег. № …………/...04.2016 г., видно от което медицинското изделие с търговско име „.... е с нанесена “СЕ“ маркировка за оценено съответствие съгласно изискванията на ЗМИ, поради което може да бъде използвано от службите за контрол. Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.10.1998 г. относно диагностичните медицински изделия ин витро е отменена с Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика. В Регламента са посочени причините за промяна на изискванията към изделията и между тях не фигурира ненадеждност (в този смисъл Решение № 205 от 07.06.2023 г. по к.н.д. № 284/2023 г. на 5