Решение № 32 от 11.10.2024, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 119/2024
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал. 2 т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Белоградчик, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20241310200119 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. П. от с. П., общ. Х., обл. П., ул. ”Б. Т.” № ..., с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ № 8290244 от 25.10.2023 г. на ОД-МВР-Видин, с което му е наложена глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага искане да се отмени санкцията, наложена с атакувания ел. фиш. Оспорва се излаганата в него фактическа обстановка, като жалбоподателят отрича да е пребивавал /пътувал/ въобще на сочените във фиша място и дата, да е предоставял също така на друго лице да ползва неговото ремарке, да е напускало това ремарке двора му – от пет години назад от датата, твърдяна във фиша, както и че то технически не е годно дори да измине разстоянието до местонарушението от дома на жалбоподателя. Сочи се още, че Т. П. е със 100 % инвалидност , а по делото не е изяснено кой е управлявал МПС, теглило ремаркето. Освен това, имало разминаване в 1 текстовото описание на вмененото нарушение и цифровата квалификация на същото. Претендират се разноски – възнаграждение на адвокат..
Въззиваемата редовно призована за с. з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 25.10.2023 г., от ОД-МВР-Видин бил издаден ел. фиш с. К № 8290244, съгласно който, с АТСС в 11.32 ч., на същата дата, на РП III-112, при км. 8+200 / бензиностанция „ШЕЛ“/, на територията на общ. Р., обл. В., като АТСС било насочено към гр. В., но контролиращо движението на МПС двупосочно - от и към гр. В., било заснето преминаващо по пътя – движещо се в посока гр. В., не упоменато във фиша вид модел и с ДКН МПС, относно чието ремарке – туристическо, предназначено за лек автомобил и с регистрация /на ремаркето/ „РВ № 3904 ЕМ“, се установявало движение със скорост от 85 км./ч., а в пътния участък имало допълнително ограничение на скоростта, въведено с нарочен знак „В26“ и то било – ограничение до максималната скорост от 60 км./.
При така посоченото в уводната част на фиша, АНО приел, че има извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – превишение на максимално разрешената скорост с 25 км./ч. / извън населено място /, за което с издадения ел. фиш, на собственика на ремаркето – Т. П. П. – жалбоподателят по делото, била наложена санкция „глоба“ в размер на 100,00 лв., на осн. чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
Съдът е изискал на първо място информация от въззиваемата страна, относно момента на връчване на ел. фиш и начина на депозиране жалбата срещу него. Тези доказателства не бяха представени и обстоятелствата, за които съдът издирва информация не бяха изяснени пред него - от задължената страна по делото, което мотивира същият да приеме, в интерес на жалбоподателя, че жалбата му е подадена в законния срок.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
2
При реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП.
Съдът е изискал на второ място от въззиваемата страна материалите по самата админ. нак. преписка, в цялост. Такива материали също не бяха представени на съда, поради което и обстоятелствата, изложени в издадения и атакуван пред него ел. фиш – не бяха доказани. Задължение е единствено и абсолютно само на въззиваемата страна, като АНО, при направено оспорване на фиша – да установи, с допустими от закона доказателства, събрани и/или изготвени по определения от закона ред – способи, фактите, представляващи елементи на конкретно админ. нарушение. В случая, не бяха ангажирани никакви доказателства, че на сочените в ел. фиш дата, място и час, в описвания пътен участък, се е движело МПС, с прикачено към него туристическо ремарке с рег. № РВ 3904 ЕМ, като то /ремаркето/, в район, контролиран за скорост на преминаващи МПС /с техн. изправно АТСС/, е преминало със скорост над максимално разрешената – с нарочен пътен знак – а именно 85 км./ч., при разрешена до 60 км./ч., или с превишение от 25 км./ч.
Предвид липсата на всякакви доказателства за съставомерните факти, съдът не може да приеме и не приема за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.2 1 ал.2 във вр. чл.21 т.1 от З ДвП и без да обсъжда други аргументи по същество на казуса .
Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш, с който е санкциониран жалбоподателят за извършеното от него нарушение, е не законосъобразен и неправилен, и като такъв, следва да бъде отменен.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени издадения ел. фиш, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат, пълномощно и списък за направените разноски по делото, удостоверяващ, че възнаграждението в този размер е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения 3 размер, са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ № 8290244 от 25.10.2023 г. на ОД – МВР - Видин, с който на Т. П. П. от с. П., общ. Х., обл.
П., ул. ”Б. Т.” № ..., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин, с адрес гр. Видин, обл.Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. П. от с. П., общ. Х., обл. П., ул.
”Б. Т.” № ..., с ЕГН **********, направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 4