Решение № 9561 от 26.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9561 гр. София, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110161058 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца „/банка/“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

4 ЗПК (отм.) вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника ИВ. ДР. СТ. за сумата от 1679,70 лв., представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 13.06.2007 г. за периода от 05.04.2018 г. до 26.07.2020 г., ведно със законна лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 383,34 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 02.12.2019 г., мораторна лихва в размер на 222,17 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 26.07.2020 г., такса в размер на 100,66 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 26.07.2020 г. и нотариални разноски в размер на 77 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 26.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2020 г. по ч.гр.д. № 35949/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „/банка/“ АД твърди, че на 13.06.2007 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта EUROLINE. Посочва, че по силата на договора на ответника била предоставена кредитна карта EUROLINE, с която да тегли пари в брой и да бъде кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея. Поддържа, че на 05.04.2018 г. ответникът преустановил плащанията на дължимите суми по изпращаните му на основание чл. 10 от Общите условия месечни извлечения. Предвид горното и на основание чл.

17.1а от Общите условия към процесния договор ищецът упражнил правото си да обяви цялото задължение на ответника по процесния договор за предсрочно изискуемо, за което ответникът бил уведомен на 02.12.2019 г.

1 след връчване на съобщение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез нотариус по постоянен и настоящ адрес. В резултат от обявяването на предсрочна изискуемост на кредита били начислени и такси във връзка блокиране на картата и администриране на просрочен кредит и били заплатени такси за връчване на нотариална покана. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът ИВ. ДР. СТ. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е налице валидно учредено договорно правоотношение между страните по делото. Поддържа, че в заявлението договор не е посочен кредитен лимит.

Оспорва да е получил кредитна карта. Посочва, че адресатът на приложеното към исковата молба заявление договор не е ясно обозначен. Поддържа, че последният документ не съдържа съществените условия на договора като срок на действие, дължими такси и възнаграждения на кредитора. Посочва, че датата на подписване на процесното заявление е непълна. Сочи, че приложените от ищеца общи условия са с дребен шрифт и нечетливи.

Поддържа, че приложените общи условия между ищеца и Еф Джи България са ирелевантни по делото, тъй като уреждат издаването и ползването на друг вид кредитна карта, а именно „Euroline American Express”. В условията на евентуалност оспорва да е редовно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Моли съда да отхвърли иска на ищеца като неоснователен, а в условията на евентуалност – като частично неоснователен.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателност на предявените искове по чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на правоотношението по договор за издаване на кредитна карта между него и ответника, който договор е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и такси; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна лихва, непогасения размер на възнаградителната лихва, забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и размера на дължимата мораторна лихва; размера и основанието на начислените такси; редовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договор.

От представеното като доказателство по делото Заявление-договор за издаване на кредитна карта „Еuroline” се установява, че „Българска пощенска банка” АД /към настоящия момент „/банка/” АД/ е предоставило на ответника ИВ. ДР. СТ. кредит под формата на определяем кредитен лимит от 3000 лева по кредитна карта „Еuroline. Положеният подпис под заявлението не е надлежно оспорен от ответника и същото се потвърждава и от извънпроцесуалното поведение на ответника чрез извършените множество 2 плащания по сключения договор. Видно от заявлението – договор за издаване на кредитна карта, ответникът писмено е потвърдил, че приема Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Еuroline”, представляващи неразделна част от договора. Към датата на сключване на договора за кредит не е в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗПК /нов/, за минимален размер на шрифта на Общите условия и същите са представени от ищеца и приети като доказателство по делото в четлив екземпляр.

Процесният договор е сключен преди приемането на Закон за защита на потребителите, обнародван в ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г., като същевременно не се установяват пороци, които да са в състояние да обусловят неговата недействителност. Съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите нрави. Видно от съдържанието на договора /включително приложимите спрямо него общи условия/ между страните по същия е уговорен фиксиран размер на дължимата възнаградителна лихва от 18,5 % годишно върху всички усвоени суми.

Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в договора както в процентно изражение, същевременно лихвеният процент от 18,50 % съответства на трикратния размер на законната лихва на годишна база и като се вземе предвид вида на кредита, неговия размер, и липса на обезпечение, не се явява в противоречие с добрите нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност между размера на предоставената главница и този на уговореното за кредитора възнаграждение.

Съдът не счита, че с уговорките между страните по процесния договор за издаване на кредитна карта клаузи, с които се предвижда дължимостта на такси /за блокиране на кредитна карта, за хартиено извлечение, месечна такса за обслужване и такса за администриране на просрочен кредит/ се цели получаване на допълнителни суми за кредитора. Същите не съставляват дейности по усвояване и управление на кредита, чрез събирането на които би се стигнало до получаване, от страна на кредитора, на допълнително възнаграждение във връзка с предоставения заем, вън от уговорения между страните процент на дължимата възнаградителна лихва, нито представляват изпълнение на основното задължение на заемодателя по договор за кредит. За извършените по тях допълнителни дейности правомерно са начислени допълнителни суми, които според настоящия състав съобразно размера и основанието им не противоречат на добрите нрави.

От приетото по делото заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.П., което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено се установява, че по процесния договор за издаване на кредитна карта „Еuroline” към 31.12.2007г. усвоеният кредите лимит е в размер на 1490,04 лв., като в периода от 13.06.2007г. до 31.12.2007г. са изтеглени в брой общо 820,00 лв. и са начислени лихви и такси. Усвоения кредитен лимит с включени такси и лихви за периода до 30.04.2010г. е общо в размер на 2795,19 лв. До 30.04.2010г. направените вноски по картовата сметка са общо в размер на 2795,19 лв., в резултат на което салдото по кредитната карта към 30.04.2010г.

3 е нулево. За периода от 01.05.2010г. до 30.06.2010г. се извършва отново усвояване на средства от кредитната карта и към 30.06.2010г. усвоеният кредитен лимит е в размер на 2 123,07 лв. В периода от 01.07.2010г. до 31.12.2017г. картата се ползва от картодържателя, като периодично се извършват вноски за погасяване на задълженията. През 2018г. и 2019г. се начисляват такси и лихви. Направени са само две погасителни вноски общо в размер на 250,00 лв. през първата половина на 2018г. За периода от 01.05.2010г. до 30.06.2019г. усвоените средства (главница) са общо в размер на 3 670,00 лв., начислени са такси общо в размер на 910,14 лв. и са начислени лихви общо в размер на 4 061,26 лв. Общият размер на ползваните средства от кредитната карта, таксите и лихвите по нея за периода от 01.05.2010г. до 30.06.2019г. е 8 641,40 лв., а направените вноски по картата за периода от 01.05.2010г. до 30.06.2019г. са общо в размер на 6 255,53 лв.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза след приспадане на извършените плащания от направените разходи се получава размера на непогасения остатък по кредита в размер на 2 385,87 лева, от които 1679,70 лева – главница, 383,34 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2018 г. до 15.05.2019 г., 222,17 лева – мораторна лихва за периода от 05.04.2018 до 26.07.2020 г. и 100,66 лева – такси (33,44 лева – такса блокиране на кредитна карта, 16,00 лева – такса за хартиено извлечение, 21,20 лева – месечна такса за обслужване и 30,00 лева – такса за администриране на просрочен кредит).

С писмо уведомление рег. № 15015/20.09.2019 г. на Нотариус Ивайло Николов, рег. № 040 в Регистъра на Нотариалната камара, получено от ответника на 03.11.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК след три посещения в рамките на месец на посочения в договора адрес, който се явява постоянен и настоящ адрес, картодържателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта „Еuroline” поради допуснати просрочия на две последователни плащания по месечни извлечения от 05.04.2018 г. и от 05.05.2018 г., като договорът е прекратен.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1.1. от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, доказването от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита /обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради наличието на уговорените в договора условия за това и достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем/, е от значение само за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуема главница, е сключеният договор за кредит.

Съгласно уговореното в чл. 9 от ОУ за издаване и ползване на кредитна карта „Euroline” картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, освен в изрично посочените случаи по чл.

4

5.15 и 5.16 от ОУ, върху които се начислява лихва /в този случай картодържателят трябва да плати най-малко минималната месечна вноска и всички задължения, за които е в забава, и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит – по арг. от чл. 9 от ОУ/.

Съгласно чл. 10 от ОУ, представляващи неразделна част от договора, за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по кредитната карта, които се предоставят на картодържателя, същият заплаща на картоиздателя възнаграждение, включително не само лихва, посочено в приложението към ОУ. Освен дължимата лихва, в приложението към ОУ са изчерпателно изброени дължимите такси.