Решение № 5960 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5960 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100509985 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Х., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител В. Г. Д., срещу решението от 07.07.2023 г. по гр.д. № 15504/2021 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника е отхвърлен над сумата в размер на 220 лева до пълния предявен размер от 700 лева, като неправилно и необосновано. В жалбата подробно са изложени съображенията за неправилността на първоинстанционното решение в атакуваната част.

Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата му претенция за увеличаване размера на присъдена издръжка до пълния предявен размер от 700 лева месечно, т.е с още 480 лева. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Н. Д. Х., чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба e допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му части.

1

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решение № 20096742/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 15504/2021 г., СРС, III ГО, 89 състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното дете Н. месечна издръжка от 150 лева на 220 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска (18.03.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Искът до пълния му размер от 700 лева е отхвърлен, като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. По дела за увеличение на присъдената месечна издръжка следва да се имат предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените нужди на правоимащия и/или увеличените материални възможности на задълженото лице) след влизане в сила на решението, с което издръжката е присъдена.

Към момента на определяне на месечната издръжка от 150 лева с решението по гр.д.

№ 54059/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав , влязло в сила на 07.12.2016 г., детето Н. е било на навършени 5 години, а към момента е на навършени 12 години. През изминалия период от седем години ищецът - въззивник в настоящото производство е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социалнокултурно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Конкретните възможности на ответника – въззиваем в настоящото производство да дава издръжки са предпоставка за нейния размер (чл.142, ал.1 СК), а в настоящия случай, въпреки указанията на първоинстанционния съд в доклада по чл.

312, ал. 1, т. 2 от ГПК, те са останали неизяснени по делото. По отношение на последния няма данни за осигуряване, нито данни за подавани от него годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи; липсват и данни за подавани справки за изплатени доходи/трудови и различни от трудови от ответника. Единственото установено имущество на Н. Д. Х. са две МПС – лек автомобил Мерцедес Е 220, с първа регистрация 10.03.2003 г., придобит на 21.11.2019 г., и лек автомобил Шевролет, с първа регистрация 18.06.2012 г., придобит на 04.03.2022 г. (справка от МВР-СДВР отдел „ПП“ към дата 18.04.2022 г.), но липсват каквито и да доказателства да са реализирани доходи от тях. Действително през годините Н. Д. Х. е притежавал още седем МПС (л.а БМВ 520, с първа регистрация 30.09.1991 г.; л.а Фолксваген Голф, с първа регистрация 01.12.1992 г.; л.а л.а Мерцедес Е 200, с първа регистрация 28.01.1997 г.; л.а л.а. Нисан Прмера, с първа регистрация 13.07.2001 г.; л.а. Мерцедес С 320, с първа регистрация 01.07.1999 г; л.а. Фолксваген Туран, с първа регистрация 12.08.2004 г.; и л.а Опел Вектра, с първа регистрация 10.11.2001 г.), 2 които периодично е отчуждил до м. февруари 2020 г. (две от МПС са отчуждени още по време на брака му с майката на въззивника) и вероятно е реализирал доходи от тях, но това обстоятелство с оглед първата регистрация на всяко едно от отчуждените МПС и липсата на данни за реализирани трудови или приравнени на тях доходи през последните години, не може да обоснове извод за материална възможност на въззиваемия да отделя средства и за издръжката на своето дете над присъдения от първоинстанционния съд размер от 220 лева месечно, който размер е съобразен с трудоспособната възраст на въззиваемия и неговата работоспособност, с оглед на които следва да се приеме, че във възможностите на последния е да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална работна заплата, която към момента е 780 лева.

И пред въззивната инстанция въззивникът не е ангажирал доказателства за по-големи доходи на въззиваемия, нито за неговите имотно състояние и професионална квалификация (арг. от т. 5 от ППВС 5/70 г.). Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите правни последици. Последното трудово регистрирано правоотношение на Н. Д. Х. е прекратено през 2016 г., към датата 06.10.2023 г. в Регистъра на осигурените лица няма подавани данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицето, нито подадено уведомление по реда на чл.62, ал.5 КТ за сключен трудов договор (Справка от НОИ ТП –София град), липсват и данни за осигуряване на лицето, както и за изплатени доходи (трудови и различни от трудовите) за 2021 г. и 2022 г., няма данни за подавани от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2021 – 2022 г. (Справка от НАП, ТД на НАП София –Офис Център).

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20096742/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 15504/2021 г. на СРС, III ГО, 89 състав, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. Х., малолетен, действащ чрез 3 неговата майка и законен представител В. Г. Д., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4